DNV прогнозира 70% зелен водород през 2050 г.

85 % от световните предложения на водород през 2050 г. ще е са с произход от нисковъглеродни източници, в това число 25,5 % от електролиза на база на мрежова електроенергия, 17,5 % от електролиза на основата на непосредствена слънчева енергия и 13% от електролиза на основата на вятъра. Към настоящия момент обаче внедряването на технологиите за производство на водород става много бавно и се изисква държавна подкрепа, за да може този нов сектор да стане конкурентоспособен и печеливш. Това се казва в новия доклад на международния център за сертифициране и класификация в енергийния сектор DNV GL - Hydrogen forecast to 2050.

Производството на зелен водород изисква много големи обеми от възобновяеми източници за захранване на електролизери с капацитет от 3075 ГВт, което надхвърля над два пъти общите инсталирани мощности от слънчева и вятърна енергетика към днешна дата.

В докладът си авторите стигат до извода, че до  2050 г. над 70 % от водорода ще бъде зелен, което се дължи на енергийните загуби, свързани с производството на зелен водород.

DNV твърди, че настоящият темп на ръст на глобалното потребление на водород е твърде бавно  и не отговаря на траекторията, която е необходима за постигането на целите на Парижкото споразумение. Тези темпове не са в съответствие с развитието на възобновяемите източници на енергия, енергийните системи и системите за съхранение на енергия.

При настоящите темпове, глобалното потребление ще достигне 0,5% от световното крайно потребление на енергия през 2030 г. и ще се увеличи до 5% през 2050 г. При това този ръст ще е доста различен за отделните региони. „Пет процента в световен мащаб означават над 200 млн. тона водород като енергиен носител, което е много“, се обяснява в доклада.

На Европа, която се отличава с  твърде амбициозни планове за строителство на водородна икономика ще се падат 11 % от световното потребление на водород. След нея се нареждат страните от ОИСР и Тихоокеанския регион с дял от 8%  Северна Америка – 7 % и Китай – 6%.

Според анализаторите, до 2050 г. стойността на водорода, произведен с електролиза с помощта на „мрежова“ електроенергия ще спадне значително и ще струва средно около 1,5 долара за килограм. Стойността на синия водород ще се понижи от 2,5 долара за килограм през 2030 г. до 2,2 долара през 2050 г. „В световен мащаб разходите за зеления водород ще са сравними с тези за синия през следващото десетилетие“, се казва в доклада. В същото време се посочва също така, че в регионите с евтин природен газ, „такива като САЩ“, стойността на синия водород още сега е на ниво от 2 долара за килограм.

В края на 2020 г. стойността на електролизата, базирана на на възобновяемите източници на енергия беше изключително висока – цената на такъв водород беше 5 долара за килограм  (среднопретеглена световна стойност). До 2030 г. се очаква цената на електролизата да спадне рязко, което ще доведе до понижение на средната цена на H2 до 2 долара за килограм.

„Основна движеща сила на тази тенденция ще бъде намалението с 40% на разходите за слънчеви панели и 27% понижение на разходите за турбини. Благодарение на непрекъснатото усъвършенстване на вятърните турбини и технологията на слънчевите панели, годишният брой на работните часове ще се увеличи с 10 – 30 % в зависимост от технологиите и регионите“, отбелязват от DNV GL.

Анализаторите отбелязват също така, че в света тече процес на преобразуване на газопроводите за  използване на водород, тъй като се очаква разходите за това да са от 10% до 35% от тези, необходими за изграждането на нов тръбопровод. Предполага се, че над 50 % от тръбопроводите за транспортиране на водород ще бъдат модернизирани газопроводи, използвани днес за пренос на природен газ.

Основният потребител на водород ще бъде индустрията, заменяйки въглищата и газа във високотемпературните процеси. Използването на водорода в сградите (при смес с природния газ) също ще има приложение, но доста ограничено. „Водородът е особено необходим в онези сектори, които са трудни или невъзможни да се елекрифицират като авиацията, корабоплаването и тези с високотемпературните процеси“, отбелязват анализаторите.

Производните на водорода, а именно амоняка, метанола и е-керосина в авиацията, морското корабоплаване, а в някои случаи при камионите ще бъдат въведени активно от края на 2020-те години.

В същото време авторите на доклада не очакват, че водородът ще се използва при леките коли толкова много.

Що се отнася до междуконтиненталната търговия с водород, анализаторите от DNV смята, че тя едва ли ще е широко използвана. Очакването е по-скоро за ограничени доставки със средно разстояние. В същото време амоняка обаче ще се търгува по целия свят, тъй като е по-удобен за транспортиране.

DNV препоръчва редица инициативи, насочени към засилване на политическата подкрепа на сектора, които да засилят съответно и ускореното внедряване на водорода.

„През настоящото десетилетие водородът ще остане твърде скъп за широко използване, а търсенето му ще бъде формирано от политическа подкрепа и стимули от правителствата главно от Европа, страните от ОИСР, в Тихоокеанския  регион, Северна Америка и Китай“, се казва в доклада. Авторите обръщат внимание също така, че безопасността не трябва да се превръща в ахилесовата пета на водорода, който е от решаващо значение за декарбонизацията. Това означава, че трябва да се разработят мерки за безопасност в системите за производство и разпределение на водород, които трябва да бъдат правилно експлоатирани и поддържани през целия им жизнен цикъл, посочван още от DNV.