Тракийският университет може да бъде енергийно и водно независим след 15-20 години

Зеленият преход може да върви ръка за ръка със земеделието. Пример в това отношение е Тракийският университет, който успява да съчетава успешно проекти за кръгова икономика, устойчиво земеделие и възобновяема енергия.

За всичко това обаче са нужни кадри, а преходът вече започва и няма никакво време за бавене, смята ректорът на университета. За проблемите по зелената сделка и дали може да се гледат зеленчуци и животни във въглищна мина, Dir.bg и 3eNews потърсиха за разговор ректора на Тракийския университет доц. д-р. Добри Ярков.

Доц. Ярков как Тракийския университет се превърна в пример за български зелен университет?

Ние сме първият зелен университет в България, защото досега сме направили над 15 млн. лева инвестиции в енергийно спестяващи мерки. Всички наши сгради са с енергийни паспорти и затова ние не се притесняваме от повишението на цените на електроенергията. Ние сме в една група университети “Net to zero”, която е световно сдружение. Там сме поели ангажимент до 2030 г. да намалим 50% от емисиите си, а до 2035 г. изцяло да премахнем изпусканите въглеродни емисии. За целта планираме изграждането на фотоволтаични централи върху покривите на всички наши сгради. Тук говоря не само за кампуса на Тракийския университет. Ние сме локирани в три областни града – Стара Загора, Ямбол и Хасково. Извън Стара Загора имаме и академичен  технологичен комплекс, това е бившето учебно-опитно стопанство. Там имаме животновъдни ферми и преработвателни предприятия. И мечтата ни е всичко това да бъде енергийно независимо и да бъде част от кръговата икономика.

Как планирате това да се случи?

Ние го виждаме така: едната от пътеките е да включим енергийни политики в преподаването на всички наши дисциплини, в нашите професионални направления и специалности. Така нашите студенти ще бъдат подготвени и ще разпространяват наученото. Те ще бъдат един вид посланици на зелените идеи, на пестенето на енергия, на опазването на околната средата и ограничаването на климатичните промени.

Нашият университет е с най-голяма сила в областта на продоволствената сигурност и на пътя на храната. От земята до трапезата. И тук не говорим само за производство и контрол. Сега планираме създаването на един Институт за продоволствена сигурност, като това включва не само хранителната верига, но включва и енергийна сигурност, транспортна и дигитална сигурност, съчетани с устойчивото развитие за бъдещите поколения. В това отношение вече започнахме първите стъпки, които ги взаимствахме от нашите германски партньори. Започнахме и работа с деца в най-малка възраст, за да ги обучаваме за зелени политики, в пестене на енергия, производство на екологична енергия, опазване на околната среда и превенция на климатичните промени. След това тези млади хора да продължат обучението си в университета и да си осигурят едно кариерно развитие тук. Така те може да си създадат семейства и да продължат живота си тук в България.

Вие изглежда сте пример как устойчивото земеделие може да върви ръка за ръка с екологичните цели и енергийните политики. Не е ли много трудно това?

Трудно е, но не започнем ли сега, то ние ще загубим още  много време. Вече сме загубили достатъчно – нашите млади хора са разпръснати по света. Десетки, стотици хиляди дори бих казал. И сега се наблюдава процес, при който тези хора се връщат. Така ние издирваме наши българи, които са направили кариерно развитие в чужбина в различни области – компютърни науки, енергетика, аграрни науки. Искаме да привличаме тези хора да работят в университета.

Разчитаме и много на младите хора, които завършват тук. За тях осигуряваме кариерно развитие. В общи линии в науката нашия университет има три основни направления за развитие. Първото е здравето на хората, което включва храната и продоволствената сигурност. Второто е опазване на околната среда и третото е превенция на климатичните промени. В контекста на климатичните промени бих искал да споделя, че тук е изградена първата аквапонична система, съвместно с бизнеса. Тя е абсолютно независима, тя е за производство на риба и зеленчуци. Те се произвеждат в напълно контролирана среда, без влияние на климатичните фактори. Това е затворена среда, която е енергийно и водно независима. Това е модел за този регион на Европа и Балканите, която по-натам ще трансферираме.

Ролята на университетите е да създават научни продукти. А най-важното е бързо да ги трансферират към практиката. Тоест научно-развойната дейност бързо да достигне до бизнес средите и фирмите да се възползват от това, което правим в нашите лаборатории. Но най-важното е, че ние можем да подготвим хората, които могат да работят с тези нови технологии. Ние да им дадем ноу-хау и те директно да продължат своето развитие в различни бизнес структури, които се доверяват на нас и нашите технологии.

Каква е ролята на бизнеса тук? Помагат ли компаниите?

Имаме сключени стотици договори с бизнеса. Той чака и явно, че е чакал това да се случи. Имаме вече подписани договори със знакови бизнес структури, нашите студенти вече се обучават там. Още при приемането на младите хора при нас, ние започваме да работим за тяхното кариерно развитие и израстване. Включително с обучаване в зелените технологии и опазването на околната среда. Така успяваме и да ги възпитаме към производството и използването на здравословни и полезни храни.

Работим и по различни национални научни проекти. Един от тях е Националната научна програма интелигентно животновъдство. Там имаме амбицията през следващите 4-5 години да променим изцяло профила на аграрния сектор в посока дигитализация. Заради това и откриваме нови специалности, каквато е агротрониката. Заради това имаме академико-техничен комплекс, където изграждаме демонстрационни центрове, роботизирани системи за доене, почистване и хранене на животните. Там имаме и следене на здравния статус на животните с дронове. Започваме още с ембрио- трансфер, за да осигурим генетичния прогрес. И всичко това го правим в контекста на Зелената сделка, на кръговата икономика, така че да няма отпадни продукти.

По същата научна програма, освен с роботизиране и дигитализиране на отглеждането и здравето на животните, ние работим и по складови наличности, обучение на млади таланти и до утилизация на оборския тор. Вече имаме изградени пилотни инсталации, които и в момента допълваме, за производство на гранулиран оборски тор. Разбира се, че имаме и системи за биометан.

Но гранулирания тор е нова технология – при нея от оборския тор се създават специален вид перлички, които могат лесно да се разпръскват по земеделските площи. Те подобряват почвеното плодородие и запазват почвите. Това е вид биотор, все пак ние имаме шанса, че имаме различни видове животни – говеда, овце, коне, свине, птици. Това нещо не може да се направи в една ферма за говеда, но ние тук успяваме. Вече стартирахме и собствено производство на млечни продукти като сирене и кашкавал.  Това не е с бизнес идея, а с цел обучение на студените и запазване на местните производства.

Това е и погледът в бъдещето за нас. Имам сключени договори за сътрудничество с редица университети. Така постигаме един завършен цикъл на цялото производство.

Какво е бъдещето на зелената сделка според вас и как може форумът „Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход“, който ще се проведе в София,  да спомогне в този въпрос?

За Зелената сделка ние работим съвместно с университета в Шефилд.  Той е подготвил цял пакет по отношение на учебни програми и планове, в контекста на зелената сделка и позеленяването на обучение на студентите. Обсъждахме и различни транспортни визии – в следващите месеци планираме изграждането на десет зарядни станции за електрически превозни средства. Те ще бъдат ситуирани тук, в кампуса на университета и вече водим преговори с няколко доставчика. Мечтата ни е тук да бъде изградена и първата водородна зарядна станция.  Да, ние се занимаваме и с водородните технологии, привлекли сме учени, които вече са назначени в Тракийския университет. Такъв пример е проф. Дария Владикова, която е наш служител в Института за устойчив преход като води направлението „Водородни технологии“. Идеята ни е да караме първия водороден автомобил и да имаме първата водородна станция тук в обхвата на кампуса.

Тук имаме електризатор, имаме и достатъчно подземни, наши водоизточници. Така че нашата мечта е да бъдем енергийно и водно независими след 15-20 години.

Успявате ли да привличате студентите с тези идеи и визии?

С кадрите е най-трудно, но ние разчитаме на младите хора. Разбира се разчитаме и на професорите със знанието и опита те да наставляват и да бъдат водещи. Но младите хора, които привличаме да работят в университета ги привличаме с това, което се очаква да се случи утре. А не това, което е било в миналото. На тях разчитаме.

За две години и половина, откакто съм ректор сме открили над 30 нови специалности. Те са изключително атрактивни, търсени и ние не ги решаваме на ректорските съвети. Специалностите ги избираме след задълбочени консултации с бизнеса. И заради това имаме достатъчно кандидат-студени. Сега младите хора не идват просто да се научат и да имат удоволствието да завършат някоя модерна специалност. А той се интересува след като завърши с какво ще се занимава и какво ще е неговото кариерно развитие. Това е неговия начин на живот и неговата реализация. Така че тези специалности, които откриваме са с поглед в бъдещето. Последните специалности, които стартираха през миналата година това са IT специалности като софтуерно инженерство и информационни технологии. И през следващите пет години вярваме, че ще променим облика на икономиката на регион Стара Загора в областта на дигитализацията. Защото вярвам, че ще имаме над 500 специалисти, включително и студени, които ще работят в IT компаниите в Стара Загора.

Къде тук виждате работата на Института за устойчив енергиен преход и развитие?

Институтът е една уникална структура в рамките на Тракийския университет. Тук са събрани три университета на практика – Тракийски университет, Минно-геоложкия университет в София и Техническия университет в столицата. Тук са и двата най-големи национално представени синдиката, заедно с работодателските организации. Имаме и представители на министерство на образованието и на министерство на енергетиката, заедно с местната власт. Имаме много сериозна амбиция да направим зеления преход социално справедлив не само в област Стара Загора, но и в Ямбол, Хасково и чак до Кърджали, Кюстендил и Перник. Имаме договори за изнесени обучения, увеличаваме броя на студентите и вече вярвам, че ще бъдат над 200. Работим много добре в областта на декарбонизацията с Община Кюстендил и договори с още доста общини, почти в цяла България.

А имате ли идеи как да се развива въглищния комплекс „Марица Изток“?

По отношение на използването на рекултивираните и нерекултивирани територии, ние имаме научен проект, в който сме инвестирали над 1 млн. лева собствени средства. Закупили сме специални породи животни като идеята на проекта е нерекултивираните територии да може да се отглеждат животни от устойчиви породи. В проекта сме планирани как тези нерекултивирани терени, стоящи вече 15-20 години така и как те ще повлияят върху здравето и репродукцията на животните. И как животните ще повлияят върху повишаване на хумусния слой и почвеното плодородие, без да се хвърлят огромни средства за рекутивация. Предлагаме нещата да се случват по естествен път и даже мечтаем да произвеждаме продукти оттам. Защо не да са „Мини Марица Изток“ например?

Вече имаме закупени животни, имаме и целия план и очакваме фактически да получим терените. Ние сме заявили нашето желание да използваме 5000 дка площ и да започнем нашата научно-развойна дейност, иновативна и която не е правена в други части на света. Животните вече пораснаха, но имаме готовност и желаем да го направим този проект. Чакаме търпеливо, защото това е иновативен проект, който ще спести много средства на държавата за рекултивация. Отделно той е свързан и с производството на храна – земята там преди е произвеждала храни. Тук говорим за над 250 000 дка и ние желаем от тези терени да се произвежда храна, качествена, полезна и здравословна.

Освен това ще се произвежда и енергия по нов способ, наречен агроенергетика. Затова имаме и нова специалност, наречена „Агротроника“. Целта е процесите да бъдат изцяло дигитализирани – говоря за процесите за отглеждане на животните, репродукцията им и контрол на здравния им статус чрез дронове, използване на електропастири. От самите терени ще се произвежда електроенергия чрез изградени специални „фотоволтаични дървета“. Така производствата ще бъдат абсолютно независими и ще са част от кръговата икономика – проектът не предвижда отделяне на отпадни продукти. С екскрементите на животните ще се наторява почвата и ще се повиши хумусния слой. Така с времето ще се повиши почвеното плодородие и тези терени могат да се използват за производство на други култури – зеленчуци и плодове например.

________________________________________________________________________________________________

Доц. д-р. Добри Ярков завършва средното си образование в Първа гимназия „Христо Ботев“, гр. Стара Загора. През периода 1978-1983 следва специалност „Ветеринарна медицина“ във Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина, който поставя основите на днешния Тракийски университет. След четири години практика като ветеринарен лекар, през 1987 г. полага успешно изпит за асистент по генетика и развъждане във Ветеринарномедицински факултет. През 2000 г. придобива научна степен „Доктор“ по Генетика, а от 2007 г. до момента е доцент в катедра „Общо животновъдство”. Има няколко специализации в чужбина - в Англия, Германия, САЩ.

Доц. Ярков е автор е на множество публикации, включително в авторитетни международни научни списания. За да бъде максимално полезен на Тракийски университет, през 2013 г. доц. Добри Ярков придобива допълнителна квалификация по „Финансов мениджмънт” в УНСС.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Международната конференция "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България.