Специално за Dir.bg и 3eNews еврокомисарят по околна среда Виргиниюс Синкявичюс: Замърсяването на въздуха в България и опазването на природата все още е повод за сериозно безпокойство

С еврокомисаря по околна среда Виргиниюс Синкявичюс разговаряме за най-мащабният проект на ЕК за опазване на биологичното разнообразие- Законът за възстановяване на природата. Това е първият по рода си Закон за възстановяване на природата на ЕС включва опазване на влажните зони, реките, горите, пасищата, морските екосистеми, зеленината в градовете за осигуряване на прехрана, здраве и добра среда за живот.

Европа губи всеки ден от естествената си природа заради замърсяване и климатични промени. ЕС трябва да възстанови до 20% от сухоземните и морски видове до 2030 година. Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие предвижда повече от 20 млрд. евро да бъдат отключени за биоразнообразието всяка година като част от Европейския зелен пакт. Как се справя България с опазването на биологичното разнообразие и въздуха, прочетет още в интервюто на еврокомисар Виргиниюс Синкявичюс специално за Dir.bg и 3eNews.

 

Г-н Виргиниюс Синкявичюс, Европейската комисия предложи първото законодателство, което изрично е насочено към широкомащабно възстановяване на природата на Европа. Как ЕС може да контролира този процес във всяка страна-членка?

На първо място, това е наистина новаторско предложение. То надхвърля възстановяването на местообитания, за чието състояние държавите-членки вече докладват съгласно Директивата за местообитанията. Законът за възстановяване на природата обхваща също градските и морските екосистеми, горите и земеделските земи, както и опрашителите.

Всяка страна трябва да подготви планове за възстановяване на природата

За да осигурят прилагането, държавите-членки ще трябва да разработят и след това да представят национални планове за възстановяване на ЕК в рамките на две години след влизането в сила на регламента, като покажат как ще постигнат целите. От тях също ще се изисква да наблюдават и да докладват своя напредък. Целта е да използват възможно най-добре съществуващата информация и съвременните данни от дистанционно наблюдение, за да може процесът да се улесни. Европейската агенция по околна среда ще изготвя редовни технически доклади за напредъка. Комисията от своя страна ще докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Закона за възстановяване на природата.

Какви мерки може да предприеме всяка държава-членка, за да изпълни новите изисквания?

Законът за възстановяване на природата определя цели за възстановяване, но не определя подробни мерки. Държавите членки решават къде и как да се извърши възстановяването. Следователно държавите-членки разполагат с пълна гъвкавост при разработването на своите мерки за възстановяване.

Увеличаване на зелените площи в градовете до 2040 г.

Ще трябва да възстановят естествените екосистеми. А до 2030 г. трябва да се преобърне тенденцията за намаляването на диви и земни пчели, пеперуди, летателни мухи и други опрашители заради начина, по който земята се обработва. Трябва да се опазят горите, но и градските системи– да се предотвратят нетни загуби на зелено градско пространство до 2030 година. Една от целите е да се постигне увеличение с 3% на общата площ, покрита със зелени градски площи до 2040 г. и 5% до 2050 г. Освен това е важно да има минимум 10% покритие от короните на дърветата в градска среда, интегриране на зелени пространства в съществуващи и нови сгради.

Да се използва естествената функция на земята да поглъща въглерод

Необходимо е адаптиране на селскостопанските практики с природата като се увеличи запасът от органичен въглерод в минералните почви на обработваемата земя. Трябва да се постигне възстановяване на 30 % от дренираните торфища, използвани в селското стопанство до 2030 г. и 70% до 2050 година. Важно е да се възстановят и морските екосистеми и на емблематични морски видове като делфини и морски свине, акули и морски птици. Законът обръща внимание на речната свързаност – идентифициране и премахване на бариерите, които възпрепятстват свързаността на повърхностните води, така че най-малко 25 000 км реки да бъдат възстановени до състояние на свободно течение до 2030 година.

Повечето от нашите екосистеми и местообитания са изправени пред сериозни проблеми. Естествени и полуестествени зони изчезват или деградират все повече заради неустойчиво използване, замърсяване и други видове натиск. Въздействията от изменението на климата също стават все по-тежки. Предложението за закон за възстановяване на природата е ключова стъпка за избягване на колапса на екосистемата. Възстановяването на влажните зони, реките, горите, пасищата, морските екосистеми, градската среда и видовете в ЕС е инвестиция в нашата продоволствена сигурност, устойчивост на климата и здраве.

Как новите правила ще променят екосистемите? Какво означава до 2030 г. да се обхванат най-малко 20% от сухоземните и морските зони на ЕС с мерки за възстановяване?

Прогнозите за площите, които ще бъдат обект на мерки за възстановяване до 2030 г., са дадени като проценти от площта на ЕС. Това са сухоземни местообитания до около 4%, агро екосистеми около 6%, горски екосистеми до около 9% и малък принос на градски системи.

Поне 20% от територията на ЕС трябва да бъде

обхваната от мерки за възстановяване до 2030 година.

Въпреки че е трудно да направим точни анализи, оценяваме, че поне 20% от територията на ЕС трябва да бъде обхваната от мерки за възстановяване до 2030 година. Площта на морското дъно на ЕС трябва да бъде възстановена с около 10%;  Също с около 10% трябва да се възстановят морските видове. Така че общо около 20% от морската зона на ЕС ще има мерки за възстановяване до 2030 година. Затова сме определили обща цел за най-малко 20% от сушата и морската площ на ЕС ще трябва да имат мерки за възстановяване до 2030 г., а до 2050 г. това трябва да се случи с всички екосистеми в ЕС, нуждаещи се от възстановяване.

На какъв етап е дебатът за Закона за възстановяване на природата и какво следва?

Предложението беше прието от Комисията на 22 юни. Дискусиите в Съвета и Парламента вече могат да започнат.

Природата на кои държави в ЕС има нужда от най-голямо възстановяване? Къде е България?

Всички държави-членки на ЕС трябва да предприемат действия за възстановяване на природата. Очевидно има големи разлики между държавите-членки по отношение на наличието на естествени местообитания и видове, историята на земеползването и основните видове натиск, така че няма подход „един за всички“. Ето защо разработването на национални планове за възстановяване, които вземат предвид всички тези ситуации, е толкова важно.

България има много богато биоразнообразие, но през последните две десетилетия се наблюдава бързо развитие на инфраструктурата и интензификация на земеползването, което също оказа въздействие върху природата и биоразнообразието.

Въпреки че мрежата Натура 2000 на България е една от най-значимите в ЕС, с близо 35% покритие, страната все още се бори да управлява успешно своите зони и да наложи необходимата защита. Много защитени местообитания и видове продължават стабилно да намаляват и страната все още губи пасища с висока природна стойност, горски, речни и крайбрежни местообитания и видовете, зависещи от тях.

България също е изправена пред

сериозно предизвикателство за опазване гори и реки и видове

Следователно България не само е изправена пред предизвикателства в опазването на богатото си природно наследство, но също така ще трябва да се справи с възстановяването на деградирали и изгубени местообитания.

За опрашителите е от съществено значение да се обърне внимание на ключовите фактори, които водят до тяхното намаляване като интензификацията на използването на земята, както и високата употреба на пестициди. Необходимо е да се възстановят местообитанията, например да се оставят диви цветя по пътищата и покрайнините на полетата, както и да се поддържат и подобряват местата за зимен сън и гнездене. Необходимо е също да се намали употребата на химически пестициди, които представляват висок риск за пчелите и другите насекоми.

Европейската комисия предлага всяка държава-членка да намали употребата на химически пестициди с 50% до 2030 г. Какво означава това? Как ЕС ще подобри мониторинга?

Новите правила определят задължителни цели на ниво ЕС за намаляване на употребата и риска от химически пестициди и за намаляване на употребата на по-опасните пестициди с 50%. По този начин той превръща в осезаеми действия ангажиментите, заложени в стратегията „От фермата до трапезата“.

При определянето на тези национални цели държавите-членки имат гъвкавостта да вземат предвид националното си положение, историческия напредък и интензивността на употребата на пестициди. Това трябва да стане в рамките на законово определена математическа формула.

Всяка държава на ЕС трябва да намали до 35% употребата на пестициди

Но в никакъв случай националната цел не може да бъде по-ниска от 35%, за да се гарантира, че всички държави-членки намаляват употребата на пестициди. След преглед на целите на държавите членки, Комисията може да препоръча на някои да определят по-амбициозни цели в определени случаи. Комисията може също така да предприеме допълнителни мерки, в случай че националните цели се счетат за недостатъчни. Всяка година ЕК ще публикува тенденции за постигане на целите на ЕС за намаляване на емисиите за 2030 година.

Целта е да се вземат мерки като премахване на по-опасните пестициди от пазара. Също така да се насърчи използване на алтернативни техники за контрол на вредителите, включително по-специално биологични пестициди като микроорганизми. Държавите могат да осигурят подкрепа от ОСП за инвестиции, съвети, както и чрез плащания на площ, да стимулират биологичното земеделие, прецизно земеделие и използване на нови технологии.

Фермерите трябва да гарантират, че практикуват интегрирано управление на вредителите „IPM“, при което всички алтернативни методи за контрол се разглеждат на първо място.

Това включва и забрана за употребата на всички пестициди в чувствителни зони и в рамките на 3 метра от тези зони като обществени паркове или градини, детски площадки, площадки за отдих или спорт, обществени пътеки.

Земеделските производители ще бъдат подкрепени от Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) в този преход. В продължение на 5 години държавите-членки могат да използват ОСП, за да покрият разходите за новите изисквания към фермерите. Новите правила ще влязат в регламент, който е пряко обвързващ за всички държави-членки.

Какви средства и финансови инструменти ще използват страните?

Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие предвижда повече от 20 млрд. евро да бъдат отключени за биоразнообразието всяка година като част от Европейския зелен пакт. По-конкретно, съгласно Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за 2021-2027 г. приетата цел за финансиране на биоразнообразието 7,5% от бюджета на ЕС е предназначен за биоразнообразието от 2024 г.. Този дял ще се увеличи до 10% за 2026 г. и 2027 година

Около 100 млрд. евро ще се насочат за биоразнообразие,

включително възстановяване според настоящата МФР.

Комисията работи, за да гарантира, че финансирането за възстановяване на природата и биоразнообразието е напълно интегрирано в Механизма за възстановяване и устойчивост, InvestEU, Европейските структурни и инвестиционни фондове, Общата селскостопанска политика, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, изследователски фондове и Програма LIFE за околна среда и климат.

Страните биха могли да въведат данъчни стимули за опазване на природата

Държавите членки биха могли да насърчават пазарни инструменти, за да покриват разходите за възстановяване, например данъчни подходи, плащания за екосистемни услуги, схеми за плащане, базирани на резултатите и други.

Трябва да мобилизираме финансиране от всички източници и да ускорим прилагането на технологични, природосъобразни решения, но в същото време да премахнем субсидиите, вредни за биологичното разнообразие.

Как можем да изчислим предимствата от възстановяването на природата?

Оценката на въздействието на Закона за възстановяване на природата показа, че ползите от възстановяването на природата значително надхвърлят разходите. Инвестициите във възстановяване на природата добавят от 8 до 38 евро икономическа стойност за всяко похарчено 1 евро. Икономическите ползи от възстановяването на торфища, мочурища, гори, пустоши и храсталаци, пасища, реки, езера, морски и алувиални местообитания и крайбрежни влажни зони са осем пъти по-големи от разходите. Възстановяването облагодетелства всички и има положително въздействие върху онези, които пряко зависят от здравата природа за препитанието си, включително фермери, лесовъди и рибари.

Инвестициите във възстановяване на природата

добавят от 8 до 38 евро икономическа стойност за всяко похарчено 1 евро.

Това е благодарение на екосистемните услуги, които поддържат продоволствената сигурност, устойчивостта на екосистемите и климата, нашето здраве. Това са красивите пейзажи и използването на природните ресурси като планинската вода в ежедневния живот.

Законът за възстановяване на природата цели възстановяване в широк спектър от екосистеми на сушата и в морето с най-голям потенциал за отстраняване и съхранение на въглерод и предотвратяване на природни бедствия като наводнения.

Не можем да ограничим глобалното затопляне до 1,5°C, без да обърнем тенденциите в загубата на природата.

Как оценявате българската политика в областта на околната среда?

Подробна оценка на резултатите на държавите-членки в областта на околната среда е достъпна в докладите на Комисията за преглед на прилагането на околната среда по държави. Те подчертават добрите практики, както и ключовите предизвикателства за прилагането на околната среда и предоставят препоръки. Следващият доклад ще бъде публикуван тази есен. Той отразява развитието след прегледа от 2019 г.

България за първи път се ангажира с опазване на околната среда,

но без ясен график за изпълнение

Този период, характеризиращ се с пандемията от COVID-19 през 2020 г. и краткотрайните парламенти и политическата нестабилност в България през по-голямата част от 2021 г., не помогна за справяне с предизвикателствата, пред които е изправена България в много сфери, включително околната среда. Трябва да се признае, че коалиционното споразумение, подписано от партиите, съставили правителство през декември 2021 г., е първият общополитически документ на управляващи партии с изрични и подробни ангажименти по отношение на околната среда в България. Нямаше обаче ясен график за изпълнение.

Как се справя България с наказателните процедури в околната среда и ние ли сме единствената страна членка, която ще плаща заради замърсяването на въздуха?

Процедурите за нарушение срещу България, както и във всички държави членки, са свързани предимно с лошо прилагане на правото на ЕС.

Що се отнася до замърсяването на въздуха в България, въпреки известен напредък в прилагането на мерките за справяне с него, замърсяването на въздуха все още е повод за сериозно безпокойство. Превишаването на пределно допустимите стойности на ЕС е систематично и трайно. България все още е една от държавите членки с най-много смъртни случаи, свързани със замърсяването, брой загубени години живот и излагане на градското население на микрочастици.

Следователно България е първата държава-членка, изправена пред съда. Комисията е възприела систематичен подход, за да се увери, че държавите-членки спазват задълженията си за надлежно наблюдение и предприемат мерки за задържане на превишения на опасни замърсители като прахови частици (PM), азотен диоксид (NO2) или серен диоксид (SO2).

Финансови санкции могат да бъдат наложени от Съда във второ решение, ако установи, че държава членка не е предприела необходимите мерки за разглеждане на първото решение на Съда. Комисията няма да се колебае да сезира Съда на ЕС за всяка държава членка за втори път, веднага щом установи, че първото решение не е изпълнено.

Има обективни причини, поради които производството по нарушението отнема време. Процедурата за нарушение не е предназначена за бързо реагиране и разрешаване на конкретна индивидуална ситуация. Тя има за цел да гарантира, че държавите-членки спазват задълженията си, без непременно да сезира Съда на ЕС. Освен това Договорът предвижда конкретни стъпки, които трябва да бъдат предприети, преди дадено нарушение да стигне до Съда, по-специално, за да се даде възможност на държавите-членки да се защитят и да решат въпроса.

При качеството на въздуха процедурите се разтягат допълнително във времето, тъй като мониторингът на качеството на въздуха се извършва ежегодно – до септември всяка година за предходната година, т.е. данните за 2021 г. трябва да бъдат отчетени до септември 2022 година.