Газовото хранилище в Чирен е основният буфер за сигурност на газовите доставки през зимата

Европа още дълги години ще разчита на доставките на природен газ, за своята индустрия и за отопление на потребителите през студените месеци. Това е доказал се през годините факт, а и синьото гориво е сред най-екологично чистите и щадящи атмосферата, съпоставяйки го с производството на енергия от въглища например. Освен него единствено атомната енергетика може да бъде по-екологично чиста и с по-малко замърсяващ ефект върху природата, категорични са всички енергийни експерти.

В годините назад България, също е възприела европейския модел за потребление на природен газ до известна степен. Но понеже страната ни няма газови находища консумацията на синьо гориво е ограничена предимно за индустрията, а битовия сектор е газифициран на едва 3%.

Освен тях топлофикациите в последните години се очертаха като най-големият консуматор на синьо гориво. Високите цени на природния газ сегакарат редица компании да преосмислят горивната си база, но това в никакъв случай не изключва природния газ като преходно гориво.

За нормалното функциониране на една газопреносна система е нужно горивото не само да се пренася в дадено направление, но и да има място, където да се съхранява в случай на нужда. Точно нагнетеното гориво играе ролята на балансьор за газопреносната мрежа в студеното време. Именно в такъв кризисен момент за страната ни - 2009 г. страната ни разчиташе две седмици основно на газохранилището в Чирен. Тогава, в студените дни на януари потреблението на газ бе най-високо в страната ни. Малко след този кризисен момент политици и експерти единодушно се съгласиха, че "Чирен" е съоръжение, с капацитет, който е недостатъчен за задоволяване на нуждите на индустрията и бита в случай на спиране на доставките по различни причини. Това бе и основният аргумент да се потърси вариант за разширение на хранилището и от него да се добива по-голямо количество природен газ, достатъчно, за да покрие нуждите на индустрията и домакинствата.

"2009-а година през зимата газът беше спрян тотално, което нас ни изненада, защото никой не го е очаквал. Взеха се всички мерки, за да се осигури доставката на газ до потребителите. Изобщо не бяхме предупредени. Тогава се спря за всички - и за България, и за транзита." От гледна точка на експертите трябваше да се вземат ясни за нашата система мерки, за да се повиши сигурността на доставките....Защото урокът, който научихме от 2009 година е, че газът може да ни бъде спрян без предупреждение във всеки един момент". Това коментира преди време по повод на газовата ни сигурност бившият шеф на КЕВР и на "Булгартрансгаз" Ангел Семерджиев.

Всъщност, именно газовата криза след 2009 г. е в основата и на първите стъпки за разширение на газохранилището в Чирен. Появи се и първият проект, въпреки че бе спрян.

"Този проект беше спрян. Така или иначе, това не е факт, а обемът, който може да бъде съхраняван, има съществено значение за сигурността на нашата система. Всички изпитания, които имаме със спирането на газ, биха били много по-малко болезнени и с много по-малък икономически ефект", разказа пред БНР Семерджиев. По думите обаче и до момента нашето съхранение на природен газ технологично е на ниво от 70-те години, което е абсолютно недопустимо". Именно заради това е необходими максимално бързо да се задвижи проекта за разширението на "Чирен".

Европа: Чирен е необходим за газовата сигурност на Югоизточна Европа

Проучванията по настоящия проект за разширението на съоръжението за съхранение на природен газ в Чирен са отпреди няколко години. На този етап обаче реалното изпълнение все още не е в ход, поради различни причини. В началото на тази година Брюксел също ни напомни колко важно е да бъде разширен капацитета за съхранение на природен газ в България. Проектът за разширение на подземното газово хранилище в Чирен ще бъде финансиран безвъзмездно със 78 млн. евро. Той е един от одобрените пет енергийни проекта и единственият от областта на природния газ, за които Европейската комисия (ЕК) обяви, че е постигнато съгласие сред държавите членки за финансиране по Механизма за свързване на Европа (CEF), съобщиха тогава от газопреносния оператор "Булгартрансгаз". От ЕК обръщат внимание на значението на проекта на проекта за сигурността на доставките в региона на Югоизточна Европа, както и приноса му за постигане на декарбонизация и прехода към чиста енергия. Това е и мотивът за определянето му като проект от общ интерес (PCI).

Разширението на ПГХ "Чирен" неизменно е включвано във всички PCI списъци от 2017 г. насам. Проектът предвижда увеличаване на обема на активния газ до 1 млрд. кубични метра, а на дневния капацитет на нагнетяване и добив до 8-10 млн. кубични метра на дневна база. Подобно увеличение на капацитета ще насърчи търговията с природен газ и ще подобри пазарната интеграция в Югоизточна Европа чрез стимулиране на конкуренцията и подобряване на ликвидността на газовите пазари в региона.

Според изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов наличието на достатъчен капацитет за съхранение в региона е от ключово значение за алтернативните доставчици на природен газ, особено за тези на втечнен природен газ, тъй като осигурява възможност за гъвкавост при управлението на доставките.

Малинов нееднократно е обяснявал пред Брюксел, че чрез разширението на ПГХ "Чирен" ще се постигне синергия и с проекта за терминала за втечнен природен газ край Александруполис. В този проект акционер с 20% участие е "Булгартрансгаз".

При последната визита в Гърция на български енергийни експерти и политици дори бе повдигнат въпроса как Атина да съхранява количества природен газ именно в Чирен. В момента двете страни са на път да попишат меморандум за разбирателство за поддържане на стратегически запаси от природен газ от името на Атина в газохранилището в Чирен. И без подписания меморандум в момента гръцката публична газова корпорация (DEPA) вече е нагнетила природен газ за около 400 000 MWh. Подобна практика е именно част от механизма за солидарност. Примерът на България и Гърция не е единствен. Наскоро Сърбия също постигна договореност с Унгария за съхранение на определен обем в газохранилище в страната.

Тази практика може да е и част от по-нататъшното сътрудничество на двете страни по темата с енергийните запаси с оглед на зимния сезон, обсъдени от министъра на околната среда и енергетиката Костас Скрекас в началото на този месец. Гърция няма други газови хранилища освен LNG терминала край Ревитуса. А именно нагнетяването на природен газ в българското хранилище ще помогне на Атина да изпълни европейските регламенти и да поддържа стратегически газови резерви, равни на 15% от годишното си потребление в друга страна от ЕС. Гърция вече подписа меморандум за разбирателство с Италия, където гръцките компании вносители започнаха да съхраняват газ.

България няма алтернативни хранилища

Към момента страната ни няма друга алтернатива за съхранение на природен газ, освен тази в Чирен. Допреди няколко години имаше мъглява опция за създаване на ново газохранилище в Черно море, в близост до нос Галата до стара газов сондаж. За съжаление находището бе "изцедено" до последната молекула синьо гориво и бе допуснато неговото оводняване. А това означава, че не там вече не може да се говори за съхранение на синьо гориво. Така страната ни, разположена на геостратегическо място, трябва да разчита единствено на "Чирен" за попълване на нуждата от газ през зимата.

Освен за разширението на газовото хранилище в момента текат и процедури по присъединяване на съоръжението с нов газопровод към преминаващия наблизо "Балкански поток". Това е част от плана за разширяване на газопреносната мрежа на страната ни. Очаква се в близко бъдеще да започне реалното изпълнение на новото газово трасе. Плановете предвиждат "Булгартрансгаз" да изгради и ново газово отклонение до Козлодуй и Оряхово. Проектът е част от инвестиционния план на газовия оператор и още през 2013 г. бе обявен за обект от национално значение. Новото отклонение означава и нови количества природен газ, който ще бъдат използвани за индустрията и по всяка вероятност складирани в Чирен.

Какво е текущото състояние на Чирен?

В момента на газовото поле "Чирен" работят 24 експлоатационни сондажа, компресорна станция с обща инсталирана мощност 10 MW и други технически съоръжения. Те са необходими за осигуряване на нагнетяването, добива и качеството на съхранявания газ.

Най-големият добив на природен газ, осъществен от газовото хранилище за един сезон възлиза на 390 млн.м3, но през последните три години същият е спаднал до порядъка на 300 млн.м3 и зависи от потребностите на пазара в страната. Максималният денонощен добив, достигнат по време на газовата криза през м. януари 2009 г., поддържан в продължение на две седмици е 4.2 млн.м3/ден, сочат данните на газопреносния оператор.

Експертите припомнят, че "Чирен" не е разковничето на газовите проблеми у нас. То служи основно за покриване на сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната, но е и ключов инструмент за гарантиране на сигурността на газовите доставки.

Експлоатационните характеристики на ПГХ "Чирен" и режима на неговата експлоатация зависят от особеностите на Чиренската геоложка структура, петрофизичните свойства на подземния газов резервоар, типа на изкуствения газов залеж, вида на водоносната система, както и от други фактори. Всичко това детайлно е проучвано с годините назад, за да може Европа да финансира в крайна сметка разширението на обекта.

Ако бъде увеличен капацитетът за добив на газ до желаните 8-10 млн. куб. метра на ден, то това количество ще бъде достатъчно да покрива изцяло консумацията на газ от топлофикациите и индустрията през зимния период. Този процес може да продължи не през цялата зима, но в случай на нужда е важно да индустрията и домакинствата да знаят, че няма да останат без гориво точно в момент, когато то им е най-нужно.