Големите петролни компании залагат на зеления водород като бъдещата модерна енергия

След години на работа, големите петролни компании най-накрая планират конкретни мащабни инвестиции, които биха превърнали зеления водород в сериозен бизнес. Те преследват много конкретна визия за бъдеще с ниски въглеродни емисии – многомилиардни разработки, които генерират огромни концентрации на възобновяема електроенергия и я превръщат в химикали или чисти горива, които могат да се доставят по целия свят за задвижване на камиони, кораби или дори самолети. „Петролните компании изграждат проекти за милиарди долари от цяла вечност“, каза Жулиен Роланд, ръководител на енергетиката и възобновяемите енергийни източници в търговец на суровини Trafigura Group Pte Ltd. „Този зелен водород, зелен амоняк ще бъде новата енергийна индустрия“.

Планът е много подходящ за естествените силни страни на компаниите в управлението на проекти и тяхната финансова тежест, но дори и с тези предимства, те все още правят голям залог на недоказана технология, която може да не достигне своя потенциал, коментира агенция Bloomberg.

„Не мисля, че никоя компания не е разработила нещо с подобни мащаби“, каза Джеро Фаруджио, ръководител на Австралия и глобални възобновяеми енергийни източници в консултантската компания Rystad.

Дълбоки джобове

Този месец видяхме вълна от големи новини за водорода. BP Plc поема водеща роля в Азиатския център за възобновяема енергия на стойност 36 милиарда долара, проект, който има за цел да инсталира 26 гигавата слънчеви и вятърни ферми в огромен участък от 6500 квадратни километра от региона Пилбара в Западна Австралия и да използва произведената електроенергия за разделяне водни молекули в водород и кислород. В този проект има и българско участие. След като бъде напълно разработен, всяка година ще произвежда около 1,6 милиона тона зелен водород или 9 милиона тона амоняк, който може да се използва за производство на тор.
TotalEnergies SE се присъедини към конгломерата на индийския милиардер Гаутам Адани в начинание, което има амбицията да инвестира до 50 милиарда долара през следващите 10 години в зелен водород.

Първоначалната инвестиция от 5 милиарда долара ще разработи 4 гигавата вятърни и слънчеви мощности, около половината от които ще захранват електролизери, произвеждащи водород, използван за производството на амоняк.

Предприятието може да се разшири производството на зелен водород до 1 милион тона годишно до 2030 г., задвижвани от 30 гигавата чиста енергия. Въпрос на време е Shell Plc да представи собствен мегапроект, каза Пол Богърс, вицепрезидент по водорода в компанията.

Shell търси място, където има достатъчно вятърни и слънчеви ресурси за мащабен проект, който би показал силните си страни, каза той в интервю в кулоарите на срещата на върха за водорода на Financial Times в Лондон. „Размерът на тези проекти не е нещо, което се прави от малък стартъп“, каза Богърс. "Това изисква дълбоки джобове.", категоричен бе специалистът.

Американският гигант Chevron Corp. е готов да похарчи милиарди за смес от зелен и син водород, която използва химическа реакция за разделяне на природен газ и улавяне и съхранение на въглеродния диоксид. По-малки играчи на петролния пазар също се включват:  Trafigura разглежда редица средни проекти за зелен водород, като например 440-мегаватов проект близо до Аделаида, Австралия. Въпреки че фирмата няма баланса на петролна компания, тя се стреми да разработи мащабни проекти с капацитет от няколко гигавата, включително един в Южна Америка, и след това да привлече по-голям партньор, който всъщност да го изгради, каза Роланд .

Спасителната линия към бъдещето

Глобалните корпорации все още харчат по-голямата част от парите си за нефт и газ, но отделят все по-голяма част за нисковъглеродната енергия. Това включва големи инвестиции в области, далеч извън основния им бизнес - офшорни вятърни паркове, соларни централи, технологии за батерии и зарядни устройства за електрически автомобили.
„Електроните не се нуждаят от типа инфраструктура“, в която се специализират петролните компании, каза Мередит Анекс, анализатор в BloombergNEF. Но водородът е молекула и "това са компании, които разбират от молекули и инфраструктурен дизайн около молекули."

Доскоро плановете на големите компании за водород бяха скромни. BP разработва електролизер в своята рафинерия в Линген в Германия и завода си в Castellon в Испания, като произвежда зелен водород за използване в тези съоръжения. Shell стартира 10-мегавата централа за производство на водород за своята рафинерия Rheinland в Германия миналата година и вече има планове за разширяване на капацитета си.

Естеството на водорода, с неговите сложни преработвателни инсталации, тръбопроводи под налягане и съоръжения за съхранение, както и специализираните танкери, необходими за разпределение, го прави „спасителна линия в бъдещето“ за големите петролни компании, смята Анекс.

Има още една естествена синергия за компаниите, които имат дълга история в търсенето на най-големите концентрации на енергия и най-големите пазари в света и намирането на евтини начини за свързването им. За зеления водород „един от ключовите атрибути е наличието на много конкурентни възобновяеми енергийни ресурси“, каза Том Елакът, старши вицепрезидент в консултант Wood Mackenzie Ltd. Според него BP отиде в Австралия, защото „имате много слънце“, докато TotalEnergies е в Индия, защото „евтиният амоняк е потенциално много голям пазар“.

Дългосрочна, стратегическа игра

Макар че гигантските проекти може да са бъдещето на зеления водород, има дълъг път, преди да се докаже, че са търговски жизнеспособни, каза Пиер-Етиен Франк, главен изпълнителен директор на Hy24, съвместно предприятие между инвестиционните фондове Ardian SAS и FiveT Hydrogen .

„Не можете да преминете от проекти с размер 10 мегавата към размер на гигавати просто ей така“, каза Франк. Първо ще е необходимо да се изградят съоръжения в мащаб от стотици мегавати - 10 пъти по-голям от пилотните проекти, които в момента се изпълняват в Европа.  Това ще подобрят оперативните познания и капацитета за производство на електролизери, необходими за разширяване до следващото ниво, каза той.

Rystad изчислява, че средният размер на зелен водороден електролизатор е 3 до 4 мегавата. Това трябва да се увеличи с 20 пъти до 2025 г., оставяйки още много работа за вършене за развитие на гигаватовия промишлен мащаб.

„Има дълъг път, преди един от тези проекти действително да започне да вижда значителни капиталови инвестиции“, каза Фаруджио. „Вероятно ще е доста трудно да видим това да се случи преди 2030 г.“ Това съответства на обявените графици за пълно разширяване на предприятията за зелен водород на BP и TotalEnergies и е в рамките на крайния срок до 2050 г. за компаниите да постигнат своите цели за декарбонизация.

Мащабният водород, макар и недоказан да е, може да представлява най-добрия шанс за настоящото поколение петролни компании да останат като ключови играчи в средата на 21-ви век, съвместими играчи с климата и енергийната индустрия.

„В някой момент петролът и газът ще трябва да започнат да намаляват, за да се качат по тази линия, следваща Парижкото споразумение с Париж“, смята Елакът. Зеленият водород е най-подходящият за нов център за печалба от ниски въглеродни източници, защото това е „толкова голям пазар с дългосрочен растеж. Той е наистина в сладкото място на големите компании по отношение на синергията със съществуващите им бизнеси“.