За мазалото около КЕВР и как ще се избира председател
Снимка: авторът.
Дано този път управляващите да преценят много добре какво правят с енергийния регулатор – обществото тепърва ще сърба попарата на хаоса, който те създадоха с противоконституционното решение от 9 февруари т.г. за избор на председател на КЕВР.
Двадесетина дни преди избора на председател на КЕВР предупредих, че подходът е абсолютно сбъркан. В парламентарната зала също се чуха много и конкретни коментари в това отношение. А последиците от потъпкването на правото и от наложената политическа стратегия на мнозинството едва стартират.
На този фон управляващите срамежливо обявиха, че щели да стартират нова процедура по избор. Както чухме обаче и от самия все още председател на КЕВР г-н Тодоров, институцията реално е блокирана – не само за актовете й по същество, но дори за закупуване на кламери.
И това ще продължи доста време при очертана кризисна ситуация – и то когато ролята на КЕВР е особено важна. При спазване на закона и приетите правила, както и на поне елементарни изисквания за прозрачност, мнозинството може да снабди КЕВР с нов председател през втората половина на август. Ако обаче Президентът разпусне Парламента поради невъзможност за съставяне на правителство с последния мандат, реално КЕВР може да е без председател поне още четири – пет месеца. И въпросите какво става с изпълнение на функциите на тази толкова важна институция виси с пълна сила – и всички чакаме разумен отговор.
Да припомня, че извън темата за противоконституционност, изборът на г-н Тодоров за председател на КЕВР беше облечен и в промени в Закона за енергетиката, насочени не само към нагаждане на изискванията, но и към окастряне на институцията. Между другото, в тази връзка един от зам.-председателите на парламентарната Комисията по енергетика заяви неотдавна по време на официален форум, че и на него това не му харесвало, ама и той гласувал….
На този фон възниква серия от въпроси за подхода, който ще изберат управляващите ако въобще се стигне до избор. Ще спомена два, които намирам за особено важни.
Първият въпрос е отново ли ще има само кандидати, номинирани единствено от народни представители или парламентарни групи. Оставянето на този подход за пореден път ще освети невидимите парламентарни пазарлъци, насочени най-вече към противозаконната цел за политическо овладяване на регулатора – особено когато се урежда участието само на един кандидат като в случая с г-н Тодоров. Същевременно, представителите на обществото, които са реалните потребители на решенията на КЕВР (граждани чрез свои обединения, бизнес организации, организации на работниците и др.), остават реално лишени от възможността да представят кандидатури. И това трябва да бъде променено незабавно! Решението пак ще бъде на Парламента, но поне ще има някакви условия за състезателност и много повече прозрачност. Същевременно, това ще даде много повече възможности в хода на дискусиите управляващите да чуят и респ. да научат нещо на тема „законосъобразност“ в енергетиката. А това въобще няма да им е излишно.
Вторият въпрос е за гаранциите относно самата процедура по избора на председател на КЕВР. При избора на г-н Тодоров бяха използвани серия от евтини трикове, водещи до нарушаване на всякакви норми на прозрачност (непубликуване навреме на правилата за избор, промяна в последния момент на началото на обсъжданията с цел реално лишаване от възможност за участие в дискусиите и т.н.). И този път гаранциите за недопускане на подобно юридическо мачкане следва да бъдат особено силни.
Та управляващите – а и не само те - да прегледат добре правилата за избор, които ще бъдат предложени. Същевременно депутатите да се върнат и на Закона за енергетиката и да преценят дали не трябва да върнат някои положения, които глупаво отмениха, а и да коригират други – особено за нормативните изисквания към председателя, и за начина на избор.
Сривът в националната енергийна политика, който чрез заформения институционален батак относно КЕВР беше превърнат и в срив на държавността, е до огромна степен заслуга на 47-мо Народно събрание. А енергийният регулатор се нуждае от стабилност, далече надхвърляща тясно партийното мислене как да се заобиколи или наруши законът в името на политическия контрол над институцията.
Славчо Нейков
Експерт по енергийна политика