Енергийната комисия прие законопроект за ВЕИ централи в икономическата ни зона в Черно море

Комисията по енергетика в Народното събрание прие на първо четене Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства. Проектите бяха два идентични. Единият е внесен от Делян Добрев и група народни представители, а другият е внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители, съобщава БТА.

Вносителят на законопроекта Делян Добрев от ПГ на "ГЕРБ-СДС" каза, че през годините липсва законодателство, свързано с развитието на потенциала за производство на електроенергия от вятър в Черно море. Той обърна внимание, че и двата законопроекта са идентични. Според него досега такъв закон не е имало, защото такива инвестиции са били доста скъпи и не е имало инвеститорски интерес в България. Това обаче вече не е така. По думите му при тези високи цени на електроенергията високите инвестиционни разходи се изплащат с високата цена на тока.

Има анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който казва, че в Черно море има значителен потенциал, който достига до близо 100 гигаватчаса, посочи Добрев. Той все пак уточни, че когато се говори за вятърната енергия, тя може да се произвежда, само когато има вятър. Според него сега е важно да се приеме такъв вид законодателство, за да се позволи развитието на такъв тип проекти.

Проектът за Закон за енергия от възобновяеми енергийни източници от морските пространства се предлага с основен мотив да бъде уреден правно-административният път и принципите на планирането, изграждането, експлоатацията и премахването в края на полезния им живот на електроенергийни централи в морските пространства в България. Според вносителите по този начин ще се отключи потенциалът за местно производство и потребление на нисковъглеродна енергия в голям мащаб, пишат вносителите в мотивите на законопроекта.

В мотивите се припомня, че Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. (ИПЕК) преследва национални цели за увеличаване на ВЕИ до 27,09 процента в брутното крайно потребление и 30,33 на сто само за сектор електроенергия. Планът предстои да бъде актуализиран през 2023 г. предвид повишената цел от 45 на сто ВЕИ до 2030 г в плана RePowerEU, представен в Европейската комисия (ЕК) в отговор на войната в Украйна. Инвестициите в нови мощности за производство на нисковъглеродна енергия следва да компенсират и поетапното извеждане от експлоатация най-късно до 2038 г. на въглищните централи, които допринасят за 40 на сто от производството в страната, допълват вносителите.

В края на 2020 г. Черно море беше определено от ЕК в Стратегията развитие на офшорната вятърна енергия като зона с висок потенциал. Съвместният изследователски център на ЕК оценява българската акватория на 62 гигавата инсталирана мощност в своя анализ от началото на 2020 г. Световната банка изчислява същия потенциал за определени перспективни зони на 26 гигавата, се уточнява в мотивите на законопроекта. Анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) надгражда тези оценки с друго изследване. То прогнозира 116 гигавата технически потенциал на вятърната енергия в българската акватория на Черно море при височини на електрогенериращи съоръжения до 150 метра и идентифицира перспективни райони за реализация на офшорни вятърни проекти. Разработването на само една от тези зони предлага техническа възможност за построяване на ветроенергийни паркове с мощност от 4,3 гигаватчаса. Още по-обнадеждаващи са прогнозите на последното изследване на Службата за публикации на ЕС, което достига при своите оценки технически потенциал от 176 гигавата, се посочва в мотивите на законопроекта. 

Очакваните инвестиции в сектора възлизат на над 22 млрд. евро по изчисления на ЦИД, изтъкна Мартин Владимиров от ЦИД, който присъства на заседанието на комисията.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) подкрепя предложените законопроекти, защото делът на електроенергията от възобновяеми източници трябва да достигне 30 процента, заяви председателят на Комисията Иван Иванов. Той изтъкна, че в приложения законопроект се отделя внимание на един източник, който не е развит в България и това е офшорният вятър. Иванов отбеляза, че изследванията показват, че страната ни има голям потенциал в тази посока. Съвременната геополитическа ситуация изисква да се използват повече възобновяеми енергийни източници.

Председателят на КЕВР обаче обърна внимание на договорите за разлика, като в закона има определени пропуски, които би трябвало да бъдат изчистени. Освен това Иванов припомни, че през 2020 г. Народното събрание освободи от преференциалните цени за ВЕИ производителите. Той отбеляза, че въвеждането на договорите за разлика е определена форма за държавна помощ, макар и легитимна. Съществен момент е и как ще се определи цената. Тя не трябва да доведе за задлъжнялост на Фонда за сигурност на електроенергийната система. "Този законопроект е важен за нашето законодателство, като Комисията го подкрепя, като конкретните забележки ще ги направим в писмен вид", добави Иван Иванов.

Депутатите приеха и двата идентични законопроекта, като по всяка вероятност те ще бъдат обединени в един. По време на заседанието ще се направят някои корекции между първо и второ четене.