Саниране за избрани, 1,1 млрд. лева ще стигнат за 1000 сгради, бизнесът настоява за паралелна програма без 100% грант

Ако преди по програмата за саниране на многофамилните жилищни сгради бяха обновени 2000 панелки за 2 млрд. лева, сега предвидените по Плана за възстановяване 1,1 млрд. лева ще стигнат за 1000 сгради със 100% безвъзмездна помощ. Това анализира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ по време на събитие пресклуб: “Устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд.” В същото време 66 000 многофамилни сгради имат нужда от обновяване и още над един милион еднофамилни къщи, които са половината от сградния фонд в България, допълни Цанев. Отделна са отговорни за половината вредни емисии, които отделят жилищата ни, но тях никъде ни няма в програмите за саниране до момента. Това е едва 5-6% обновяване от 2008 г. насам и с тези темпове докато обновим едните сгради, ще дойде време да обновяваме другите, инвестираме много средства без да постигаме съществени резултати, твърдят специалистите.

Решението е само едно, възможно най-скоро да се даде възможност на хората, които желаят да подобрят енергийната ефективност в своите домове, за да намалят разходите си за отопление през зимата и дори охлаждане през лятото, да получават достъп до алтернативни програми и финансиране, което да бъде без 100% грант. Искаме паралелна програма с възможност за финансиране на обновяването в най-кратки срокове, коментира Цанев. Публичните пари няма да стигнат за всички, в момента вземаме от много хора и даваме на малко, 95% от хората няма да имат достъп до никакви средства, това ще са главно хората в малките градове. Но както показват критериите, ще бъдат изключени и по-малките кооперации под 72 жилища, в момента не може да кандидатстват и собственици за част от блокове. Трябва да обърнем цикъла и да има съучастие от страна на собствениците. В Палестина и Гана грантовете са 30%, в Украйна на пазарен принцип и в момента има бум на най-много проекти в историята. Хората осъзнават, че отговорността за тяхната собственост е тяхна, а инвестицията трябва да се възвръща в разумни срокове.

Не бива да вървим по същата пътека, общините трябва да проявяват повече взисквателност към фирмите, които правят енергийното обновяване. В някои активни общини като Бургас, Габрово, Благоевград, София на места нещата станаха добре, но в повечето общини това не беше приоритет и нещата се движеха на самотек, коментира проф. Димитър Назърски от Българска Асоциация за изолации в строителството (БАИС). Самите изпълнителни се явяват с обществени поръчки, но дотук, общината не иска референции какво е изпълнено до момента от тази строителна фирма, използваха некачествени материали, фирмите разчитаха на познанията на майсторите и на работниците за изпълнението. А строителният надзор и предвид ниското заплащане в сектора също е правил проверките формално, обясни Назърски. Хората пък не са налагали необходимия контрол, защото е било безплатно и напротив дори са обвинявали общините за некачественото изпълнение, което се случва и сега. Цанев даде пример с човек от Смядово, който е потърсил отговорност от общината за изгоряла крушка след извършване на санирането.

В общината се подават документите за новата програма, която ще отвори прием в началото на 2023 г. 

Но на въпрос на 3eNews, че много често общините също не са налагали необходимия контрол и забележките на хората не са вземани предвид, Тодор Попов от община Габрово посочи, че тези случаи са много по-малко спрямо останалите, в които се търси директна отговорност на общините и за поддържане на блоковете и след санирането. Попов посочи обаче и един друг сериозен проблем. Общините доскоро бяха изключени от програмата с мотива, че имат много други задължения и ще бъдат освободени, а проектите ще се подават централно. Всъщност обаче и в настоящата процедура по Плана за възстановяване общините отново ще са включени и проектите ще се подават към тях. Но те нямат ясни указания какво да правят и кои проекти да приемат. Затова нашата стратегия в момента е да казваме на всички, че могат да кандидатстват, обясни Попов, защото ако отхвърлим искане може да ни обвинят, че е било с умисъл.

Ние нямаме право да казваме с какви фирми да се направи обследването, в Габрово те са три, дори да има вълна от заявки те не могат да изпълнят всички. Регистърът на фирмите, които правят енергийни паспорти е в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), а регистърът с фирмите за енергийно обследване е в Агенцията за устойчиво енергийни развитие (АУЕР), каза Попов.

Големият въпрос ще останат ли излъгани домакинствата, направили енергийно обследване, а не бъдат одобрени

Но другият голям проблем е по отношение на изготвянето на енергийните паспорти и енергийните обследвания. Към момента е ясно, че за всички одобрени кандидати, ще се възвръщат средствата за енергийно обследване. Енергийното обследване е около 300-400 лева на домакинство. Но безумното в случая е, че избрани ще получат както безвъзмездно финансиране, така и поемане на разходите за обследването, а биха могли да поемат поне него, коментират специалистите. Останалите обаче ще бъдат излъгани, в Бургас са пуснали обществена поръчка за енергийно обследване на всички сгради, които подлежат на обновяване, а това са над 200 блока, каза Цанев. Габрово от обновяване нужда имат над 50 сгради, но 30-40 вече имат енергийни обследвания, каза пък Попов. Всъщност със стартирането на програмата ще бъдат подадени близо 500 заявки само от големите градове, каза Цанев. Специалистите прогнозират, че интересът ще е много по-голям отколкото предвидените средства и затова възможно най-скоро трябва да тръгне и паралелна програма за тези, които няма да бъдат одобрени.

Първият етап на процедурата със 100% грант ще има два крайни срока за кандидатстване до 15 февруари 2023 г. и до 31 март 2023 година. Следващата процедура ще бъде с 80% грант и 20% съфинансиране от страна на собствениците. Вече тогава трябва да започне да се прилага дефиницията за енергийна бедност. Докато има 100% грант, тя няма как да бъде приложена, смятат специалистите. Но всъщност именно тя може да бъде гарант кой да получи 100% безвъзмездна помощ, но това в  момента не го виждаме в насоките за кандидатстване.

Големите теми, които остават отворени са енергийната бедност и адекватни форми за кредитиране на санирането

В комисията към Министерски съвет за енергийна ефективност, където се обсъжда и енергийната бедност обаче насоките за кандидатстване не са били обсъждани и експертите се чудят защо тогава се събират на тези комисии и още нещо.

На въпрос на 3eNews защо вече след като с месеци, а дори с години говорим за дефиниции за енергийна бедност и различни варианти, според които от 30 до 50% са енергийно бедните в България, все още нямаме дефиниция, Цанев отговори. Въпросът в момента е коя институция ще администрира този сериозен процес по какъв начин, от кога, кои параметри на предложените дефиниции ще се възприемат, а предвид сложната политическа обстановка можем само да гадаем. Важното е, че приемането й трябва да се случи до края на годината и това е една от реформите, която сме заложили за изпълнение пред Европейската комисия за получаване на средствата по Плана за възстановяване.

Реформите, които още сме заложили са създаване на обслужване на едно гише, което да улесни финансирането на проектите, промени  Закона за управление на етажната собственост и създаването на Националния фонд за декарбонизация, обобщи Цвета Наньова, дългогодишен специалист и анализатор на програмите за саниране още от тяхното създаване и заместник-председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация. Според нея е необходимо ускоряване на реформите. Сред тях са приемане на готовите вече промени в Закона за управление на етажната собственост, да се даде перспектива на хората, за които няма да достигне финансиране, да бъде осигурен ясен финансов ресурс и кредитиране. Необходимо е да се създадат нови програми за финансиране с интензитет под 50%, много етажни собствености проявяват интерес към този модел (по-малки сгради например). Държавата трябва даде перспективата за развитие на обновяването и сектора до 2030 година, което продължава да не се случва и хаосът в сектора продължава. Реформите трябва да се движат от експертите, не от министрите, подчерта Иван Велков от Българска фасилити мениджмънт асоциация и член на УС на Българската стопанска камара.

Събитието беше организирано от научнопопулярната платформа “Климатека”, Центърът за енергийна ефективност “ЕнЕфект”и инициативна група “Да обновим България.