Финално: Държавна компания ще управлява преструктурирането на въглищните региони, създават я тази година

Зеленият преход няма да бъде лесен и никой не го твърди. Но дали говорим за 40% намаляване на емисиите или отказ от въглищата до 2038 г., ние сме поели ясни ангажименти за отказ от икономика на изкопаеми горива и въглища. Затова е по-добре да сме подготвени и хората в най-засегнатите региони от затварянето на мините да успеят да се преквалифицират и да намерят нови сфери за професионално развитие. защото концентрирането на прехода в един период и случването му изведнъж може да доведе до загуби от поне 877 млн. лева на година от брутна добавена стойност, ако не бъдат предприети мерки сега.

Това предупреждават териториалните планове на Стара Загора, Кюстендил и Перник, които са част от Програмата Региони в развитие 2021-2027 г.. Вече е готова и екологичната оценка на програмата, която Министерството на енергетиката публикува преди седмица.

В специалната глава за Справедлив преход е описано, че окончателната дата за затваряне на въглищата ще бъде записана в акт на Народното събрание през 2023 година. Това е факт, който ще се случи, но въпросът е кога. Това ни навежда на мисълта, че каквито и промени да поискаме от ЕК в Плана, ние задължително трябва да се подготвим за неизбежното и към отдавна поетите ангажименти да се откажем от въглищата в името на общата цел на ЕС за намаляване с 55% на емисиите до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 година.

От Териториалните планове за справедлив преход, включени в екологичната оценка на програмата става ясно, че както беше предложено от последния редовен кабинет финално държавна компания ще управлява преструктурирането на въглищните региони. Предвижда се предприятието, което ще поеме рекултивацията на въглищните терени да бъде създадено през тази година, за да започне процеса на планирането.

Основните оценки на заинтересованите страни по програмата са свързани с много високата цел за намаляване на емисиите на CO2 с 40% до 2026 г. в сравнение с 2019 година. Предложенията са свързани с по-ясен механизъм за управление и включване на Института за устойчив преход и развитие в програмирането и изпълнението на целите. Също така сред предложенията е включване на големите предприятия в Стара Загора поради значението им за местната икономика и положителни отзиви за създаването на държавна компания „Конверсия на въглищни райони“. Включване на разработването на CCS и CCUS технологии в обхвата на ТПСП. Плановете ще включват мерки за подкрепа на освободените работници, включително опции за приемане на компенсационни пакети под формата на възстановяване на разходи или дялове в бъдещи нови индустрии в региона.

Била е подчертана необходимостта от обществено обсъждане на нова енергийна стратегия на България, която да представи визията за развитие на сектора.

Комисията за енергиен преход  съставя различни сценарии за енергиен преход

В момента Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка съставя различни сценарии за енергиен преход, които ще бъдат базата за доклад, включващ пътна карта за прекратяване на използването на въглища.

За да подкрепи горепосочения преход, ПВУ на България концентрира 58,9 % от всички финансови ресурси за мерки за зелен преход и трансформация в подкрепа на целите в областта на климата до 2026 г.

Планът предвижда инвестиции в размер на 1,7 млрд. евро в областта на възобновяемите енергийни източници, съхранението на електроенергия и капацитета на междусистемните връзки, както и над 1 млрд. евро за енергийно ефективно обновяване на сградния фонд.

Основните мерки включват:

• Увеличаване на капацитета на ВЕИ в България с поне 3500 MW допълнителни мощности, предимно вятър и слънце до 2026 г. Това трябва да бъде постигнато чрез набор от амбициозни реформи за увеличаване на производството на енергия от ВЕИ и инвестиции в подкрепа на разгръщането на поне 1425 MW от този капацитет от ВЕИ, със съвместно разположени поне 350 MW системи за съхранение на енергия.
• Създаване на национална инфраструктура за съхранение на електроенергия на мрежово ниво от 6000 MWh използваем енергиен капацитет. Съоръженията се състоят от батерии, инвертори, трансформатори, силова електроника/интелигентни електронни устройства и автоматизация на управлението.
• Подкрепа за въвеждане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз, включително инсталирането на най-малко 55 MW електролизери и съоръжения за биогаз с мощност най-малко 9 MW.Включени са и реформи и инвестиции в областта на енергийната ефективност, а именно подкрепа за обновяване на сградния фонд с цел намаляване на потреблението на първична енергия средно с поне 30 % на най-малко 5 млн. кв. м площ.
• Подкрепа за най-малко 10 000 домакинства за закупуване на нови "най-добри в класа" слънчеви системи за битова гореща вода и фотоволтаични системи с мощност до 10 kWp, за да се увеличи делът на възобновяемата енергия в крайното потребление на енергия от домакинствата.
• Подкрепа за дигитализацията и увеличаване на капацитета на електропреносната мрежа за интегриране на до 4500 MW нови мощности от ВЕИ, като същевременно се увеличи капацитетът на междусистемните връзки с 1200 MW.

В доклада за България на Европейския семестър за 2019 г. са посочени два региона като най-силно засегнати от прехода към неутрална по отношение на климата икономика - Стара Загора и Кюстендил. В допълнение ЕК включи и област Перник, като признава, че тези три области са потенциално най-уязвими от прехода, тъй като са ключови зони на концентрация на местния въгледобив и производството на енергия от въглища, както и на свързаната с тези дейности икономическа структура. Трите области имат различни регионални пространствени структури и процеси.

Оценката на областно ниво за Стара Загора, Кюстендил и Перник идентифицира засегнатите територии в следните три категории:
• общини с находища на въглища (лигнитни или кафяви) и минни дейности,
• общини, в които са разположени ТЕЦ (топлоелектрически централи) на въглища,
• общини донори на работната сила, която пътува.

Според плановете в трите общини ще бъдат засегнати пряко общо 13 000 души. До 2038 г. се очаква да бъдат засегнати още 15 000 работни места, тъй като преходният период продължава към завършване на постепенното спиране на използването на въглища. Концентрацията във времето на индикативния икономически ефект ще доведе до потенциална загуба на Брутна добавена стойност от 877 млн. лв. на година, освен ако не бъдат предприети смекчаващи мерки.

Преструктурирането на Стара Загора- най-засегната от прехода

Област Стара Загора е определена като най-засегната от прехода, тъй като четирите въглищни ТЕЦ и мини са разположени на територията на областта, пише в Териториалния план на Стара Загора.

Прекратяването на дейността на въглищните мини и ТЕЦ-овете засяга по-голяма територия, надхвърляща границите на конкретните общини, в които са разположени ТЕЦ-овете. Общините донори на работната сила (пътуващите до работа) също трябва да се разглеждат сред тези, които ще понесат социално-икономическите последици от прехода.

През 2020 г. енергийните/добивните предприятия привличат работна ръка от следните области:2 Стара Загора - 8,2 хил. души; Хасково - 1,5 хил. души; Сливен - 0,9 хил. души; Ямбол - 0,6 хил. души; други - 0,1 хил. души.

Процесът на справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика обхваща цялата територия на област Стара Загора. Там най-засегнатите общини са Раднево и Гълъбово, заедно с главния градски и икономически център Стара Загора. Освен това енергийният комплекс "Марица изток" (който включва четирите ТЕЦ-а – ЕЙ И ЕС-3С "Марица Изток I" ООД , "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД, Контур Глобал Марица Изток 3 АД , ТЕЦ „Брикел“ ЕАД и „Мини Марица-изток” ЕАД) събира пътуващи от други административни области - Ямбол, Сливен и Хасково.

Преходът към неутрална по отношение на климата икономика в Стара Загора може да засегне до 80% от работните места в минните и енергийните предприятия, базирани на въглища.

Стара Загора е сред петте области с най-ниски нива на безработица в България и е на първо място в региона. Въпреки това в енергийния комплекс "Марица изток" значителна част от засегнатата работна сила наближава пенсионна възраст, но пък 90 % от пряко засегнатата работна сила ще продължи да бъде в трудоспособна възраст през 2026 година.

Но постепенно трябва от сектора на въглищата да се премине към алтернативни дейности и нови работни места.

Такива дейности и сектори ще бъдат напр. веригата за доставка на фотоволтаични панели (от сглобяване до рециклиране), електрическо оборудване и технически елементи за фотоволтаични панели, кабели, инвертори, алуминиеви рамки за фотоволтаични системи, електролизери за водород, допълнително оборудване за водород - тръби, клапани, автоматизация и т.н., оборудване за съхранение на електроенергия - батерии, инструменти, резервни части и др.

И днес по-голямата част от двата вида оборудване - за добив на въглища и за ВЕИ - основно се внася. Това трябва да се промени от трансформиращите се сектори, като се засили стратегическата автономност на Европа.

От друга страна, трансформиращите се сектори са тези, които ще могат да променят дейността си и да се адаптират към неутрална по отношение на климата икономика, например производство на чиста енергия от възобновяеми енергийни източници и подпомагане на разработването на екологичен водород. Също така производство, дистрибуция, поддръжка и рециклиране на устройства за съхранение на енергия - батерии и доставчици на специализирани инсталации за производство на електроенергия, машини, оборудване, софтуер и части.

Област Стара Загора е една от най-подходящите области за наземни фотоволтаични инсталации (с кумулативен технически потенциал за производство на ~ 15-20 GW), тъй като около 1/4 от площта на минния комплекс е рекултивирана и тези площи не влизат в конфликт със земеделски земи и защитени територии. 

Стара Загора вече е регистрирана като водеща инициатива за "Водороден хъб на ЕС" и като водородна долина.

В Кюстендил преходът вече е започнал без планиране на нови работни места

Област Кюстендил е най-уязвима на социално-икономическите и демографските тенденции, тъй като процесът на постепенно преустановяване на добива на въглища и на производството на електроенергия от въглища може да се проследи през последните две десетилетия. В същото време не е извършено планиране на нови работни места и икономически дейности.
В област Кюстендил най-засегнати са общините Бобов дол, Дупница и Кюстендил.  Териториалното разпределение на пряко засегнатите работни места е различно на общинско ниво в област Кюстендил – най-висока е концентрацията на засегнатите работни места в общините Бобов дол, Дупница и Кюстендил, докато останалите общини в областта са засегнати в по-малка степен.

Област Кюстендил е с най-неблагоприятните социално-икономически показатели в Югозападния регион.

Мините ще се нуждаят от мащабна рекултивация, каквато досега не е имало в България. Обикновено дейностите по рекултивация изискват участието на голям брой работници и отнемат дълъг период от време, като по този начин се създава алтернативно използване на наличния трудов ресурс от мините. Въглищните мини (открити или подземни) и прилежащите им терени са публична държавна собственост. Дружествата, които ги експлоатират, имат концесионни договори, но не притежават собственост върху земята.
Рекултивираните терени биха били подходящо място за алтернативни инвестиции - например фотоволтаици или кафяви площи, а не за земеделски площи/земя.
ТЕЦ "Бобов дол" ще се нуждае от промишлена реконструкция и технологично преминаване към нулеви въглеродни източници на енергия, за да се намалят въглеродните емисии, за да продължи да функционира или да бъде спряна през 2026 г.

ВЕИ, които трябва да заменят ТЕЦ "Бобов дол", капацитетът е изчислен на 630 MW - фотоволтаични, зелен водород, геотермални, вятърни турбини или биометан.
Настоящата структура на работната сила дава възможност за евентуално пренасочване към нови промишлени дейности (изискващи предимно средноквалифицирана работна сила).

Най-важният ефект от прехода ще бъде резултат от закриването на минните и енергийните предприятия, работещи на въглища, по-специално ТЕЦ "Бобов дол". Това ще доведе до значително намаляване на емисиите на парникови газове през 2026 г. и ще изисква инвестиции в МСП в приоритетни сектори, образование, преквалификация, повишаване на квалификацията.

За да се справи с някои от предизвикателствата на прехода, област Кюстендил е подписала меморандум за партньорство с Националната компания "Индустриални зони", който предвижда създаването на индустриални паркове - доставчици на домакинства за инвеститори в МСП. Следните икономически дейности могат да се считат за достъпни за област Кюстендил: предприятия за преработка на храни (пресни плодове и зеленчуци, консервирани храни и др.), текстилна промишленост, инсталации за биогаз (биометан), производство на обувки, спортно оборудване и др.

Област Кюстендил разполага и със значителен фотоволтаичен, вятърен и геотермален потенциал, както и с потенциал за зелен водород. Така например в община Сапарева баня се намира геотермалният извор с най-високата температура на Балканите - 103,5о С. В град Дупница изворът се използва като източник на отопление за редица обществени сгради. В момента се проучва трети извор край съседното село Бистрица, както и в град Кюстендил.

Перник в "агломерационната сянка" на София може да се превърне в предимство

През последните 40 години област Перник е изправена пред структурни, демографски и преходни предизвикателства. Въпреки това близостта на Перник до град София има смекчаваща роля по отношение на придвижването и работните места.

В случая на Перник "агломерационната сянка" на София може да се превърне в предимство, особено ако се приложат мерки за стимулиране на ежедневната трудова миграция от столицата.

Непосредствената близост на област Перник до София би могла да се използва за разширяване на местата за инвестиции извън границите на столицата и двата града да могат да създадат активен агломерационен коридор и коридор за развитие.

Перник е най-малко засегнатата област поради прехода, но все пак е налице значително въздействие. В това отношение през 2025 г. ще бъдат засегнати общо 500 работни места, през 2026 г. - 1,6 хил. и през 2027 г. - още 500. Освен това концентрацията на индикативния икономически ефект ще доведе до загуба на БДС в размер на 91 млн. лв. на годишна база.

Новите умения, които трябва да бъдат създадени, трябва да са свързани с чистата енергия и енергийната ефективност, в т.ч. фотоволтаични панели, електрическо оборудване и технически елементи за фотоволтаични панели, кабели, инвертори, алуминиеви рамки за фотоволтаични системи, хидролизатори за зелен водород, допълнително оборудване за зелен водород, геотермално оборудване - тръби, клапани, автоматизация и др. Освен това промишлеността за производство на основно желязо, стомана и феросплави следва да прилага мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация за декарбонизация.

Освен това всички останали активни икономически сектори следва да бъдат подкрепени за създаване на нови работни места и прилагане на мерки за декарбонизация, като например производство на чиста енергия и топлинна енергия и мерки за енергийна ефективност, инсталиране на оборудване с по-голям капацитет и намаляване на емисиите на парникови газове и др.

Преходът към неутрална по отношение на климата икономика ще се отрази на териториите в различни аспекти:

• Мините ще се нуждаят от мащабна рекултивация, каквато досега не е имало в България. Обикновено дейностите по рекултивация изискват участието на голям брой работници и отнемат дълъг период от време, като по този начин се създава алтернативно използване на наличния трудов ресурс от мините. Въглищните мини (открити или подземни) и прилежащите им терени са публична държавна собственост. Дружествата, които ги експлоатират, имат концесионни договори, но не притежават собственост върху земята.
• Рекултивираните терени биха били подходящо място за алтернативни инвестиции - например фотоволтаици или кафяви площи, а не за земеделски площи/земя;
• ТЕЦ Република ще се нуждае от промишлена реконструкция и технологично преминаване към друг енергиен източник, за да се намалят въглеродните емисии, за да продължи да функционира или да бъде спряна през 2027 г.
• ВЕИ, които трябва да заменят капацитета на ТЕЦ "Република", се изчислява на 105 MW електрическа мощност, 502 MW топлинна мощност - фотоволтаици, зелен водород, геотермална енергия, вятърни турбини или биометан.
• Настоящата структура на работната сила дава възможност за евентуално пренасочване към нови промишлени дейности (изискващи предимно нискоквалифицирана и средноквалифицирана работна сила).

Какви са перспективите още пред трите региона, които ще претърпят най-голяма трансформация може да видите ТУК.