Доверието в Европа е изложено на риск по време на преговорите на ООН за климата. И причината е енергийната криза

Европейският съюз има за цел да поеме лидерска роля, когато световната общност се срещне в Египет за годишната конференция на ООН за изменението на климата. Но единният европейски глас е труден за поддържане, тъй като държавите-членки са възпрепятствани от геополитическото напрежение и последиците от енергийната криза. Европейските страни са обвинени в лицемерие в областта на климата, тъй като призовават другите да направят повече за намаляване на емисиите, като в същото време изкупуват световните ресурси от изкопаеми горива, за да осигурят вътрешни енергийни доставки. ЕС трябва да се опита да си върне доверието на по-бедните страни по време на конференцията COP27 в Египет. Подкрепата за развиващите се страни при справянето с последиците от променящия се климат – като по-чести и екстремни метеорологични явления, суши и покачване на морското равнище – ще бъде в основата на преговорите за климата, които се провеждат на африканския континент. Той е дом за много от регионите в света, които са най-уязвими от изменението на климата, коментира изданието Clean Energy Wire.

Конфронтация между богатите и развиващите се страни относно отговорността и парите ще оформи конференцията на ООН за изменението на климата (COP27) в Египет, която започва този уикенд. Европейският съюз и други богати региони са изправени пред недоверие от развиващия се свят заради усилията им да се справят с енергийната криза и неспазването на финансовите обещания. Представители на държавите-членки на ЕС казаха, че е необходим силен Европейски съюз, за да бъде COP27 успешна, но блокът ще трябва да работи усилено, за да си възвърне доверието в климата, ако иска да остави своя отпечатък върху преговорите, коментират наблюдатели.

„Всички погледи ще бъдат насочени към нас в Шарм ел-Шейх. ЕС винаги е бил в челните редици на действията в областта на климата и ние ще продължим да даваме пример“, каза тогавашният министър на околната среда на Чешката република Анна Хубачкова, когато държавите-членки на ЕС договориха преговорната си позиция за COP27 през октомври.

ЕС обаче не е обявил да повиши целта си за климата за 2030 г. преди конференцията в Египет, както беше договорено по време на миналогодишната COP26, вместо това заявява, че е готов да го направи, след като приключат преговорите за реформа на законодателството в областта на климата и енергетиката „Готови за 55“, вероятно до края на тази година. „Ще представим този ангажимент в Египет и той може да послужи като предизвикателство и вдъхновение за други страни да последват примера на ЕС“, каза чешкото министерство на околната среда в писмено изявление пред изданието. „Всички страни трябва да представят амбициозни цели и политики.“

Докато ЕС заяви, че има за цел да ускори прехода към зелена енергия, за да направи континента по-малко зависим от изкопаемите горива – особено тези от Русия – Европа прекара по-голямата част от 2022 г. в изкупуване на петрол и газ по целия свят в опит да заменят руските доставки – така обаче се повишават цените и оставят по-бедните страни без доставки. По този начин континентът е обвинен в климатично лицемерие, което възпрепятства амбицията му да води света към зеленото бъдеще.

„Има нужда ЕС да покаже, че енергийната криза не е изместила всичко от курса“, казва Сузи Денисън, старши политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения (European Council on Foreign Relations (ECFR), добавяйки, че „лидерството чрез пример“ не е по-дълго достатъчно. „Трябва да видим ангажимента, особено от страна на по-големите държави-членки, че те са готови да поемат повече удари на вътрешния пазар, за да придвижат нещата напред. Без това те нямат доверие в насърчаването на другите да продължат по-нататък в изпълнението“, сподели тя. Правителства от повече от 190 държави се очакват в египетския туристически център Шарм ел-Шейх между 6 и 18 ноември, за да обсъдят как да се борят с изменението на климата и последиците от него. Светът вече изпитва често опустошителните ефекти на глобалното затопляне; с по-тежки и по-чести бури, горски пожари, наводнения и суши, нанасящи щети на общностите.

Току-що публикуваният доклад на ООН за изоставането в емисиите показа, че възможността да се направи нещо се затваря. Дори и всички държави да изпълнят ангажиментите си по отношение на климата, светът пак ще бъде на път за покачване на температурата с 2,4-2,6°C до края на този век.

Стрес тест за международно сътрудничество

По този начин COP27 в Египет беше планирана като „COP за изпълнение“. С Парижкото споразумение и неговите правила, фокусът трябваше да бъде върху начините за прилагане на мерки, които постигат амбициозни цели в областта на климата. Въпреки това войната на Русия срещу Украйна, последвалата енергийна криза и допълнителните напрежения на глобалната сцена – като трудните отношения между САЩ и Китай – ще засенчат преговорите в Шарм ел-Шейх. „Това, което беше планирано като конструктивен „COP за внедряване“, отново ще бъде стрес тест за международно сътрудничество на фона на геополитическо напрежение и за това колко автентични са били обещанията на Париж“, пише журналистът Бернхард Пьотер в редакционна статия за Climate.Table.

Европа все още има шанс да спаси климатичния си авторитет на COP, казаха Пади Райън и бившият полски министър на климата и президент на COP24 Михал Куртика в статия за Atlantic Council. ЕС трябва да съчетае своите краткосрочни усилия за осигуряване на енергийни доставки с дългосрочните си амбиции в областта на климата. „Чрез по-конструктивна газова дипломация с развиващия се свят и чрез ускоряване на вътрешната декарбонизация, Европа може да започне да възстановява повреденото си климатично доверие в Шарм ел-Шейх.“

Държавната подкрепа за нови проекти за изкопаеми горива е извън дневния ред

Остава да видим дали страни като Германия ще могат да управляват по-конструктивна газова дипломация. Докато много страни се опитват да намерят алтернативи на руските доставки на изкопаеми горива, дебатът за проучването на нови газови находища и какво означава това за климатичните цели набра скорост преди COP в Египет. Въпреки че не е официална точка от дневния ред на преговорите за климата, сигурността на енергийните доставки и страните, които обмислят проучването на нови резервоари за изкопаеми горива, ще бъдат ключова тема около конференцията.

Докато докладите – например на Международната агенция по енергетика (МАЕ) – казват, че новите петролни и газови находища не са съвместими с целта за декарбонизация до 2050 г., правителството на Германия е сред тези, които искат да позволят публична подкрепа за подобни проекти в други държави. След известно колебание страната беше сред група държави, подписали ангажимент за постепенно премахване на публичната подкрепа за чуждестранни проекти за изкопаеми горива до края на тази година на миналогодишната COP26.

На фона на енергийната криза обаче канцлерът Олаф Шолц беше един от най-гласните привърженици на изключенията. Европейски и германски екологични организации изразиха остри критики в навечерието на COP, но Германия запази позицията си.

Подкрепата за развиващите се и нововъзникващите страни е ключова за успеха на COP

Гневът на развиващите се страни към по-богатите нации отчасти произтича от неуспеха им да изпълнят ключови обещания да мобилизират 100 милиарда щатски долара от публични и частни източници всяка година до 2020 г. за действия в областта на климата и адаптиране в развиващите се страни. Преди миналогодишната COP26 те казаха, че целта ще бъде постигната до 2023 г.

Развиващите се страни също призовават за подкрепа за заплащане на загуби и щети, причинени като пряк резултат от климатичната криза, тъй като те са най-малко отговорни, но често са сред най-уязвимите. „Климатичните въздействия от горещите вълни в Индия и Европа, наводненията в Южна Африка, Бангладеш и Пакистан и сушата в Източна Африка доведоха до загуби и щети по целия свят през годината, предоставяйки повече аргументи за аргумента, че текущата финансова архитектурата не е в състояние да се справи с такива загуби и щети“, пише Стокхолмският институт по околна среда (SEI). Въпросът за това как да се операционализира финансирането на загуби и щети е „ключов орех за разбиване“ на COP27, се посочва в него.

Както обещанието от 100 милиарда долара, така и „загубите и щетите“ ще бъдат ключови въпроси на COP27, тъй като финансите са централни за справяне с климатичната криза. „Това, което е необходимо, е голям жест около финансирането на климата, не само от Европа; САЩ също са част от това“, казва Денисън от ECFR.

За да осигури ефективна, официална подкрепа и да помогне на нововъзникващите нации с техния благоприятен за климата преход, миналогодишната COP26 даде началото на първото в света „Партньорство за справедлив енергиен преход“ (JETP). САЩ, Обединеното кралство, Франция, Германия и Европейският съюз се обединиха и сключиха сделка на стойност 8,5 милиарда долара с Южна Африка, за да помогнат на страната да се откаже от въглищата.

По време на германското председателство тазгодишната Г-7 реши да установи подобни партньорства, но преговорите с Индия, Индонезия, Сенегал и Виетнам бяха трудни. Все пак германското правителство се надява едно или две от тези нови партньорства да бъдат представени по време на конференцията за климата.

Европейското несъгласие относно скоростта на прехода

Държавите от ЕС преговарят като една група по време на преговорите на ООН за климата, а не като отделни правителства. В резултат на това европейското единство е от ключово значение за преговорната сила на блока.

С първоначалната си реакция на войната на Русия в Украйна, ЕС показа силно единство, казва Денисън от ECFR. Сега обаче блокът се насочваше към по-трудна ситуация, тъй като нарастващите цени на енергията се усещаха в целия континент и „разяждане на единството“.

Това беше илюстрирано с отлагането на френско-германските правителствени консултации през октомври, разглеждани като пукнатина в отношенията, причинена от различните възгледи за енергийната политика и как да се справим с настоящата криза.

Трудната ситуация досега не означава, че държавите-членки на ЕС са се отказали от общото си виждане, че декарбонизацията е правилният път, казва Денисън, но „това подхранва различията във възгледите в европейските столици за това колко бързо можем да си позволим да вървим в този климат." Това оказва влияние върху преговорите по ключови елементи от стратегията за устойчив растеж на блока – Европейската зелена сделка. Но в същото време това може да остави отпечатък върху преговорите по време на предполагаемата „COP за изпълнение“.

Чешката република играе ключова роля в поддържането на блока заедно, тъй като в момента държи ротационното председателство на Съвета на ЕС. Като такъв той води и преговорите на COP. След като министърът на околната среда Хубачкова се оттегли от поста си, остава несигурност относно това как това може да повлияе на преговорната сила на Европа. Министерството сподели пред изданието, че заместник-министърът на околната среда Ян Дусик ще бъде главен преговарящ на чешката президентска делегация на COP, докато новоназначеният министър Мариан Юречка „също е готов да присъства на министерския сегмент“ – най-вероятно само за един ден.

Като най-голямата икономика в Европа и традиционно силен глас в международните преговори за климата, Германия също може да играе ключова роля. „Искаме да поддържаме натиска за намаляване на емисиите“, каза правителствен служител преди посещението на канцлера Шолц в Египет на 7 и 8 ноември. Поради енергийната криза някои страни поискаха повече време за осъществяване на благоприятната за климата трансформация, но целта на Германия беше да продължи „амбициозно и смело“. Страната се е отклонила от пътя към постигане на целите си за климата до 2030 г. и правителствени съветници днес (4 ноември) казаха, че правителството трябва драстично да преосмисли своята политика.

Когато новото правителство дойде на власт малко след миналогодишната COP26, то обеща да ускори масово разширяването на възобновяемите енергийни източници и да представи план за това как да се върне на пътя към целите за климата преди края на 2022 г. То също направи международната политика в областта на климата ключов въпрос  като прехвърли отговорността от министерството на околната среда на външното ведомство. Разговорите в Шарм ел-Шейх биха могли да покажат дали това променя ролята на Германия, но досегашните партньори остават скептични, също и защото коалиционните партии не се възприемат като единен фронт.

„В рамките на европейската картина има доста разочарование от това, което тази германска коалиция е постигнала по отношение на лидерството в областта на климата“, казва изследователят Сузи Денисън. „Структурата беше налице, политическата воля беше налице, обещанията бяха налице климатът да стане център на външната политика, но реалността беше много повече за компромис на всеки етап между различните части на коалицията.“

Началото на конференцията можете да проследите тук.