ООН с шокиращ доклад: Между 4 и 6 трилиона долара годишно са необходими за трансформирането на света към нисковъглеродна икономика

Напредъкът на света по отношение на борбата с климатичните промени е крайно недостатъчен, показва новият доклад Emissions Gap 2022: The Closing Window на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) само седмици преди началото на следващата среща на света за климата (COP27) в Шарм Ел Шейх, Египет на 6 ноември.

Актуализираните обещания на страните след COP26 в Глазгоу, Великобритания намаляват само с 0,5 гигатона емисиите на CO2, по-малко от един процент, от прогнозираните глобални емисии през 2030 година. За да се стигне до път с най-ниски разходи за задържане на глобалното затопляне до 1,5°C, емисиите трябва да намалеят с 45% спрямо тези, предвидени в настоящите политики до 2030 година. За целта от 2°C е необходимо намаление с 30%, показва докладът. Такива масивни съкращения означават, че се нуждаем от широкомащабна, бърза и системна трансформация. Докладът изследва как да се извърши част от тази трансформация в ключови сектори и системи.

Смята се, че безусловните и условните национално декларирани обещания ще намалят глобалните емисии през 2030 г. съответно с 5 и 10 процента, в сравнение с емисиите, базирани на действащите в момента политики.

Засилващите се въздействия върху климата по целия свят задълбочават посланието, че емисиите на парникови газове трябва да намалеят бързо.

Тази липса на напредък кара света да се движи към покачване на температурата далеч над целта на Парижкото споразумение от доста под 2°C, за предпочитане до 1,5°C. Смята се, че безусловните  ангажименти на страните дават 66 процента шанс за ограничаване на глобалното затопляне до около 2,6°C през века. За условните национални ангажименти, тези, които зависят от външна подкрепа, тази цифра е намалена до 2,4°C. Настоящите политики сами по себе си биха довели до повишаване с 2,8°C, подчертавайки температурните последици от разликата между обещания и действия.

В най-добрия сценарий пълното прилагане на безусловни национални цели и допълнителни ангажименти за нетни нулеви емисии сочат само 1,8°C увеличение, така че има надежда. Този сценарий обаче понастоящем не е надежден въз основа на несъответствието между текущите емисии, краткосрочните цели и дългосрочните цели за постигане на въглеродна неутралност.

Да спрем да пълним атмосферата си с парникови газове и да спрем да го правим бързо

За да постигне целите на Парижкото споразумение, светът трябва да намали парниковите газове с безпрецедентни нива през следващите осем години.

Но в същото време докладът подчертава, че бърза трансформация в секторите на електроснабдяването, промишлеността, транспорта и сградите, както и хранителните и финансовите системи би помагала да се избегне климатично бедствие.

„Този доклад ни казва със студени научни термини какво природата ни казва през цялата година чрез смъртоносни наводнения, бури и бушуващи пожари: трябва да спрем да пълним атмосферата си с парникови газове и да спрем да го правим бързо“, каза Ингер Андерсен, изпълнителен директор на UNEP. „Имахме шанса да направим постепенни промени, но това време изтече. Само коренна трансформация на нашите икономики и общества може да ни спаси от ускоряващата се климатична катастрофа,“ допълва Андерсен.

„Това е висока и някои биха казали невъзможна цел за реформиране на световната икономика и почти наполовина на емисиите на парникови газове до 2030 г., но трябва да опитаме“, каза Андерсен.

„Дори и да не изпълним целите си за 2030 г., трябва да се стремим да се доближим възможно най-близо до 1,5°C. Това означава да поставим основите на бъдеще с нулево нетно потребление: такова, което ще ни позволи да намалим превишаването на температурата и да осигурим много други социални и екологични ползи, като чист въздух, зелени работни места и универсален достъп до енергия,“ коментира още Андерсен.

Преминаването към нулеви емисии по сектори е в ход, но ни трябва да се движим много по-бързо

Докладът установява, че преминаването към нулеви нетни емисии на парникови газове в електроснабдяването, промишлеността, транспорта и сградите е в ход, но трябва да се движи много по-бързо. Електроснабдяването е най-напреднало, тъй като разходите за възобновяема електроенергия са намалели драстично. Темпът на промяната обаче трябва да се увеличи заедно с мерките за осигуряване на справедлив преход и всеобщ достъп до енергия.

За сградите трябва бързо да се прилагат най-добрите налични технологии. За промишлеността и транспорта технологията с нулеви емисии трябва да бъде допълнително развита и разгърната. За да се постигне напредък в трансформацията, всички сектори трябва да избягват блокирането на нова инфраструктура с интензивно използване на изкопаеми горива, да усъвършенстват технологията с нулеви въглеродни емисии и да я прилагат, както и да преследват промени в поведението.

Хранителните системи могат да се реформират, за да осигурят бързи и трайни съкращения

Фокусните области за хранителните системи, които представляват около една трета от емисиите на парникови газове, включват защита на естествените екосистеми, диетични промени от страна на търсенето, подобрения в производството на храни на ниво ферма и декарбонизация на веригите за доставка на храни. Действията в тези четири области могат да намалят прогнозираните за 2050 г. емисии от хранителната система до около една трета от настоящите нива, за разлика от почти удвояване на емисиите, ако настоящите практики се продължат.

Правителствата могат да улеснят трансформацията чрез реформиране на субсидиите и данъчните схеми. Частният сектор може да намали загубата на храна и отпадъците, да използва възобновяема енергия и да разработи нови храни, които намаляват въглеродните емисии. Отделните граждани могат да променят начина си на живот, за да консумират храна за екологична устойчивост и намаляване на въглеродните емисии, което също ще донесе много ползи за здравето.

Финансовата система трябва да позволи трансформацията

Очаква се глобалната трансформация към икономика с ниски емисии да изисква инвестиции от поне 4-6 трилиона щатски долара годишно. Това е относително малък (1,5-2 на сто) дял от общите управлявани финансови активи, но значителен (20-28 на сто) от гледна точка на допълнителен годишен ресурс, който трябва да се разпредели.

Повечето финансови участници, въпреки заявените намерения, са показали ограничени действия за смекчаване на климата поради краткосрочни интереси, противоречиви цели и неразпознаване на климатичните рискове по подходящ начин.

Правителствата и ключовите финансови участници ще трябва да се насочат надеждно в една посока: трансформация на финансовата система и нейните структури и процеси, като ангажират правителства, централни банки, търговски банки, институционални инвеститори и други финансови участници.

Докладът препоръчва шест подхода за реформа на финансовия сектор, които трябва да се извършват едновременно:

• Направете финансовите пазари по-ефективни, включително чрез таксономии и прозрачност.
• Въведете ценообразуване на въглеродните емисии, като данъци или системи за ограничаване и търговия.
• Насърчаване на финансовото поведение чрез интервенции на публичната политика, данъци, разходи и регулации.
• Създайте пазари за нисковъглеродни технологии чрез пренасочване на финансовите потоци, стимулиране на иновациите и подпомагане на определянето на стандарти.
• Мобилизиране на централните банки: централните банки са все по-заинтересовани от справянето с климатичната криза, но са необходими по-конкретни действия по отношение на регулациите.
• Създайте климатични „клубове“ от сътрудничещи държави, трансгранични финансови инициативи и партньорства за справедлива трансформация, които могат да променят политическите норми и да променят курса на финансите чрез надеждни средства за финансов ангажимент, като например държавни гаранции.

 

 Ако страните изпълнят настоящите си ангажименти по отношение на климата, глобалните емисии на парникови газове ще нараснат с 10,6% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2010 година.

„На конференцията на ООН за изменението на климата в Глазгоу миналата година всички страни се съгласиха да преразгледат и засилят своите планове за климата“, каза Саймън Стийл, изпълнителен секретар на ООН за изменението на климата в изявление, цитиран от Ройтерс. „Фактът, че само 24 нови или актуализирани климатични плана бяха представени след COP26, е разочароващ.“ Те включват Боливия, Вануату и Уганда, както и големите емитиращи нации Индия и Индонезия.

В световен мащаб неадекватните обещания поставят света на път да се затопли с 2,5C до 2100 година

Все пак 10,6% увеличение на емисиите представлява лек напредък. Миналогодишната оценка на ООН установи, че страните са на път да увеличат емисиите си с 13,7% до 2030 г. Всяка част от градуса има значение, казва ООН, тъй като се задава затопляне с 2,8C.

Глобалните емисии през 2030 г. се оценяват на 58 GtCO2e въз основа на настоящите политики. Разликата между обещанията и ограничаването на затоплянето до 2C е 15 GtCO2e годишно, а за 1,5C е 23 GtCO2 годишно.

В сряда Световната метеорологична организация съобщи, че концентрациите на парникови газове са се покачили с над средните темпове до рекордни нива миналата година.

Коментирайки последните данни тази седмица пред Ройтерс, Бил Колинс, професор по климатични процеси в университета в Рединг, каза: „Всички доказателства сочат, че се движим в грешната посока“.

Не се справяме добре, не напредваме добре с въпросните решения, нужно е нещо различно, коментира по време на конференция в Девин на конференцията Веселина Кавръкова, директорът на международната природозащитна организация световен фонд за дивата природа WWF.

Тя цитира Алберт Анщайн, който казва, че не можем да решим проблемите със същото мислене, с което сме ги създали. Необходимо е да се свържем по различен начин помежду си, не само отделните секторни, но вече трябва да търсим общи решения, да търсим общи решения между секторите, тогава може да се получи по-голям резултат, коментира тя. Според нея страните трябва да поемат по-ясни и категоричнo по-високи ангажименти на COP27, защото това е форумът, който задава световната рамка.

Финансирането на “загуби и щети” вероятно ще бъде водеща тема на COP27 в Египет, коментира и екологът Николай Петков в анализ за climateka.bg. Все по-честите и по-тежки екстремни метеорологични явления, и постепенно протичащите процеси, като покачването на морското равнище, причиняват неизбежни загуби и щети по целия свят. До 2030 г. развиващите се страни ще трябва да се справят с между 290 – 580 млрд. долара годишно “остатъчни щети” (такива, които не могат да бъдат предотвратени дори с мерки за адаптация). Освен за икономическите измерения, е важно да се отбележи, че става въпрос и за загуба на домове, човешки животи и дори за застрашаване на начина на живот на хора в дългосрочен план. Това е заплаха, надвиснала над развиващите се страни, които имат най-малък принос за изменението на климата.

Ето защо въпросът за финансирането на загубите и щетите е и въпрос на т.нар. климатична справедливост, който от десетилетия е в сянката на преговорите на ООН за климата и се очаква да бъде сред основните теми на предстоящата среща на върха за климата COP27 в Египет през ноември.