Oт Седемте Рилски езера най-застрашено е Рибното езеро, коментира пред 3eNews Боян-Никола Зафиров

Боян-Никола Зафиров е завършил специалност Управление на риска от бедствия от университет „Ван Хал Ларенстейн" във Велп, Нидерландия. Работи като консултант по дистанционни изследвания. Професионалните му задължения са свързани с разработването на приложения за данни от дистанционни наблюдения на Земята при управление на природните ресурси и оценка на риска от природни явления като лавини, пожари и наводнения. Научните му интереси са в областта на проследяването на промени в екологичното състояние на защитени планински и горски екосистеми под влиянието на климатичните промени и антропогенните фактори.

Материалът е създаден с подкрепата и партньорството на Българска фондация Биоразнообразие по проект "Climate Game On" на програма DEAR на Европейската комисия. Съдържанието е отговорност на 3eNews и може да не отразява вижданията на ЕК или БФБ. Темата е изключително важна за екипа на 3eNews и затова решихме да направим темата по-позната и за нашите читатели.

Г-н Зафиров, какво показаха Вашите изследвания в района на Седемте рилски езера? С какво те са по-различни от мониторинга, който е правен досега и този, който се случва в момента?

До момента, в който аз започнах моето изследване, мониторингът на езерата беше недостатъчен да отрази екологични промени и проблеми в езерата в дългосрочен план. Екологичен мониторинг се правеше един път годишно за всички езера като много често всяка година в различен период през лятото. До това заключение стигам след представените до мен данни от парковата дирекция. От началото до края на лятото, когато се разтопи снега обстановката в езерата за биологичните видове е изключително динамична и условията се променят  значително от май до октомври. н. Мониторингът трябва да отчита сезонните промени и междугодишните разлики.

Ако едно измерване се взема една година през юни, следващата година се вземе август, данните не могат да бъдат съпоставими и сравними. Ако изследовател иска да направи проучване в дългосрочен план и да сравни данните от такъв мониторинг е невъзможно да следи дали има някаква тенденция през годините. Така се получава една ситуация, в която еколози алармират и казват, че езерата се заблатяват, но без данни, които да могат да бъдат съпоставими в дългосрочен план не могат да се направят коректни заключения.

Моето изследване използва данни от спътникови изображения, чрез които може да се върнем назад във времето и да направим такова сравнение между различните години. Взех период от 2017 до 2020 година. Спътниковите изображения дават възможност да се правят многобройни изследвания за всяка от годините. Можеха да се използват по около 10-15 снимки за всяка година през летните месеци. Изследвах как се променя площта на езерата и на водната растителност.

Какво показаха данните от изследванията?

От една страна исках да сравня как дългите периоди без валежи се отразяват на пълноводието на езерата, на площта и водната растителност и да съпоставя двата параметъра на езеро Трилистника и Рибното.

От гледна точка на климатичните промени, това което се очаква е да има повече периоди с продължителни суши и по-бързо снеготопене. Има  малка вариация от началото на юли до септември в площта на езерата. В продължителни периоди без валежи се очаква тази вариация да се увеличи . Разбира се за период от четири години имаше интересни изводи. Моля посочете. Чрез възможността за многократните месечни измервания за площта на езерата бе видна взаимовръзката между валежите и пълноводието на езерата, но и ролята на снеготопенето. Езерата са най-пълноводни през юли, когато все още има сняг, а през август и септември, те са захранвани единствено от дъждовете. Когато валежите са под месечната норма бе отчетен спад в площта на езеро Трилистника от над 2 декара. Самият период от четири години е недостатъчен за анализ, който да каже, че има тенденция езерата да стават по-малки.

По-интересното беше да изследвам площта на Рибното езеро, която е засегната от водна растителност. Тя е ясно изразена и това е така, защото то е най-плиткото езеро, 2,5 м дълбоко. Това предразполага растенията да достигат от дъното до повърхността на езерото. През 2018-2019 г. се извършваха дейности по премахване на тази водна растителност. Това, което показаха данните от спътниковите изображения е, че растителността без проблем се възстановява на следващата година и дори заема по-голяма площ в езерото. Площта на езерото, която не е засегната намалява и това е очевидно от моето изследване.

През тази година парковата дирекция изяви желание да базира дейностите си в района и на изводите от научната общност.

През тази година научните изследвания дали това, което аз направих или други изследвания през годините се вземат под внимание и се отчитат техните резултати, за да може Дирекцията на Национален парк „Рила“ да вземе съответните мерки. Имаше научна конференция през юни, на която бяха поканени учени и експерти, които са извършвали  изследователска дейност в района. Изводите, които са направени се използват за управление на посетителския поток, за  възстановяване на пътеките, извършват се съответните изследвания на туристопотока като количество, какво е неговото влияние и въпросът повече се повдига в публичното пространство.

Това, което ми прави впечатление, е че дирекцията потърси алтернативен път към справянето с проблема на човешкото влияние в района. Доколкото знам, се извърши и първия мониторинг на туристопотока иницииран от парковата управа, бяха отделени и средства за по-добър контрол на човешките дейности и съответните нарушения на територията на парка.

Увеличаването на растителността в Рибното езеро е проблем, нали така? Нормален ли е този процес, растителността се увеличава в езерото и то може да се превърне в едно блато?

Това е естествен процес на еутрофикация, който обаче се случва по принцип в много по-дълъг период. Тук се случва за няколко десетилетия. Това е естествен процес, при   който първо се появява водна растителност, от която се натрупва почвен субстрат по дъното на езерото, което води до заблатяване.  За ускоряването на процеса допринасят по-високите температури, но и замърсяването в езерата.

Начините, които се използват до момента са да се премахват растенията и мъртвата материя на дъното, за да не се затлачва, за да остане същото като дълбочина. От друга страна самите растения също пречистват езерото. и Има и разнопосочни мнения на експерти, които смятат, че тези растения е по-добре да се оставят, за да могат да спомагат за пречистване на езерото и за запазване на екологичното му състояние. 

Един от интересните факти, които споменавате, че най-засегнатите езера не са най-силно посещаваните, защо обвързваме посещаемостта с влиянието върху езерата?

Самите езера са интересна система, защото са свързани с реките, които изтичат от тях. Сълзата и Окото са по-високо от Бъбрека, но водите не се оттичат в него , а се вливат в Близнака. От Близнака до Долното, езерата са свързани помежду си. Една от най-ерозиралите пътеки от Бъбрека до Окото попада във водосбора на Близнака и съответно този водосбор е общ и за Трилистника, Рибното и Долното. Затова пътеките са основен фактор като създават ерозия и отделяне на почва, която по време на силен валеж се оттича в езерата и ги затлачва. По-високо разположените езера имат и по-малък водосбор и по-малко пътеки като дължина и площ, които попадат в него. Освен това, заради надморската височина за езерата Окото и Сълзата, температурите са по-ниски през летните месеци, а тяхното разтапяне настъпва по-късно.

Какви мерки биха могли да се вземат за опазване на езерата и какъв е опита на други държави с подобни циркуси езера?

В началото на научна статия се споменава как туризма повлиява на екологичното състояние на езерата. Проблемите  в ландшафта и екологичното състояние на хабитатите се свързват преди всичко с ефектите на разширяване и врязване на пътеките, както и загуба на почвената покривка.

Много важно е да подчертаем, че отговорът е не само в това да ограничим туристопотока като количество. Не става въпрос само за число, а за поведение на хората и начина, по който се управляват посетителите и тяхното поведение.

Хората трябва да се движат в рамките на указаните маршрути, защото застрашават природата в района на езерата, ако се движат извън пътеките. В момента има мерки да се ограничат хората, които напускат пределите на пътеките. Според изследванията например средната ширина на пътеките е пет метра, а в някои места ерозията на достига 27 метра ширина, което е изключително недопустимо.. Според мен е нужно да се намали струпването на хора, което предизвиква излизане извън пределите на пътеките и да се намерят правилните мерки за възстановяване на тревната растителност.

Много се радвам, че Дирекцията на Националния парк последните няколко месеца взе различни мерки от това, което се случваше до момента, защото нещата , които се правеха не бяха адекватни и съобразени с научни изследвания, с устойчиво управление. Виждам вече промяна. Заключението, което аз направих е, че има нужда от по-регулярен мониторинг т.е. научните изследвания да се случват по установена рамка, която да се спазва всяка година, за да може да проследяваме промените в дългосрочен план. Предполагам тази година това вече се е случило и се надявам занапред да продължи.