Докога решенията ще изпреварват въпросите в ядрената енергетика?

Годината е 1975, когато Дейл Дж. Бриденбау и двама негови колеги напуснаха работата си в General Electric убедени, че проектът на реактора с контейнмент (защитна обвивка) от типа „Марк-1“ не отговаря на изискванията за безопасност и може да доведе  сериозна авария. Пет от  шестте реактора на АЕЦ „Фукушима“, която аварира на 11 март 2011 година след земетресение, бяха „Марк-1“. Едни от първите чужди експерти, пристигнали на мястото на аварията, бяха от General Electric. Последвалият съдебен иск срещу корпорацията не успява да докаже явна вина и част от нея попада върху японския национален регулатор.

Връщам се към тази  история сега, защото общественото пространство се напълни с „анализи“ на тема диверсификация на горивото за АЕЦ „Козлодуй“, без да е ясно как решаваме въпросите на безопасността, икономиката и дългосрочния горивен цикъл на настоящите и потенциално бъдещи реактори на АЕЦ „Козлодуй“ и възможно на тези за проекта АЕЦ „Белене“. Нека всички, които се упражняват по темата за смяната на  ядреното гориво, да имат предвид следните факти:

Най-същественият въпрос в този процес е оценката на ядрената безопасност при смяната на горивото, което всъщност е изменение на проекта с всички възможни последици - потенциална механична авария с горивната касета, не-херметичност и попадане на радиоактивни продукти в топлоносителя, изменения при съхранение, транспорт и други. Особено важен е вътрешно-реакторният контрол, който трябва да се доказва или да се препроектира и измени. Не се обсъжда дали това може да се случи без участието и научното одобрение на института „Курчатов“ и „Гидропрес“, които са проектирали реактора и горивото. Изпълнява се политическа поръчка с наименование „диверсификация“, както следва:

Подписва се договор за анализ, който България плаща, тъй като нормативната уредба на страната изисква изготвянето на детайлна и задълбочена оценка на безопасността, преди да бъде получено разрешение за въвеждане в експлоатация на алтернативен тип горивни касети. След финализиране на дейностите по договора, разработката трябва да  бъде представена в Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) за получаване на разрешение за въвеждане в експлоатация на алтернативните касети. Под документа, предвиждащ изготвянето на анализи за безопасността, стоят подписи на бившия изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“ Наско Михов и вицепрезидента и управляващ директор на Westinghouse Electric - Швеция Азис Даг. На събитието присъстват тогавашният премиер Бойко Борисов, бившият министъра на енергетиката Теменужка Петкова, посланикът на САЩ Херо Мустафа и посланикът на Кралство Швеция Катарина Рангнит. Въпросът е защо ги няма подписите на наши специалисти, които да дадат мнението си? Защото основният въпрос в такава ситуация, както наскоро обяви и Георги Касчиев, е безопасността. И при нея не важат никакви политически „клетви и задължения“. Да не говорим за аварийното посещение на вече бившия премиер Кирил Петков в АЕЦ „Козлодуй“ през лятото и натискът да бъде подписан договор веднага и без отлагане.

Не трябва да се пренебрегва и въпросът с икономическата целесъобразност, за която поне до сега не съм видял оценка, че новото гориво ще бъде по-евтино и ще подобри икономическите показатели на АЕЦ „Козлодуй“. Този анализ е задължителен и следва много внимателно да се оцени, като се използва опита навън. Например, на чешките колеги от централата в Темелин.

Цялостната икономика на АЕЦ, предхождана от оценка на безопасността и експлоатационните условия, са ключови и не могат да се заменят с политически и даже геополитически намерения, защото Унгария, Словакия и даже Финландия подхождат внимателно и в интерес на държавата и сигурността на доставките и по-малко се влияят от „евроатлантическите или брюкселски“ параметри. Ядрената енергетика е изключително сложна и в технологично, и в геополитическо отношение и всякакви прибързани, и най-вече некомпетентни решения могат да се окажат фатални.

Най-сложният въпрос е за ядрения горивен цикъл на България, който е ключов за безопасното и икономически ефективно използване на най-мощния невъглероден източник на енергия, какъвто дава ядрената енергетика. България е малка държава и не може самостоятелно да има пълен ядрен горивен цикъл, без участието на една от големите ядрени държави. Такива са Франция, Русия, потенциално Китай и САЩ. Англия и Япония се отказаха да преработват отработило гориво, а САЩ отскоро правят опити да възстановят тази възможност. Досега ние сме работили с руско гориво, което след отработване и охлаждане се връща в Русия за преработка. Това означава, че в бъдеще ще получим остъклени радиоактивни отпадъци с обем от до 10 пъти по-малък от този на горивото и във форма, далеч по-безопасна за дългосрочно и дълбоко геологично съхранение. Ако сложим гориво от друг производител, ние променяме горивния цикъл и по смисъла на подписаните международни договори и недалновидната политика на Европейския съюз, ще трябва да го съхраняваме незнайно колко дълго, как и къде, на наша територия, с не особено изяснена концепция за безопасност.

Особено интересна е откритата възможност за сътрудничество с Франция, която има лиценз за производство на модерно руско гориво и която технологично е в състояние да преработи горивото и затвори горивния цикъл. Разбира се, редица държави приемат „отложено“ решение и сухо съхранение на площадката на централата. Поне досега това върши работа, но дългосрочната безопасност е резултат от моделни изследвания, а реален опит има само за няколко десетки години. С други думи, прехвърляме проблема за безопасността и заплащането за съхранение на следващите поколения. Какви задължения ще им оставим не е неясно, но е факт, че едно чисто политическо решение за ядрения горивен цикъл поставя държавата в по-сложна, най-вероятно по-скъпа и неясна перспектива как да използва атомна енергия в бъдеще. Ако логиката на диверсификацията на доставките на гориво е водещата причина, то процесът трябва да се реализира с ясни отговори за безопасността, икономиката и дългосрочното развитие на ядрената енергетика и горивния цикъл. И не бива да забравяме, че сме европейска страна и това влияе сериозно на нашата позиция в Европейския съюз.