Над 62% от хората виждат като реална заплаха пред човечеството климатичните промени

62% oт българите са на мнение, че климатичните промени са реална заплаха пред човечеството. Това става ясно от проучване по поръчка на Dir.bg, проведено от Изследователски център "Тренд", в периода 4-11 май 2022 г. сред 1002 респондента. През септември 2021 г. този дял е бил 68%. Динамиката в процентите в голяма степен се дължи на войната в Украйна и заплахата от разширяване на конфликта.

Както през септември 2021 г., така и през май месец се запазват сходни нива на готовност от страна на българското общество да промени ежедневните си навици с цел опазване на околната среда - 67%. Най-младите на възраст 18-29 г. в най-големи дялове са склонни да променят навиците си (разделно изхвърляне на отпадъци, по-малко използване на пластмаса и т.н.) за сметка на останалите възрастови групи. Образованието също има значение при готовността на хората за такива промени - 80% от хората с висше образование са готови да променят ежедневните си навици, докато при хората с основно и по-ниско този дял е едва 39%. 22% от българите посочват, че не са готови да направят конкретни неща с цел опазване на околната среда.

В най-голям дял българите са склонни за изхвърлят разделно отпадъците си - 78 процентни пункта. С по 62 процентни пункта се нареждат консумация на местни и сезонни продукти, пазаруване на по-малко стоки, които съдържат пластмаса и опаковки, както и закупуване на енергоефективни електроуреди. Консумацията на местни и сезонни продукти се вписва в разбиранията на българина, че местното е по-качествено от вносните продукти. Чрез закупуването на енергоефективни електроуреди пък ще спестяват от сметките си за ток.

50 процентни пункта събира пестенето на вода с цел намаляване на въздействието върху изменението на климата. От останалите изследвани опции се вижда, че българинът по-трудно би се разделил с неща, които улесняват живота му - едва 29 процентни пункта се измерват по отношение на по-малко пътуване с автомобил, а 16 процентни пункта по отношение на ограничаването на консумацията на говеждо месо.

Три четвърти от българите не са запознати с целите на Зелената сделка и Плана за декарбонизация на ЕС. Сходни резултати се отчитат и в проучването през месец септември 2021 г. Сред най-младите и сред най-възрастните се отчита най-висок дял на незапознатост с темата.

45% от българите не знаят/не могат да преценят дали е необходимо или не е необходимо осъществяването на Зелената сделка. Това кореспондира с предходния въпрос, което показва, че липсата на информация оказва влияние в оценката спрямо Зелената сделка. 33% от своя страна са на мнение, че е необходимо да бъде осъществена. Това са основно по-млади хора с висше образование.

По-чист въздух/вода (41 процентни пункта), опазване на околната среда (36 проценти пункта), битка срещу глобалното затопляне (29 процентни пункта) са опциите, с които в най-големи дялове се свързва Зелената сделка от страна на българите. Отрицателните оценки от Зелената сделка събират по-ниски дялове - затваряне на ТЕЦ-овете (26 процентни пункта), загуба на работни места (13 проценти пункта), понижаване на доходите (7 процентни пункта).

37% от българите са на мнение, че Зелената сделка ще има положителен ефект върху живота в България, а 23% са на противоположното мнение. Висок дял на не знам/не мога да преценя се регистрира и при този въпрос - 40%, което отново се дължи на незапознатостта на обществото с темата. Най-младите на възраст 18-29 г. в най-голям дял не са запознати с темата.

Загубата на работни места (48 процентни пункта), както и закриването на бизнеси (42 процентни пункта) най-много тревожат българите във връзка с прилагането на мерки по Зелената сделка. 38% процентни пункта се отчитат по отношение на финансови загуби, които се очакват от Зелената сделка. 13% от българите посочват, че нямат притеснения от мерките по Зелената сделка.

83% от българите не са запознати за какво ще бъдат използвани средствата, които България ще получи по Плана за възстановяване и устойчивост. Едва 10% посочват, че са запознати.

По отношение на повишаването на цените, като основни причини се изтъкват цените на енергоносителите (68 процентни пункта) и войната в Украйна (65 процентни пункта). Сред останалите изтъкнати причини с 48 процентни пункта са действията на българското правителство. Едва с 8 процентни пункта се нарежда Зелената сделка като причина за ръста на цените.

Проучването предхожда конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година събитието ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си. "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" ще се проведе на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria.

Green Transition 2022 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БНР, bTV Media Group, БТА, Bloomberg, Bulgaria on Air, Евронюз и OFFNews.bg.