Зариваме се с 600 000 хранителни отпадъци годишно и все още отиват на депата вместо да се събират разделно

Зариваме с 600 000 хранителни отпадъци годишно, показват последните данни за 2020 г., които страната ни тази година е изпратила за първи път като обобщени данни към Европейската комисия по нова единна методика, съобщиха за 3eNews и Dir.bg от Министерството на земеделието и храните. Това е значително количество, обясняват от земеделското министерство.

В България в момента няма цялостна методика за измерване на хранителните отпадъци с произход, различен от домакинствата. Също така на национално ниво няма действаща стратегическа рамка по отношение предотвратяване образуването на хранителните отпадъци. Липсват реални мерки и действия, които да обхванат всички етапи на хранителната верига от производство, преработката на храни, търговията на едро и дребно, общественото хранене и домакинствата. Първият срок за задължително подаване на данни беше 30 юни 2022 година и данните показват, че сме генерирали близо 600 000 тона хранителни отпадъци. 

Хранителните отпадъци от дома са най-много и все още се депонират

За България (виж таблицата) първичното производство е основният източник на образуване на хранителни отпадъци, следвано от домакинствата и сектора на преработка и производство на храни. През 2020 г., първата година от пандемията от COVID-19, в ЕС са генерирани около 127 кг хранителни отпадъци на човек. Toва е един от основните изводи от първия мониторинг на хранителните отпадъци, на база данните, предоставени от държавите-членки на ЕС, показват отговорите на Министерство на земеделието до 3eNews и Dir.bg.

Домакинствата генерират 55% от хранителните отпадъци, което е 70 кг на глава от населението. Хранителните отпадъци в домакинствата са почти два пъти повече от хранителните отпадъци, произтичащи от секторите на първичното производство и производството на хранителни продукти и напитки (14 кг и 23 кг на жител; съответно 11% и 18%). Десет години по-рано сме генерирали по 94 кг хранителни отпадъци, днес са с 20 кг по-малко. Да, може да сме по-добре от средния европеец, който произвежда 127 кг хранителни отпадъци, но имаме сериозен проблем. Големият проблем е, че те не се събират разделно, а отиват на депата.

Ресторантите и хранителните услуги са отчели 12 кг хранителни отпадъци на човек (9%), докато търговията на дребно и друга дистрибуция на храни е секторът с най-малко количество хранителни отпадъци (9 кг; 7 %). Все още обаче се анализира въздействието на COVID-19 върху тези два сектора.

НСИ все още има затруднения за събиране на реални данни

По отношение на статистиката 3еNews и Dir.bg попитаха дали сме готови с методика. Националният статистически институт (НСИ) работи по статистика на хранителните отпадъци, съобщиха оттам. Новата методология е приложена за първи път тази година и в бъдеще ще бъде подобрявана, допълниха от НСИ. Но оттам обявиха, че все още има затруднения при събирането на необходимите данни. 

Страната ни от 2021 г. има Национална програма за предотвратяване и намаляване загубата на храни, но тя по-скоро поставя срокове вместо да решава конкретни проблеми. Според програмата трябва от миналата година да работи обща методика за изчисляване на хранителните отпадъци. Всяка година до края на май да изпращаме информация до Европейската комисия за хранителните отпадъци у нас. До 15 юни трябва да се прави ежегоден доклад за количеството хранителни отпадъци, но и доклад за изпълнението на Плана за действие. В програмата е предвидено също да се създаде Национална платформа относно загубата на храни, която да обединява всички, която все още е объркващо какво точно ще прави.

От земеделското министерство обявиха, че скоро ще се даде началото на Национална платформа относно загубата на храни, която да бъде като съвет от институции, бизнес и неправителствени организации. Първо обаче ще се сключи меморандум между заинтересованите страни и ще определи техните роли в управлението на тази платформа. Всички тези административни платформи, меморандуми, съюзи забавят проблема и не водят до неговото решаване.

Да се въведе задължително разделно събиране предлага Стратегията за кръгова икономика

В Стратегията и плана за действия за преход към кръгова икономика е записано, че много малка част от хранителните отпадъци от домакинства се отклоняват от депониране. Сред препоръките в документа са да се въведе задължително разделно събиране на биоотпадъци от домакинствата. Крайно време е това да се случи, коментират и от неправителствения сектор. От екологично сдружение "За Земята" отдавна настояват за въвеждане на контейнери за кафяви отпадъци. Едновременно с това да се доизграждат общинските системи за третиране на биоотпадъци, което ще позволи оползотворяването на около 200 000 тона хранителни отпадъци на година предвижда стратегията.

Решението от една страна е да започнем да събираме хранителните отпадъци от домакинствата отделно в кафяв контейнер например, а в сивите контейнери да събира смесеният отпадък, който не може да се раздели. Това е и първа стъпка към определяне на такса битови отпадъци според количеството. Такъв пилотен проект се случва в столичния квартал „Надежда“. В проекта се включват първоначално през 2019 г. 300 домакинства и се изграждат първоначално пет зелени острова. На всеки от зелените острови в квартала се разполагат жълт контейнер за хартия, пластмаса и метал, зелен за стъкло, два броя кафяви контейнери за органичен отпадък и един съд за смесен битов отпадък. Всяко домакинство, което  участва в проекта получава ключ за  достъп до загражданията, както и безплатни съдове за разделно събиране на отпадъците вътре в домакинството. Интересът е изключително голям и през 2022 г. се правят още пет зелени острова за още 300 домакинства.

Може ли от пилотен проект за зелени острови в Надежда да обхванат и цяла София

Предстои Столична община да одобри и финансира изграждането на още 15 заграждения „зелен остров“, които реално ще дадат възможност на поне още 900 домакинства да се включат. Най-важният урок за успеха е информирането на всяко домакинство поотделно за възможността да се включи още преди пандемията, сега разбира се е по-сложно, обясни за 3eNews кметът на район „Надежда“ Димитър Димов. От района отчитат сериозна разлика в качеството  и „чистотата“ на разделния отпадък, и разбира се – на ефективността на рециклирането на отпадъка. Към момента участниците в проекта не получават финансов стимул за включването си, допълни Димов. Данните от проекта ще помогнат на Столична община да предложи различен механизъм за прилагане на такса „битов отпадък“, сред които е и принципа „замърсителят плаща“ и промяна на такса битови отпадъци според количеството. След две години на успешно прилагане на проекта и все по-голям интерес от гражданите това все още не се случва.

Разделно събрани хранителни отпадъци от заведения, ресторанти, пазари засега само в София

Хранителните отпадъци от детски градини, училища, хотели, ресторанти, пазари отиват в инсталацията за биологични отпадъци в Хан Богров. За съжаление, битов биологичен отпадък тук не попада. Хората изхвърлят хранителните отпадъци в сивите контейнери, които отиват за депониране.

Инсталацията работи от 2014 г. и има максимален капацитет 20 000 тона на година. До момента в нея са преработени над 68 700 тона, каза за 3eNews Виктор Атанасов, главен технолог на Столичното предприятие за третиране на отпадъци, площадка „Хан Богров“. На площадка „Хан Богров“ е изградена инсталация за биологично третиране, включваща компостиране на биоразградими отпадъци и компостиране на зелени отпадъци. Това е единствената подобна инсталация у нас. От данните обаче става ясно, че площадката в момента не работи на пълен капацитет. На място също стана ясно, че не работи през цялото време, а на интервали като се събере необходимото количество боклук. Подобреното разделно събиране и доставянето в инсталацията на органични отпадъци с минимално количество примеси и опаковки неимоверно ще подобри работата й, каза Атанасов. Но изрази съмнение, че ако започнат да пристигат и хранителните отпадъци от домакинствата ще има качествена суровина за производство на биогаз, който бива оползотворен чрез когенерация. Произведената електроенергия се подава към електропреносната мрежа, а получената топлоенергия се използва за подгряване на технологичните процеси и в администрацията. Произведената електроенергия е с 60% повече от използваната в инсталацията. В момента и голяма част от отпадъците отиват за производство на RDF гориво. Но пак да уточним в момента там отиват отпадъци от ресторанти, заведения и пазари, а хранителните отпадъци на депото. 

Всъщност това се случва в София, а в редица общини няма инсталации за биологични отпадъци от заведенията, пазарите, а още по-малко за домакинствата. В момента голяма част от общините изграждат компостиращи инсталации за зелени отпадъци от общински терени и градини.

В света 30% от произведената в света храна се губи по веригата

• Около 30% (1,3 млрд. тона) от произведените в света храни за консумация се губят на различните етапи на хранителната верига; за производството на тази неконсумирана храна се изразходва ¼ от водата, използвана в селското стопанство;

• 28 % от световната обработваема земя (1,4 млрд. хектара) се използват за производство на храни, които се пропиляват, докато 60% от загубата на биоразнообразие в света се дължи на хранително-вкусовата промишленост;

• Въздействието върху климата на произведените, но неконсумирани храни, възлиза на 3,6 гигатона (Gt) еквивалент на CO2;

• Разточителните модели на производство и потребление на храни водят до значително пропиляване на световните водни ресурси, представляват заплаха за биологичното разнообразие, водят до обедняване на почвата и разхищение на други изчерпаеми природни ресурси;

• Годишните финансови загуби, в световен мащаб, дължащи се на разхищението на храни, се изчисляват на 990 млрд. щатски долара, екологичната цена е 700 млрд. щатски долара, а социалната - 900 млрд. щатски долара.

Затова Програмата за устойчиво развитие на ООН поставя цел за намаляване наполовина на хранителните отпадъци на глава от населението в световен мащаб до 2030 г.. Да намалим наполовина отпадъците до 2030 година е пожелателната цел и на страните в ЕС.

Европейската комисия реши до края на 2023 г. да проучи данните за разхищаването на храни, предоставяни от държавите членки по единна методика, за да прецени дали е удачно да има цел за намаляване на хранителните отпадъци до 2030 година. Затова очакваше тази година обобщена информация от страните-членки.

Да пестим храната и да даряваме, правилно да разчитаме етикетите, съветват учените

Даряването на храни на хранителни банки и други благотворителни организации не трябва да бъде спирано заради данъчни пречки, казва Комисията. Но едно от най-важните неща е всички ние да разберем колко важно е да не разхищаваме храна и да планираме. Например може да си направим меню за седмицата какво ще хапваме независимо дали сме сами или имаме семейство. Списъкът за пазаруване (и спазването му) помага за намаляване на хранителните отпадъци с 4 кг на човек на година, показват проучвания.

Можем да поставяме храната си в по-малка чиния. Датско проучване например показва, че ако размерът на чинията е само с 9% по-малък, хранителните отпадъци биха намалели с повече от 25%., което означава намаляване както на въглеродния, така и на екологичния ни отпечатък.

Важно е да съхраняваме правилно продуктите например доматите нямат нужда от хладилник, а ябълките, крушите, прасковите и бананите не се поставят близо до други плодове, защото те по-бързо ще се развалят. Част от хранителните отпадъци могат да се използват за създаване на почва, компост, който е полезен в земеделието и освен това е жив продукт. А всичко живо около нас е базирано на въглерод. Това значи, че ако компостираме, ние задържаме въглерод, полезен за почвата. Затова толкова е важно да правим домашни компостери и общините да имат компостиращи инсталации, които създават тор, най-добрият продукт за селското стопанство, споделя Асен Ненов.

След изтичане на срока „Най-добър до“ храната все още може да се консумира

Едно от най-важните неща е да знаем какво означават термините „годно до“ и „най-добър до“.

Според изследване на Евробарометър, означенията върху храните на срока за годност са неясни за потребителите. Само 47% разбират означението „най-добър до“, а 40% са запознати със смисъла на означението „използвай до“. Това води до необосновано изхвърляне на храни.

С изключение на яйцата, законодателството на ЕС не определя начините за отбелязването на датите за срок на годност („използвай преди“) и на минимална трайност („най-добър до“). Консумацията на храни след изтичането на срока на годност може да породи опасения, свързани с безопасността.  Но при изтичането на срока на минимална трайност („най-добър до“) храните все още са безопасни за консумация, при условие че са спазени инструкциите за съхранение и опаковката не е повредена. При „най-добър до“ производителите гарантират качеството на храните (например хрупкавост, цвят, вкус…)

При даряването на храни с обозначен срок на годност („използвай преди“), дарителите трябва да гарантират достатъчен срок на съхранение при доставката на такива продукти. Предлагането на пазара на храни с изтекъл срок на минимална трайност (т.е. „най-добър до“) е разрешено, при условие че съответните храни са все още безопасни. Пускането на пазара на храни с изтекъл срок на минимална трайност е разрешено на всеки етап от веригата за доставка на храни.

"Най-добър до" (best before) значи, че един пакет ориз или брашно е най-добър до определена дата, след което започва да му спада хранителната и вкусова стойност, но той продължава да е годен за консумация. А "използвай преди" (use by) определена дата, както е при млечните, рибата и месото например означава, че след тази дата, го използваш на своя отговорност, защото вече в него може да са се развили болестотворни организми и да пострадаш. Това мисля, че е ключова точка в решаването на казуса с хранителните отпадъци от домакинствата, защото много храни биват изхвърляни точно защото потребителя не схваща идеята на етикетирането, коментира съоснователят на Института по кръгова икономика Асен Ненов.

България трябва да направи анализ и да се възползва от законодателните възможности за даряването на храни, твърдят експертите. Към Закона за храните Наредба за специфичните изисквания за извършване на хранително банкиране и контрола върху тази дейност регламентира даряването на храни с изтекъл срок на минимална трайност “най-добър до”.

Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и дарения на храни (FEAD) подпомага финансово страните за инициативи за дарението на храни. Разходите за събирането на дарената от дарителя храна и за нейното транспортиране, съхраняване и разпределяне на най- нуждаещите се лица може да бъдат покрити със средства от FEAD. Организацията подкрепя и дейности за повишаване на осведомеността сред потребителите.  

Българската хранителна банка приема храни и разпределя храни на нуждаещи се. А резултатите от дейността на Българската хранителна банка и Българския червен кръст показват, че има голям потенциал за увеличаване на количеството на дарените храни.