Саниране за еднофамилните сгради ще има за всички общини по Програма "Развитие на регионите" 2021- 2027 година

Саниране за еднофамилните къщи ще има за всички общини по Програма "Развитие на регионите" 2021- 2027 година, стана ясно по време на изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков по време на заседание на Комисията по енергетика в Народното събрание. 

Еднофамилните жилищни сгради във всички 265 общини на страната ще могат да кандидатстват за финансиране за енергийна ефективност по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г., съобщи заместник-министър Десислава Георгиева, която също участва в заседанието. Тя посочи, че в момента се разработват детайлите на мярката, която ще зависи от интегрираните териториални стратегии на общините в приоритета за градско развитие на големите и малки общини. Програмата е подадена за одобрение от Европейската комисия.  До края на следващата година еднофамилните жилищни сгради в 10-те най-големи общини също могат да кандидатстват за саниране по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., но мярката се финансира с финансов инструмент, коментира Георгиева. Стана ясно, че най-вероятно общините ще управляват процеса, защото имат най-голям опис с програмите за саниране. Но пък депутати настояха общините да не правят санирането на еднофамилните къщи и предложиха въвеждане на нещо като ваучерна схема, при която хората си избират изпълнител, а след това средствата се изплащат.

В момента акцент са многофамилните жилищни сгради, защото имат по-голяма разгъната застроена площ и могат да постигнат по-големи спестявания, а целта е да постигнем по -голям ефект, което с малките сгради няма как да стане, но пък тази мярка ще има по-голям социален ефект, подчерта арх. Шишков.

Когато бяха представени мерките за енергийна ефективност в Плана за възстановяване и устойчивост, стана ясно, че голямата програма за саниране от 1.4 млрд. лв. няма да включва еднофамилни сгради. Става дума за един милион сгради или половината сграден фонд във страната. Затова интересът кога най-после ще могат и по-широк кръг от хора да се включат все по-важен. На практика половината сграден фонд остава извън борда, в момента се кандидатства по програма "Региони в растеж", но е възможно обновяване само на сгради в най-големите 10 общини в България. Според Георгиева с новата програма всички по-активни общини ще могат да участват.

До две седмици стартира програмата за саниране на многофамилните сгради, съобщи още арх. Иван Шишков. Имаме финални срещи с Европейската комисия и обобщаваме резултатите от постъпилите становища по време на общественото обсъждане, допълни той.

Арх. Шишков отбеляза, че преди гражданите да започнат да подават своите документи за саниране, са направени промени в Наредба за техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите, които се очаква да бъдат обнародвани в Държавен вестник до края на седмицата. 

„Програмата по Плана за възстановяване и устойчивост е нова, има различни критерии и специфики, изискани от Европейската комисия. Част от документите и направените обследвания могат да се ползват, но задължително трябва да се актуализират сертификатите за енергийни характеристики според сегашните условия, за да са актуални“, посочи арх. Шишков.

На въпрос може ли и вторият етап на програмата, за който след 31 март 2023 г. собствениците ще трябва да доплащат 20% като самоучастие за саниране на блоковете, разходите да се поемат от програмата, а за участие на гражданите да се считат разходите за технически паспорт и енергийно обследване, министър Шишков отговори, че това не зависи от служебното правителство, тъй като то не може да преразпределя средства по европейски програми.  Министърът напомни, че служебният кабинет е успял да върне изпълнението на инвестициите в общините, които имат опит по предишните програми.  „Ако общините  и собствениците са достатъчно активни, очаквам програмата да се реализира много бързо. Местните власти имат опит, а гражданите огромно желание, което ще спести доста време", допълни той. 

Министър Шишков каза още, че най-вероятно ще се наложат и промени в Закона за устройство на територията по отношение на изграждането на фотоволтаични системи по покривите и фасадите на сградите. Той напомни, че за мощности до 10 киловат часа не се изисква разрешение за строеж. За по-големи мощности, обаче, ще трябва да се търси балансирано решение, защото трябва да се гарантира някакъв режим за контрол, както и изисквания към фирмите. Според него липсата на строителна документация може да създаде проблеми в бъдеще. Всъщност логично е изграждането на ВЕИ на еднофамилните сгради да няма изискване за разрешително за строеж, защото собственикът сам е отговорен за енергийната сигурност на своя дом.

На въпрос дали ще има достатъчно фирми, които да правят енергийните обследвания, за да отговорят на големия интерес и дали няма да се получи много желаещи, малко фирми, арх. Шишков сподели, че това е въпрос на пазарен принцип. 

Един интересен казус се случва в Бургас, където общината финансира енергийни одити на над 1000 сгради, има ли право да го прави, за да може и други общини да последват нейния пример, попитаха депутати в парламента.

Не сме ограничили партньорството на етажната собственост с общината, считаме, че е допустимо, към момента възстановяване на средства със сигурност при одобряване на проекта има, но доколко това отговаря на Закона за публичните финанси не можем да се произнесем, стана ясно от думите на заместник-министър Георгиева.

По време на изслушването на регионалния министър в парламента стана ясно още, че спестена електроенергия на година е около 1 милион мегават часа или по-точно както каза министърът 975 000 мегават часа от тези 2000 санирани блока по Националната програма за обновяване на многофамилния жилищен фонд.