IDMR: Преките компенсации за домакинствата да са в центъра на енергийната политика на правителството

Адв. Георги Тошев , председател на Институт за развитие и управление на ресурсите /Institute for Development and Management of the Resources - IDMR/

България има по-малко от месец за да се подготви за прилагането на Регламент 2022/1854 на Съвета на ЕС, който влиза в сила от 1 декември 2022г. и е със срок на действие една година. Той дава възможност на държавите-членки  да се справят с високите цени на енергията като осигурява всеобхватни механизми, чрез които те да събират свръхприходите на производителите на електроенергия.

Регламентът поставя задължителен таван от 180 евро за всеки произведен МВтч., а разликата до пазарната цена се преразпределя сред домакинствата, малки и средни предприятия (МСП), включително чрез директни помощи. Други държави-членки като Германия и Гърция вече са въвели директни финансови компенсации за домакинствата.

Фокусът на дебатите в парламентарната Комисия по енергетиката отново беше изцяло насочен само върху продължаване на мерките за подпомагане на бизнеса. Дори се направиха предложения и новия финансов ресурс от свръхприходите да бъде използван за същото, въпреки че в Регламента ясно са определени адресатите на тези средства. Основен приоритет на Регламента, е въвеждането на механизми, които да гарантират, че „допълнителните приходи от прилагането на тавана на свръхприходите да достигат до крайните потребители, като например домакинствата“.

Другите приоритетите посочени в Регламента са:

- намаляване на потреблението на електроенергия през активно прилагане на политики за енергийна ефективност;

- установяване на временни правила за солидарност в секторите на суровия петрол, природния газ, въглищата и рафинерията, с които да се осигури достъпна енергия за домакинствата и бизнеса.

С отказа си да вземат категорично отношение членовете на Комисията по енергетика създават предпоставки за заобикаляне на Регламента, като домакинствата бъдат оставени да се борят с енергийната криза и достигащата вече 40% инфлация. Едновременно с това крайните потребители ще продължат да плащат с нови милиарди левове тока на бизнеса.

Обществото очаква съгласувани действия за справяне с кризата. Институтът за развитие и управление на ресурсите - ИРУР вече представи становището си и очаква от изпълнителната и законодателната власт да приведат в действие европейските мерки на "здравия разум".

В Регламента се поставя ударение върху държавната намеса за защита на „потребителите на дребно“. Въвежда се задължение за прехвърляне на свръхприходите към крайните потребители, което позволява на всички държави членки да защитават домакинствата. 

Оставането на битовите потребители у нас на регулирания пазар не отменя задълженията на държавата да ги подкрепи с нови мерки, най-вече чрез директни субсидии. Това е ясно изразено в Регламент 2022/1854, който многократно насърчава правителствата да въведат допълнителни преки помощи. Още повече, че българският гражданин над година вече субсидира бизнеса през бюджета, като плаща компенсации за промишления ток, който вече наближават 10 млрд. лв. В същото време обаче цените на стоките и услугите непрекъснато растат. Няма и работещи политики за реално насърчаване на бизнеса да прилага мерки за енергийна ефективност. На практика се получава така, че подпомаганият бизнес вдига цените на услугите за сметка на крайния потребител, а този Регламент идва именно, за да донесе равновесие. Подходът на служебното правителство и поведението на народните представители обаче са на път да отнемат това, което се дължи на гражданите по време на криза.

Преди две седмици Министерството на енергетиката предложи законопроект за прилагане на Регламента, който не включва нито един от приоритетите, а само как да бъдат събрани свърхприходите. Законопроектът създава предпоставки за непрозрачно изразходване на акумулираните средства, а чл. 3, ал.2 пък дава възможност за отклоняване на приходи чрез прикриване на реално произведена и търгувана електроенергия.

Следва да се има предвид, че Регламентът е правен акт на ЕС с пряко приложение, респективно не се прави ново национално законодателство. В допълнение предложеният законопроект е с доста по-ограничен обхват, а някои от текстовете му са в колизия с Регламент. ИРУР обръща внимание, че има риск за допълнително изкривяване на пазарите, на конкуренцията и изкуствено увеличаване на инфлационните процеси във пряка вреда на домакинствата.