Кои са шестте постижения в областта на климата през 2022 г., които доведоха до напредък в декарбонизацията на света?
Да, енергийната криза беше благодат за изкопаемите горива, но през изминалата година преходът към нисковъглеродни емисии получи политическа подкрепа както никога досега
Щетите, причинени от изменението на климата през изминалата година, понякога бяха толкова огромни, че беше трудно за разбиране. Само в Пакистан екстремните летни наводнения убиха хиляди, разселиха милиони и причиниха загуби за над 40 милиарда долара.
Есенните наводнения в Нигерия убиха стотици и разселиха над 1 милион души. Сушите в Европа, Китай и САЩ пресушиха някога неудържими реки и забавиха търговските потоци по главните артерии като Мисисипи и Рейн.
Пред лицето на тези крайности човешката реакция в най-добрия случай беше неравномерна и не навсякъде. Потреблението на въглища, най-мръсното изкопаемо гориво, се възстанови през 2022 г. Държави като Обединеното кралство и Китай изглежда се оттеглиха от основните обещания за климата. Но целият този мрак дойде с повече от лъч надежда. Всъщност е твърде лесно да се пренебрегнат стъпките към свят с по-ниски въглеродни емисии, които се появиха между катастрофи, привличащи повече внимание.
Цялата 2022 г. се очерта ясна пътека за надеждата за промени в климатичните политики. Новите открития в политиката имат потенциала да отключат огромен напредък в усилията за забавяне и обръщане на затоплянето. От Bloomberg са изготвили и списък от шест окуражаващи развития от изминалата много важна година, когато нация след нация избираше все по-ориентирани към климата правителства и полагаше нови усилия за ограничаване на парниковите газове.
1. Голямата победа на президента Байдън промени всичко.
Точно когато изглеждаше, че Вашингтон е безнадеждно блокиран, през август администрацията на Байдън и тясното демократическо мнозинство в Конгреса успяха да прокарат Закона за намаляване на инфлацията. Този нов закон на САЩ, подкрепен от около 374 милиарда долара разходи за климата, е най-агресивното законодателство на страната в областта на климата. Разпоредбите му гарантират, че за десетилетия напред милиарди долари ще се насочат към енергийния преход, което ще улесни внедряването на възобновяема енергия, изграждането на зелени технологии и субсидирането на възприемането от потребителите на всичко - от електрически автомобили до термопомпи. Експерти по енергийно моделиране прогнозират, че законът ще елиминира 4 милиарда тона емисии на парникови газове.
2. ЕС вече ще облага въглеродния диоксид на границите си.
Европейският съюз започна да изпълнява обещанието си да намали емисиите с 55% през 2030 г. (от нивата от 1990 г.). 27-те членки на блока постигнаха историческа сделка за създаване на Механизъм за коригиране на въглеродните граници (CBAM), данък върху емисиите върху някои вносни продукти, който има за цел да защити въглеродно-интензивните индустрии в Европа. Именно те са принудени да се съобразяват с все по-строгите правила в региона. След като влезе в сила, ще има допълнителни разходи, наложени на вносни стоки от страни без ограниченията на ЕС за замърсяване, причиняващо затопляне на планетата.
Друг важен момент от 2022 г. видя най-голямото преразглеждане на въглеродния пазар на ЕС, което ще го разшири до автомобилния транспорт, корабоплаването и отоплението. Това разширяване на политиката също така ще ускори темпото, с което компаниите - от производителите на енергия до производителите на стомана - са длъжни да намалят замърсяването. Споразумението осигури сигурност на компаниите и инвеститорите, изпращайки цените на въглеродните емисии в Европа до рекордно високо ниво за годината.
3. Птиците, пчелите и биоразнообразието получават голяма почивка.
Само две седмици преди края на 2022 г. преговарящите на Конференцията на ООН за биоразнообразието COP15 в Монреал постигнаха изненадваща победа под формата на обещание от 195 нации да защитят и възстановят поне 30% от сушата и водата на Земята до 2030 г. Богатите нации също се ангажира да плаща около 30 милиарда долара годишно до 2030 г. на по-бедните нации отчасти чрез нов фонд за биоразнообразие.
4. Богатите нации се съгласяват да финансират и друг фонд за „загуби и щети“, съвместно с енергийния преход.
Пробивът в биоразнообразието дойде един месец след друг исторически момент на конференция, подкрепена от ООН. Делегатите на COP27 в египетския Шарм ел-Шейх постигнаха споразумение в последната минута за създаване на фонд за загуби и щети, който да помогне на развиващите се страни, засегнати от изменението на климата, изискване от десетилетия на нации, които са допринесли най-малко за затоплянето на планетата.
Друга форма на финансиране за климата, Партньорствата за справедлив енергиен преход (Just Energy Transition Partnerships (JETP), също влезе в по-широка употреба през 2022 г. Механизмът има за цел да помогне на нововъзникващите икономики, силно зависими от въглищата, да се отдалечат от най-замърсяващото изкопаемо гориво по начин, който не оставя работниците и общностите да изостават.
Южноафриканският JETP на стойност 8,5 милиарда долара, обявен през 2021 г., се превърна в план за тези сделки. Допълнителни сделки, сключени през 2022 г., се очаква да мобилизират 20 милиарда долара за Индонезия и 15,5 милиарда долара за Виетнам.
5. Промени в лидерите, промяна в нагласите.
Избирателите доведоха до големи промени в ръководството в няколко ключови страни. В Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва спечели президентството отчасти, като обеща да спре обезлесяването на Амазонка. Партиите, подкрепящи климата, също спечелиха големите избори в Австралия. Междувременно през ноември президентът Джо Байдън се срещна с китайския лидер Си Дзинпин и възстанови отношенията, които бяха прекъснати от дипломатическо противопоставяне за Тайван. Сътрудничеството между двете най-големи икономики (и източници на парникови газове) беше от съществено значение за циментирането на предишни пробиви в областта на климата като Парижкото споразумение от 2015 г. Министерството на външните работи на Китай заяви, че е в интерес и на двете нации да се справят с изменението на климата по начин на сътрудничество.
6. По-сериозно отношение към проблемите с метана.
Светът бавно разбира опасностите от метана, особено мощен парников газ. Но от миналогодишната COP26 в Глазгоу нациите се подписаха под глобален ангажимент за намаляване на тези емисии, които могат да идват от петролни и газови кладенци, въглищни пластове, сметища и селскостопански животни.
В навечерието на COP27 в Египет, например, нови нации като Австралия се присъединиха към обещанието и доведоха общия брой подписани държави до над 150. Междувременно в САЩ администрацията на Байдън прокара по-строги правила, които изискват енергийните компании да направят повече за спиране на изтичането на метан.