Зелените работни места ще се увеличат с 20 милиона до 2030 година, прогнозира доклад на ООН
Според доклада "Финанси за природата" е необходимо утрояване на зелените работни места за справяне с изменението на климата, смекчаване на последиците, адаптация, биоразнообразие и възстановяване на земите.
Приблизително приблизително 75 милиона души в момента работят в базирани на природата зелени работни места като се очаква до 2030 г. да се мобилизират допълнително 20 милиона работни места, показва доклад "Финанси за природата" на Международната организация на труда и Международната екологична програма на ООН. Голяма част от тази заетост е на непълно работно време, а общата заетост е около 14,5 милиона на пълен работен ден. Според доклада е необходимо утрояване на инвестициите в зелени работни до 2030 г. за постигане на целите за справяне с изменението на климата, цели за смекчаване на последиците, биоразнообразие и възстановяване на земите според изискванията на държавата.
Тези цифри са частични, тъй като се основават на ограничени данни и моделиране на публични и частни инвестиции в базирани на природата решения. Възможно е проучването да не обхваща достатъчно детайлно административните зелени работни места, освен това не обхващат възможни загуби на работни места и размествания при внедряването на базирани на природата работни места. Възможно е да са необходими подходи за разработване на по-пълна картина на цялата заетост, включително въпроси, свързани с равенството между половете.
Въпреки това, макар и частични, тези оценки илюстрират значението на зелените работни места. Повишената употреба на базирани на природата работни места може да предизвика важни краткосрочни до средносрочни рискове за работните места и поминъка, особено в области, където се налага преход от текущата неустойчива употреба на природата. Мерки за справедлив преход за смекчаване на въздействието може да включва услуги за намиране на работа, обучение за повторна работа, ранно пенсиониране, осигуряване на достъп до обезщетения за безработица и заплащане за програми за екосистемни услуги.
Работата е силно концентрирана в някои сектори и географии
От приблизително 75 милиона души, работещи в момента в дейности за опазване на природата, огромното мнозинство (96 процента) са в Азия и Тихия океан и страни с ниски доходи. Това е така, въпреки че по-голямата част от разходите се случват в региони с по-високи доходи. При ниски доходи и доходи под средното ниво, почти региони, почти цялата работа (съответно 98 процента и 99 процента) е в секторите на селското и горското стопанство. Този дял пада до 42 процента за доходите над средния и до 25 процента в страните с високи доходи. Констатациите предполагат, че по-голямата част от работата и разходите в Азиатско-тихоокеанския регион и Африка са в или са свързани със селскостопанския сектор. Това показва решаващия принос на
природата към селскостопанска производителност (чрез здравето на почвата, напояване, биоразнообразие).
Това също така показва потенциала на базираните на природата решения като фокус на правителствената политика за постигане
множество цели: създаване на работни места и увеличаване на селскостопанската продукция и храна сигурност, като същевременно увеличава природния капитал, околната среда и човешкото здраве.
Ползите са, че това би допринесло за създаването на работни места в селските райони и адаптация към изменението на климата.
В индустриализираните страни, където селскостопанската производителност е висока, разходите са съсредоточени във възстановяването на екосистемите услуги и управлението на природните ресурси. Обществените услуги допринасят за най-голям дял na зелените работни места в страните с високо ниво на доходи (37 процента), строителството представлява дял oт 14 процента). Наблюдават се ефекти върху заетостта в дистрибуцията, търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството също се наблюдават.
Екосистемните услуги и базираните на природата решения позволяват на много хора да работят в устойчивото управление на ресурсите.
От очакваните потенциално създадени допълнителни 20 милиона работни места чрез утрояване на инвестициите в базирани на природата решения до 2030 г. вероятно ще бъдат около 12,6 милиона генерирани в Азия и 5,7 милиона в Африка. Около 14 милиона, или 70 процента ще бъдат създадени в сектора на селското и горското стопанство.
400 млрд. долара допълнителни разходи за зелени работни места до 2030 година
Това утрояване на инвестициите/разходите се превръща в малко под 400 млрд. щатски долара годишни разходи в света до 2030 г. за работни места, базирани на природата. По-голямата част допълнителни бъдещи разходи се очаква да възникнат в Азия и
Тихия океан, Америка и Европа и Централна Азия.
Нека да дадем пример за нови зелени работни места например в Португалия. Всяко лято милиони туристи посещават Алмада, португалски град с 13 километра брегова линия на Атлантически океан, характеризираща се с дюни и плажове. Тези крайбрежни дюнни екосистеми са приоритетни консервационни местообитания, но те са застрашени от свързани с климата опасности като ерозия и измиване (утайка, отложена от вълни, измиващи дюни по време на буря). Комбиниран с покачването на морското равнище това заплашва не само къщите, но и няколко вида инфраструктура като например пътища, електроцентрали и сладководни водоносни хоризонти.
През 2014 г. разрушителна буря предизвика повратна точка в управлението на крайбрежната ерозия на града. Плажът беше повреден и водата нахлу над дюните, причинявайки наводнения във вътрешността на страната. В отговор проектът ReDuna стартира същата година, за да помогне за възстановяването на екосистемата, като същевременно изгражда устойчивост на покачване на морското равнище и бури. За период от шест месеца дюни профилът е възстановен по протежение на 1 километър брегова ивица с помощта на върбови пясъчни огради и 100 000 растения от местни видове дюни. Бяха изградени и пътеки и огради, за да се намалят човешките въздействия и комуникации, насочени към повишаване на осведомеността сред посетителите.
През март 2018 г. реставрираните дюни предоставиха ефективен отговор на бурята Ема. Проектът е създал 104 работни места, от които 64 са свързани с реставрация, строителство и поддържане на екосистематата. Дванадесет работни места се считат за постоянни. Всяка година, проектът наема 27 консултанти от дисциплини като биология и геология, включително и двете
студенти и млади специалисти.
Според данните директната работа в базирани на природата работни места може да бъде особено трудоемка
в случай на повторно залесяване, възстановяване на горски пасища, торфища и мангрови гори. Увеличените разходи за базирани на природата решения предлага потенциал за значително създаване на работни места. Освен това съществува голям дял от работни места в селските райони, създавайки така необходимите допълнителни възможности за доходи и
заетост, както и дългосрочни ползи, които също са от полза за селските райони. Голяма част от тази работа често е свързана с ниска производителност, ниски заплати и неформални договори.
Рискове зелените работни места да бъдат ниско заплатени
Това е един от рисковете, свързан със зелените работни места. Опасенията са свързани с внимание към увеличаване на производителността, както и спазване на трудовото законодателство, включително минимални заплати и
инвестиции в развитие на капацитета.
Много работни места като селскостопански труд изискват елементарни умения. Работата в базирани на природата решения обаче предлага и възможности за по-квалифицирана и специализирана работа, особено в „планирането и проектирането, мониторинга и оценката. Необходимо е да се даде възможност за мигриране от едни в други работни места, свързани с разнообразието от необходими умения, включително технически умения, управление, фасилитиране и консултации, организиране на общността, застъпничество и обучение.
Темата за зелените работни места остава все още много чувствителна и недобре проучена. Необходими са допълнителни изследвания и усилия за събиране на данни, за да се разберат тези положителни допълнителни въздействия върху заетостта с цел подобряване точността на прогнозите. Затова се работи по установяване на модели за последователен подход, който да дава по-надеждна информация и оценка.