Важното е не да начертаем карта за преход към кръгова икономика, а да осъзнаем как да изминем този път

Темата за прехода към кръгова икономика бе съществена част от втората паралелна сесия на международната конференция Green Transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход", организирана от Dir.bg и 3E-news. За втора поредна година събитието фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си.

В рамките на паралелната сесия Green Transition 2022 "Региони в развитие" на конференцията с акцент върху подобряване на устойчивостта интерес предизвика презентацията на Ерато Панаийоту, Мениджър PwC за Югоизточна Европа, посветена на прехода към кръгова икономика в Югоизточна Европа с различни примери.

Тя също така говори и за това какво се случва и на други места и по-специално в други части на Европа, за да се видят разликите, какви са пречките и какво може да бъде направено, за да бъдат преодолени и как отвъд управлението на отпадъците се осигурява намаляване на замърсяването с подобряване на отношението към ресурсите.

Тя акцентира върху важността на кръговата икономика не само от гледна точка на околната среда, но и от социална гледна точка. И по-специално що се отнася до стабилността на обществата и урбанизираните системи.

Всъщност обществото има възможност да подобрява използването ресурсите и до голяма степен да се постигне самодостатъчност. Но това трябва да се прави постепенно. Когато се говори за преход към кръгова икономика, което се случва в Европа, това е част от зелената сделка, това е една от шестте цели за подобряване на качеството на околната среда.

Подготвя се пакет от начини на действие в различни посоки. Преди всичко това е насочено към определени сектори, сред които е строителният сектор, производството на текстил, цимент, електричество и т.н.

Това включва и поглед към целите вериги на стойността в тези сектори и целта е да се направи така, че да са по-прозрачни, да е сигурно, че се произвеждат нисковъглеродни материали и дълготрайна продукция.

Не на последно място е важно, ако имате нещо, което повече не ви е необходимо, то вместо да бъде изхвърлено, да бъде рециклирано и преназначено и т.н. Освен това трябва да сме сигурни, че потребителите са по-осведомени относно възможностите, да са в състояние да избират продукти, които по-универсални, по-съвместими и дълготрайни, казва Панаийоту.

Особен акцент тя прави относно строителната продукция - тя трябва да съдържа повече рециклирани материали и това трябва да бъде въведено в глобалното и локалното производство. Важна е и прозрачността на финансовите потоци, създаване на т.нар. "дигитални паспорти" за определени сектори, да има яснота във веригите за доставки, да се знае какво съдържат продуктите и тогава потребителят ще знае за какво може да бъде употребен определен продукт, дали може да бъде рециклиран или употребен отново

Кръговата икономика помага да се подобри устойчивостта на обществото и да се намалят рисковете от шок и стрес, като важни фактори тук са природни бедствия, обостряне на заболяванията, промените в климата, събитията, свързани със стареенето на сградите и т.н. Всичко това са предизвикателства свързани с устойчивостта на обществото.

Какво можем да направим в относно кръгова икономика - следвайки всички тези процеси

- намаляване на употребата на ресурси и първични суровини

- свързване и интегриране на много сектори

- обмяна на опит, информация и ресурси - т.нар. икономика на споделянето

- изискване за намаляване нуждата от материали и на импортирането на материали, както и за по-дълго използване на материалите

Сред инициативите, свързани с прехода към кръгова икономика по посока "отгоре-надолу" в Югоизточна Европа Панаийоту дава за пример проектите за климатично неутрални градове в София, Габрово, Сараево, Кран и Веление (Словения), които вече са стартирани или се намират в процес на осъществяване или разработка.

Трябва да се прави разлика между климатична неутралност и въглеродната неутралност и NET ZERO - казва Ерато Панаийоту. Това е много по-амбициозно нещо, защото не става дума само за стремеж към намаляване на вредните емисии, но и за намаляване на вредното въздействие, което значи промяна на начина по който те попадат в атмосферата.

В тези градове това ще включва търсенето на природосъобразни решения, което ще включва използването на природния капитал на населените места и, разбира се, същинска ресурсна ефективност на сградите, важна е и възобновяемата енергия и намаляването на замърсяването като такова.

Проектът предстои да бъде осъществен през следващите 10 години.

Що се отнася до пътищата за постигане на кръгова икономика, то Словения вече изработи такава пътна карта преди няколко години, други държави ги изработиха наскоро, а други, включително България, в момента ги разработват, като тук важното е да се намери начин всичко това да бъде имплементирано, което е най-голямото предизвикателство.

Има много инициативи, които се случват, но трябва да се разбира какви ресурси преминават през тези градове, да има разбиране къде са най-големите пропуски в ефективността. И когато става дума за ресурси, тук се имат предвид материалите, енергията, водата. В различните сектори трябва да има разбиране за политиките в тази насока, за да могат да бъдат определени основните полезни възможности. И това очевидно не е лесна задача, смята мениджърът на PwC за Югоизточна Европа.

И ако погледнем към това как всичко това вече е въведено в действие, в Словения, например са се фокусирали върху свързаност на науката, индустрията и местните власти, които се опитват да осъществят много полезни инициативи. А относно търсенето на възможности, всичко зависи от това какви научни изследвания се провеждат и как да се свърже всичко това. По същия начин в Западните Балкани се полагат усилия за разбиране на ключовите предизвикателства и да съставят съответната карта и да се постигне обмен на информация, знания по материята. Също така важни са и ресурсите, защото една от ключовите концепции на кръговата икономика е, че отпадъците от един процес могат да се превърнат в ресурс за друг и да има стремеж към затваряне на цикъла, затова е важно и за се разбира какво се случва в даден регион.

Що се отнася до инициативите "отдолу-нагоре" - тук става дума за това да се покаже какви модели на кръгова икономика могат да бъдат осъществени и също така да се покаже фактът, че има не само глобални усилия ("отгоре"), а съществуват лица и организации, стартъпове, локални инициативи или научни организации, които се опитват да развиват някакви собствени инициативи и това може да включва модели за споделяне, за размяна на опит, умно управление на отпадъците. Макар управлението на отпадъци да не е основно за кръговата икономика, но е важно да се знае как се подхожда към отпадъците, как се складират, видовете им и т.н., разработването на модели за повторното им използване.

Съществуват също така примери за различен подход в строителството - дизайн на сгради, като това е свързано с продължителността на годност, мултифункционалността и предназначението на постройките.

Друга инициатива пък предлага създаване на общности, в които се осъществява на например размяна или заемане на вещи и инструменти, вместо да бъдат купувани от търговската мрежа.

Относно пречките, които трябва да бъдат преодолени, тук отново е важно да бъдат преодолени административните пречки, както и да се следи и разпределя използването на ресурсите още в процеса на производство.

Давайки примери за успешно приложение на практика на подобни инициативи в малкия и средния бизнес, Ерато Панаийоту споменава проекта Toast в Лондон - производство на бира от стар хляб.

Всъщност не е важно да се каже създайте пътна карта и опитай да я осъществиш, а важното е да се осъзнае използването на материалите, техния произход, как се произвеждат, обемите на тяхната консумация и изработването на екологично усещане и тук е важен социалният фактор при имплементирането на тези инициативи, казва Панаийоту.

 ___________________________________________________________________________________________

Ерато Панаийоту е мениджър в ESG Consulting в PwC Югоизточна Европа. Тя е дипломиран природозащитник (CEnv SocEnv) и дипломиран мениджър по ресурси и отпадъци (CRWM MCIWM). Притежава бакалавърска степен по екологични науки от Университета в Единбург и магистърска степен по инженерство на околната среда от Imperial College London. Преди да се присъедини към PwC, тя е работила като старши консултант по околна среда в инженерната консултантска компания Arup, базирана в Лондон. Erato има задълбочен опит в приложенията на кръговата икономика. Тя работи с ReLondon върху анализа на въздействието върху намаляването на отпадъците от приложенията на кръговата икономика в британската столица. Работи с клиенти от публичния и частния сектор във всички географски региони, за да вгради принципите на кръговата икономика в целия жизнен цикъл на проекти в изградената среда. Предприела е моделиране на потока от ресурси и прогнозиране на бъдещи инфраструктурни нужди на места като Хонконг, Австралия, Канада, Обединеното кралство и ОАЕ.

Тя има задълбочен опит в уязвимостта на климата и рисковете на инфраструктурата, водните и енергийните ресурси и екосистемите. Работила е като експерт по кръгова икономика по няколко стратегии за устойчивост в Южна Америка, Южна Европа и Западна Африка. Панаийоту е разработила рамка за справяне с рисковете за устойчивост чрез прилагане на принципи на кръговата икономика, които могат да подпомогнат адаптирането и смекчаването на климата. Има опит в управлението на въглерода през целия живот в инфраструктурата, както и технологията за отстраняване на парникови газове, като улавяне, използване и съхранение на въглерод и улавяне на въглерод в почвите чрез регенеративни селскостопански практики.