България в Еврозоната след една година – Хърватия показа, че може

В тези турбулентни времена единствената кауза, която доскоро обединяваше всички – присъединяването на България към Еврозоната, заплашва да се счупи и да се превърне в поредната червена линия, която разделя обществото. Руши я партиен егоизъм, котерийни амбиции, националистически пристрастия, финансови и корупционни интереси. Това даде шанс за лансиране на пропагандни и фалшиви тези.

Наскоро Народното събрание прие решение, с което задължи правителството и БНБ да ускорят работата си по приемането на еврото на 1 януари 2024 г. Но зачестиха гласовете, че не трябва да се бърза, а според някои – изобщо трябва да се откажем от влизането в Еврозоната. Апологетите на анти-евро тезата плашат хората с това, към което обществото в България е особено чувствително – обедняване в резултат на спекула и ускоряване на инфлацията.

За пример се дава Румъния, която отложи приемането на еврото за 2029 година. А защо не Хърватия? Хърватия, която показа стратегическа визия, последователни действия за изпълнение на критериите и ефективна комуникационна кампания сред населението – и още в първия ден на следваща година става пълноправен член на Еврозоната.

Истината е, че у нас не беше направено много за запознаване на обществото с направеното досега в подготвителния етап за приемане на еврото, не се обясняват ясно и разбираемо ползите за бизнеса и хората от него, не се комуникира има ли наистина рискове, какви са те и как ще бъдат избегнати.

Затова нека повторим: Кои са основните ползи за населението и бизнеса от присъединяването ни към еврозоната.

- Понижаване на разходите за транзакции и администриране. Домакинствата и бизнесът ще спестят разходи за обмяна на левове в евро, както и част от разходите за водене на отчетност в евро. В Словакия този ефект се оценява на 3.6% от БВП, сочат експертни изследвания.

- По-ниски лихви. Финансовите експерти очакват постепенно понижение на лихвите по кредити, както и на доходността по държавния дълг, но вероятно и понижение на лихвите по депозити. Въпреки това лихвените проценти няма да достигнат нивата на страни като Германия, което се обяснява с различния икономически риск и фрагментацията на финансовите пазари.

- Приемането на еврото е най-добрият изход от валутния борд. Още при въвеждането на валутния борд беше ясно, че влизането на България в еврозоната е най-безопасният начин за излизане на страната от режима на паричен съвет. Валутният борд ограничава възможностите за адаптация на страната и в трудни времена може да наложи вътрешна девалвация (на практика това означава реален спад на заплатите) или загуба на конкурентоспособност.

Някои вероятно виждат в бляновете си излизане от валутния борд и напълно суверенна и свободна финансова политика, която ще позволи да се включи машината за печатане на пари и влизането в дългова спирала. Истината е, че в края на тази идилия стои заплахата от Жан-Виденовата зима и срива на финансовата ни система.

Затова при излизането от борда е голям плюс за страната ни възможността да се присъединим към Еврозоната, която гарантира ясни правила, финансов надзор, надеждна подкрепа, нарастващо доверие в страната, подобряване на средата за бизнес, а това отваря пътя за навлизане на повече инвестиции и икономическиш растеж.

- Устойчива финансова система и фискална политика. Устойчивост на финансовите пазари към макроикономически шокове.

- Ускоряване на конвергенцията. Ако България влезе в еврозоната в близко бъдеще, може да се очаква процесът на реална конвергенция да се ускори, особено ако има нова вълна от чуждестранни инвестиции, както беше в периода 2005 – 2008 г.

- Активна позиция и политики. Сега България пасивно понася последиците от паричната политика и други решения на ЕЦБ. Такъв пример е решението за налагане на отрицателни лихви върху свръхдепозитите на банките, което БНБ бе принудена да репликира. След присъединяването към еврозоната управителят на БНБ ще участва във вземането на решения (като член на Управителния съвет съгласно условията за гласуване), служителите на централната банка ще участват в различни формати; министърът на финансите ще бъде представен на заседанията на Еврогрупата.

- Възможности за икономически растеж. Участието в еврозоната слага печат на одобрение на макроикономическата политика на страната и като резултат от понижения риск и намалени транзакционни разходи, може да се очаква ръст на кредитния рейтинг. Това би довело до повече чуждестранни инвестиции (при наличието на възможности, добра среда и развити пазари), разширяване на външната търговия и по-висок икономически растеж, коментират експерти.

- По-добър надзор и предпазен механизъм за банките.  Още преди влизането в еврозоната страната се присъедини към Банковия съюз. Това, както и изграждането на Съюза на капиталовите пазари, ще заздравят надзора и ще съдействат за интеграцията на българския финансов сектор.

- Стимул за реформи. Присъединяването към еврозоната задава посока на икономическата политика и управлението на финансовия сектор. Много от посочените предимства и съответно избягването на рисковете биха се реализирали само ако българската икономика е достатъчно производителна, а пазарите – конкурентни.

Срещу изброените ползи стоят и известни рискове, но голяма част от тях могат да се прогнозират и да се предотвратят. Ето някои от рисковете, обобщени от експертите на economix:

- Страната губи паричен суверенитет. България ще загуби правото да провежда активна парична политика. Но това е факт и към момента, тъй като валутният борд не допуска БНБ да определя лихвени проценти или да се намесва на паричните пазари. Освен това като малка отворена икономика България е изложена влиянието на международните капиталови потоци, външна задлъжнялост и/или други външни шокове, с които паричната политика трябва да се съобразява.

- Инфлация. Приемането на еврото в България не би следвало да доведе до увеличаване на равнището на цените у нас. Причината за това е, че превалутирането ще се извърши по настоящия курс от 1.95583 лева за 1 евро - при тази чисто техническа операция не се разрешава преизчисляване при курс, различен от фиксирания обменен курс, както не се допуска и налагане на допълнителни такси и комисиони върху потребителите.

Това става ясно от монографията: „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“, представена днес от учените от катедра „Икономика“ на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Повечето изследвания по темата констатират повишение на цените в резултат от въвеждането на еврото от порядъка на 0.2-0.3 процентни пункта. Това се отнася предимно за еднократния ефект от закръгляване на цените, който засяга основно по-евтините стоки от малката потребителска кошница. Смята се, че двойното обявяване на цени - в евро и в лева, информационната кампания и наличието на конкурентни пазари биха допринесли за овладяване на опитите за спекулативно покачване на цените. По-голям интерес представляват дългосрочните фактори за инфлацията. От една страна, в процеса на догонване на доходи и заплати известно повишаване на инфлацията е неизбежно. Но конвергенцията е важна: „Колкото по-бързо растат доходите /производителността, толкова повече намалява рискът от инфлация след въвеждане на еврото.“

- Разходи и вноски от финансовия сектор. Българските банки ще трябва да заплащат такси за надзора, осъществяван от ЕЦБ. Те ще се лишат от някои източници на приходи – например, комисиони за превалутиране.

Освен това БНБ ще трябва да направи капиталова вноска в ЕЦБ, както и да прехвърли част от резервите си. България трябва да направи вноска в Европейския механизъм за стабилност, чийто размер е обект на преговори и вероятно ще надхвърли 1 млрд. лева.

- Еднократни разходи на икономиката. Като контрапункт на намалените транзакционни разходи ще бъдат направени и еднократни разходи на държавата и бизнеса, свързани с прехода към евро – това са разходи за логистика, сигурност, информационна кампания, пренастройване на бизнес процесите, промяна на договори и промяна на информационните системи, като последният е най-важен. В Латвия например тези разходи са оценени на 1% от БВП, а в първите страни, въвели еврото – 0.5%.

Както се вижда, като цяло ползите имат значителен превес над рисковете, които в голямата си част са управляваеми. Учените от катедра „Икономика“ посочват опита на страните от еврозоната с въвеждане на конкретни мерки, които могат да ограничат краткосрочните ефекти от смяната на валутата върху цените и възприятията на домакинствата за инфлацията. Такива мерки са: задължението на бизнеса за определен период (преди и след приемането на еврото) да показва цените в търговската мрежа както в евро, така и в левове; провеждане на информационни и разяснителни кампании; наличие на ефективни инструменти за наблюдение и контрол за предотвратяване на злоупотреби и фалшификации в процеса на превалутиране и др.

Това трябва да се обяснява, за да не се подклаждат страховете на хората и България да не пропусне огромния си шанс за влизане в Еврозоната с възможностите й за ускорено икономическо развитие и подобряване на средата за живот и за бизнес.