Анализатори: Планът на ЕС RePowerEu е твърде амбициозен, инвестициите са занижени, не се отчита поскъпването на суровините и липсата на производствени мощности

Двете големи консултантски компании RystadEnergy и WoodMackenzie правят критичен преглед на европейския план за намаляване на зависимостта на Европа от изкопаеми горива. Експертите от RystadEnergy определят планът като твърде амбициозен, а предвидените средства като недостатъчни. Анализаторите от WoodMackenzie от своя страна посочват, че в RePowerEU не са отчетени изобщо не само поскъпването на суровините за възобновяемите източници, на които разчита ЕС за постигане на енергийна независимост, а също така и наличните производствени мощности, с които разполага Европа.  

Анализът на RystadEnergy

REPowerEU на Европейския съюз се стреми да намали зависимостта на Европейския съюз от руските изкопаеми горива и да ускори прехода от въглеродно интензивни енергийни източници. Оценката на разходите на Европейската комисия обаче може да се окаже недогледана, тъй като анализът на Rystad Energy предполага, че планът ще изисква най-малко 1 трилион евро инвестиции за постигане на основната цел за увеличаване на производството на възобновяеми източници от 40% на 45% от общото енергийно предлагане до 2030 г. Допълнително ще са необходими инвестиции за постигане на целите, включително развитие на мрежите и акумулаторните батерии, за да се гарантира стабилно снабдяване с енергия, тъй като цялата европейска енергийна система ще трябва да бъде преструктурирана, посочват анализаторите.

Те уточняват, че планът дефинира различни ъгли за справяне с настоящата криза, а най-подробният раздел очертава пътната карта за слънчевите фотоволтаични енергии.

Стратегията има за цел да въведе в експлоатация 320 гигавата (GW) слънчева фотоволтаична енергия до 2025 г. и почти 600 GW до 2030 г., като целта е да замести търсенето на  9 милиарда кубически метра  газ (Bcm). В момента Европа разполага с около 189 GW инсталиран слънчев фотоволтаичен капацитет, което означава, че 131 GW трябва да бъдат инсталирани до средата на десетилетието, което се равнява на 44 GW годишно. Това би означавало почти удвояване на скоростта на инсталиране, която през 2021 г. 24 GW  и се очаква да бъде 29 GW тази година. За да се достигнат целевите 600 GW до 2030 г., около 56 GW нови слънчеви фотоволтаични мощности ще трябва да бъдат инсталирани през следващите пет години, изчисляват експертите.

Ако приемем, че средната цена за слънчева фотоволтаична енергия е 1,1 милиона евро на мегават (MW) инсталирана мощност, инсталирането на 411 GW между сега и до 2030 г. би представлявало инвестиция от 452 милиарда евро. Достигането на 45% доставки на енергия от възобновяеми източници до 2030 г. изисква допълнително значителни инвестиции във вятърни мощности, за които планът не предоставя много подробности. Прогнозите на Rystad Energy предполагат, че до 2030 г. ще трябва да бъдат инсталирани още 450-490 GW вятърни мощности, за да се достигне целта за 45% доставки на възобновяема енергия, което изисква допълнителни 820 милиарда евро инвестиции, изчисляват анализаторите.

В тази връзка те посочват, че подобен преход ще изисква огромни инвестиции. В същото време констатират, че „засега Европейската комисия не е наясно с общите суми, отпуснати за постигане на целите си“.

Последните съобщения са, че 225 милиарда евро вече са налични под формата на заеми и, че може да са необходими допълнителни инвестиции от 300 милиарда евро до 2030 г. Независимо от общата сума, предназначена за нови разработки за възобновяема енергия, цифрите изглежда падат значително под изисква допълнителни инвестиции, необходими за пренос, съхранение, газова инфраструктура и производство на водород. Освен това, такова голямо търсене на нови мощности ще окаже допълнителен натиск върху веригата за доставки за производство на слънчеви панели и вятърни турбини и може да доведе до допълнително увеличение на разходите за тези технологии, се посочва в анализа на експертите.

„Амбицията на плана REPowerEU е огромна. Енергийните компании и енергийните пазари ще търсят подробности за инвестициите и инфраструктурата. Въпреки че целите са постижими, това ще изисква планиране, нива на инвестиции, строителство и производство, за да се постигнат целите до 2030 г.“, казва Карлос Торес Диас, ръководител на енергийните изследвания в Rystad Energy.

ЕС определи шест ключови области за постигане на целите на REPowerEU:

Интелигентни инвестиции

Справяне с бавните и сложни разрешителни за големите възобновяеми проекти

Спестяване на енергия

Увеличаване на обвързващите цели за енергийна ефективност от 9% на 13%

Намаляване на търсенето на газ и петрол с 5% чрез промени в поведението

Диверсификация на доставките на изкопаеми горива

Разработване на съвместен механизъм за закупуване за договаряне на закупуване на газ

Разработване на големи водородни коридори в Средиземно и Северно море

Ускоряване на разпространението на възобновяема енергия

Увеличете целта за възобновяеми енергийни източници от 40% на 45% от общото енергийно предлагане до 2030 г.

Удвояване на слънчевите фотоволтаични мощности до 2025 г. и достигане на инсталирана мощност от 600 GW до 2030 г.

Удвояване на термопомпите

Премахване на бюрокрацията за разрешаване на проекти за възобновяема енергия

Производство на 10 милиона тона възобновяем водород и внос на допълнителни 10 милиона тона до 2030 г.

Намаляване на потреблението на изкопаеми горива в промишлеността и транспорта

Намаляване на потреблението на природен газ от промишления сектор с допълнителни 35 милиарда кубически сантиметра до 2030 г. чрез използване на възобновяем водород, биогаз и биометан

Намаляване на бюрокрацията

REPowerEU признава необходимостта от преодоляване на тесните места в процеса на издаване на разрешителни. Понастоящем разрешението за вятърна енергия може да отнеме до девет години. За да се справи с този проблем, Комисията представи ново законодателно предложение за разрешаване на възобновяеми източници въз основа на три неща:

Деклариране, че възобновяемите енергийни източници се предполага, че са от „по-висок обществен интерес“. Това ще гарантира, че проектите за възобновяема енергия са приоритетни, особено в настоящия сценарий и докато се постигнат целите за  неутралност на климата.

Предложението също така призовава националните държави да създадат т. нар. зони за използване. Тези зони трябва да бъдат определени след екологична оценка (като се декларира, че проектите за възобновяема енергия не представляват пряка заплаха за околната среда). Проектите в тези области трябва да бъдат разрешени в рамките на една година.

Комисията също така планира да запази съществуващите срокове за издаване на разрешителни (т.е. две години) за нормалните нови проекти и една година за проекти с новите мощности.

Ускоряването на процеса на издаване на разрешителни е от решаващо значение, за да може Европейският съюз да постигне амбициозните си цели, посочват от Rystad.

Анализът на WoodMackenzie

Анализаторите от WoodMackenzie от своя страна смятат, че растящата стойност на суровините, а също така недостига на производствени мощности за слънчеви модули вътре в ЕС може да станат пречка по пътя за достигане на целите на REPowerEU.

Анализаторите прогнозират, че през периода 2022 – 20231 години слънчевата енергетика в света ще расте със средногодишни темпове от порядъка на 8% и мощностите ще надхвърлят 3500 GW (ГВт). За този период Европа може да добави примерно 331 ГВт слънчеви мощности.

Старши анализаторът от WoodMackenzie Theo Theodorou от тази гледна точка обръща внимание на скачащите цени, особено за суровините.  

„Глобалното движение към поетапен отказ от изкопаеми горива и преходът към по-чисти източници на енергия, предостави иновации и политики, които доведоха до огромно намаляване на разходите в слънчевия и фотоволтаичния сектор през последните две десетилетия. Миналата година обаче „перфектната буря“ на пандемията COVID-19, бързото възстановяване на търсенето на соларни инсталации, бързо покачващите се тарифи и високите цени на суровините доведоха до покачване на цените на соларните модули с над 20 %. Глобалните цени на ключови суровини като полисилиций, сребро, алуминий, мед и стомана достигнаха многогодишни максимуми“.

Полисилицият, основна суровина за слънчевата индустрия през последните 18 месеца утрои цената си. Новите мощности за производство на полисилиций в Китай, който е най-големият производител на този материал може да балансират пазара, но се очаква, че цената на полисилиция ще остане висока през цялата 2022 година.

Основният европейски производител, немската компания  Wacker Chemie произвежда около 60 хил. тона полисилиций годишно. Той обаче практически  експортира целият си обем за Китай, тъй като в Европа не достигат производствени мощности за потреблението му. За да може регионът да потребява произведеният в Европа полисилиций е необходимо да увеличи увеличаване на производството на силициеви слитъци и пластини с 10 пъти, а производството на слънчеви клетки и модули съответно с 21 и 3 пъти. За да бъдат достигнати целите на REPowerEU и се създаде локална верига на доставки на европейската слънчева индустрия, увеличаването на капацитета трябва да става много по-агресивно. Капацитетите за производство на пластини трябва да бъдат увеличени 20 пъти, на соларни клетки 42 пъти, на модули 6 пъти, пише анализаторът от WoodMackenzie.

В допълнение, цената на антирефлексното ултра-прозрачно стъкло, основният материал, използван като предна повърхност на соларните модули, е под натиск поради нарастващите цени на природния газ и калай. Материали като алуминий, поцинкована стомана и мед, използвани в соларната индустрия, също станаха много по-скъпи, коментира Theodorou.

Гледните точки на двете консултантски компании са отрезвяващи. Това са само част от големите разминавания, а всички знаят, че прилагането на национално ниво може да доведе до още по-големи неуредици, където обикновено „дяволът е в детайлите“.