Георги Стефанов: 1/3 от нарушените терени у нас могат да се ползват за фотоволтаични централи

В България има 445 км2 нарушени терени (малките черни точици с изключение на големите петна в Ст. Загора и още няколко значителни по площ места). На 1 км2 можем да изградим около 100 MW фотоволтаици, които сумарно ще произвеждат около 140 GWh на година, т.е.. Това са 62 300 GWh, коментира Георги Стефанов, началникът на кабинета на вицепремиера по климатичните политики Борислав Сандов в социалните мрежи.

Това представлява теоретичният потенциал на произведената електрическа енергия на годишна база от всичките нарушени терени, ако ги покрием с фотоволтаични панели. За сравнение България през последните 15 год. произвежда общо от всички ТЕЦ на въглища, от АЕЦ Козлодуй, големи ВЕЦ и другите ВЕИ по 42–45 000 GWh. на година, смята Стефанов.
Значи фотоволтаиците върху 445 км2 ще произведат с около 50% повече енергия от всичките ни мощности, но за съжаление неравномерно през сезоните на годината – и тук влизат батериите, ПАВЕЦ и другите балансиращи мощности, които занапред трябва да не са от фосилни горива, за да покрием тези дисбаланси, обясни той.

Но към момента не всички от тези нарушени терени стават за фотоволтаици или следващите 1-2 десетилетия ще излизат от дейност, но към момента около 1/4 до 1/3 могат директно да започнат да се планират за фотоволтаични централи, което грубо значи, че през следващите 1-3-5 години можем да създадем облекчени условия за ускорено изграждане на около 15 хиляди магавата (150 км2) на тези нарушени терени.

Оказва се, че войната в Украйна доведе до поредното зелено ускорение в ЕС – планът REPowerEU. До есента държавите членки трябва да дадат националната си проекция как ЕС ще удвои изграждането на ВЕИ до 2025 г. и какви облекчения и процедури ще се направят/премахнат, за да може по-бързо ЕС да се откъсне от изкопаемите горива, за които всички ние плащаме по милиард евро на ден, коментира Стефанов. Но фотоволтаични централи върху нарушени терени биха били част от решението.

За да стане това, според него трябва да дадем тласък и фокус и да отстраним пречките за използването на тези земи, а те не са никак малко, като например:
1. Топография – повечето нарушени терени заемат голяма площ, но са между частично използваеми (в добрия случай) и напълно неизползваеми (в лошия) площи;
2. Наличие на ел. преносна мрежа и/или времеви хоризонт за нейното разширение. Много от нарушените терени имат изградена инфраструктура, но на много места тя трябва да се реновира и надгради като капацитет;
3. Ясна собственост – при 90% собствеността на тези "забравени от държавата" терени, следва да се направи действие, което дава тези земи за 50 годишно ползване със задължението на наемателя да подобри характеристиките и/или подобри тези почви/терени, за да бъдат възстановени, не само ползвани за тези 5 десетилетия. Нещо, което държавата е трябвало да направи на много места, но не го е направила, а често и частните субекти не правят;
4. Административни процедури – напълно облекчени и отсъстващи, за да може да се привлече инвеститорския интерес, т.е. имаш площ, подписваш, гарантираш, ползващ. Всичко на едно гише.

Не бива да забравяме, че експанзията на ВЕИ в ЕС основно ще трябва да се случи в:
1. Урбанизираните територии;
2. Нарушените терени;
3. Покривните пространства.
Всичко това е важно, за да не допуснем унищожаването на малкото останали ценни естествени и полуестествени екосистеми на територията на ЕС. Т.е. да не унищожим природата, за да станем енергийно независими от Русия и от изкопаемите горива, смята началникът на кабинета на вицепремиера по климатичните политики Борислав Сандов, който е еколог и експерт по климата повече от 20 години.