Мартин Георгиев: Най-голямото предизвикателство пред НЕК през 2022 г. беше хидрологията

Господин  Георгиев, през месец март обикновено се изясняват напълно данните от работата на компаниите. В този смисъл вече имате ли представа с какви финансови показатели ще завърши тази година Националната електрическа компания (НЕК) ?

Финансовите отчети на компанията все още се финализират и не могат да се посочат конкретни стойности, но резултатът е изключително добър на фона на историческите данни. Това се дължи както на пазарната ситуация, така и на значително подобреното търговско управление на електропроизводството на собствените и договорени производствени мощности по дългосрочни договори.

Добрият финансов резултат даде възможност да бъдат покрити загуби от предходни години, но исторически натрупаните задължения продължават да бъдат на високи нива. Изгледите за 2023 г. са значително по-различни от ситуацията през 2022 г. и очакваме финансовият резултат да е чувствително по-нисък. Това се дължи на наблюдаваната през последните месеци трайна тенденция към понижаване на цените на електроенергията, търгувана на свободния пазар в страната и в Европа, което ще доведе до значително намаляване на приходите на НЕК.  

Допълнително въздействие върху финансовия резултат на компанията ще има и въведеният таван на приходите на производителите и на обществения доставчик. Друг съществен фактор е драстичното повишаване на цените на квотите за въглеродни емисии, които достигнаха нива от 100 евро на тон и водят по-високи разходи за компанията, заради повишението на цената на изкупуваната енергия от електроцентралите с дългосрочни договори.

Кои бяха предизвикателствата, пред НЕК и успяхте ли да се справите ?

НЕК ЕАД като компания с няколко лицензии за дейността си и изпълняваща основни функции на регулирания, свободния и балансиращ пазар има своите постоянни предизвикателства за решаване в условията на променящ се енергиен пазар.

Едно от основните предизвикателства, пред което бяхме изправени през годината, беше  хидрологията – за разлика от 2021 г., когато имаше значителни валежи, 2022 беше много суха година, което чувствително намали притоците и акумулираните водни обеми в стопанисваните от НЕК язовири. Доброто управление на водните запаси беше необходимо условие за оптимално използване на възможностите на ВЕЦ и за гарантиране на сигурността на електроенергийната система през есенно-зимния период.

През последната година компанията ни действаше в динамично променящ се пазар, както по отношение на цените на електроенергията, така и при условията на търговия, свързани с преминаването на 15 минутен сетълмент. НЕК се справи успешно с тези предизвикателства и реализира добър финансов резултат, въпреки че годината беше суха, което намали водните запаси и използването на ВЕЦ.

На регулирания пазар на ЕЕ предизвикателствата бяха свързани със сериозните изменения в потреблението на крайните снабдители в сравнение с предварителните им заявки. Въпреки тези разминавания, успяхме да ги снабдяваме безпроблемно благодарение на професионалното управление на водните ресурси и на мощностите в централите Ей И Ес Марица изток 1 и КонтурГлобал Марица изток 3.

Също така на балансиращия пазар НЕК е основен участник на услуги към ЕСО ЕАД, като през годината те бяха много активно използвани за успешното управление на енергийната система.  

Едно от най-сериозните предизвикателства, с които се справихме не само успешно, но и в много кратък срок, беше ситуацията с отделянето на долния сегмент от табления затвор във ВЕЦ Цанков камък. Благодарение на интензивната работа и високия професионализъм на служителите на НЕК и на специализирана фирма с подемна техника, изваждането на долния сегмент от табления затвор с тегло 7 400 кг. от напорния тръбопровод с обща дължина 650 м, беше извършено за по-малко от четири дни. Тази изключително сложна операция е безпрецедентна в историята на българската енергетика и е истинско постижение, че успяхме да въведем централата отново в експлоатация в рамките на един месец.

Водноелектрическите централи са един от най-добрите активи в портфолиото на НЕК. Какво е състоянието им, предвид недостатъчните валежи и какви са перспективите за по-пълноценното им използване?

Водноелектрическите централи действително са ключов компонент не само за НЕК, но и за цялата електроенергийна система и нейното успешно балансиране. По отношение на управление на водите в стопанисваните язовирите НЕК прилага отговорен подход за осигуряване на достатъчен воден ресурс за обезпечаване на сигурността на снабдяване.  

За оптимално планиране и прогнозиране използваме исторически статистически данни за притоците, за да гарантираме устойчиво управление на водните ресурси.

В резултат от сухата година енергийната стойност, съхранена в язовирите, е 11% под средната за последните 5 години, въпреки намаленото производство през 2022 г. Също така, снежните запаси са на значително по-ниски нива от нормалните. В тази връзка очакваме производството от ВЕЦ през настоящата година да бъде на ниски нива.

Освен доброто управление на водните запаси, полагаме отговорни грижи и за поддържането на ВЕЦ и хидротехническите съоръжения в изправно състояние, като за целта планираме и изпълняваме ремонтни и инвестиционни програми.

В проекта за енергийна стратегия, представена от министър Росен Христов се залага на ВЕЦ на р. Дунав. Намеренията за изграждането им са от 70-те години, присъстват като намерения в достатъчно на брой документи, но сега има увереност за стартът им. Работите ли съвместно с румънската страна и на какъв етап на сътрудничество сте ?

Проектите за изграждане на ВЕЦ на р. Дунав не са чисто енергийни, а са комплексни инфраструктурни  обекти. Те носят много допълнителни ползи, свързани с транспортната свързаност, контролиране на нивото на реката, подобряване на плаваемостта и намаляване на риска от наводнения. В тази връзка ползите от тези проекти следва да се разглежда в тяхната съвкупност. От гледна точна на производството на електрическа енергия са много добри активи, тъй като осигуряват стабилно и прогнозируемо производство. Австрия един от най-добрите примери за оползотворяване на потенциала на такива централи – там са изградени цели 8.

Една от основните трудности пред реализацията на тези комплексни проекти е, че поради сложното изпълнение на инфраструктурата, изискват много сериозно финансиране, отчитащо всички ползи от проектите.

Неотдавна споделихте, че НЕК работи и по идея за изграждане на плаваща фотоволтаична централа на територията на някои от язовирите. Актуална ли е и докъде сте стигнали в развитието й?

Работим активно по темата, като на този етап сме установили, че за осъществяването на такива проекти са необходими промени в нормативната уредба. Надяваме се, че тези промени ще бъдат приети своевременно, тъй като такъв тип обекти вече са се доказали като добри практики. Редица европейски държави като Нидерландия, Обединеното кралство, Франция, Австрия и Германия имат натрупан опит и вярваме, че НЕК ще бъде лидер в България.

Освен плаващите проучваме възможностите за инвестиции и в наземни ФЕЦ, както и във вятърни електроцентали.

В общественото пространство има известна информация за проблемите около ПАВЕЦ „Чаира“. Очакваше се третият анализ на експерти, за да се вземе решение какви ще са стъпките, които ще предприеме НЕК. Какво ще се случи с ПАВЕЦ „Чаира“, какво е бъдещето й, предвид значението за енергийната система на страната ?

Към момента сме получили докладите за два от анализите – на хидроагрегат 2, извършен от консорциума изпълнител и анализа на хидроагрегат 3, изготвен от научен колектив  от Технически Университет-София. Заключенията и в двата анализа сочат, че има значителни слабости в статичната якост на конструкцията на спирална камера на турбината, както и умора в материала на база цикличните натоварвания в различните режими на работа, при което остатъчният полезен ресурс е много малък.

В заключенията на анализа на хидроагрегат 2 се посочва също, че въвеждането му в експлоатация без фундаментални допълнителни мерки с много голяма вероятност ще доведе до пълна повреда на хидроагрегата или веднага, или в много кратък срок. В тази връзка очакваме от Консорциума изпълнител да разработи и да ни представи в кратки срокове конкретно предложение за допълнителна разработка за ремонт на хидроагрегатите и решение за повишаване на надеждността им, с което да се пристъпи към поетапно въвеждане в работа.

Най-точна и обективна информация за причините за инцидента очакваме да ни даде анализът, който ще бъде извършен след приключване на демонтажа на авариралия хидроагрегат. За целта ангажираме швейцарска компания с много висока и световно призната експертиза в такива разследвания. Демонтажът ще позволи да се получат подробни данни за всеки един възел от хидроагрегата, както и да се провери състоянието на всички детайли.

За съжаление събитие с такъв мащаб е прецедент в историята на високонапорните ПАВЕЦ, което ни поставя в ситуация на липса на световен опит с подобни тежки казуси. Затова е необходимо и разработване на уникално и оптимално техническо решение за ремонт.

ПАВЕЦ Чаира е много важна за електроенергийната система на страната и успешното завършване на нейната рехабилитация е въпрос с най-висок приоритет за НЕК. Стремежът ни е да има поне един хидроагрегат в експлоатация до края на годината.

Господин Георгиев, Народното събрание отложи етапа на либерализация на електроенергийния пазар, НЕК остава обществен доставчик поне за още известно време. Какви ще са дейностите, които компанията ще продължи да изпълнява след това и подготвяте ли екипа за бъдещето й?

В Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България е залегнало отпадане на функцията на обществен доставчик. За да се реализира гладко преходът към напълно либерализиран пазар, законодателните промени, установяващи бъдещия пазарен модел следва да предвиждат механизъм, който да урежда цялостно отношенията в сектора и да осигурява нормалното функциониране на пазара.

След осъществяването на либерализацията НЕК ще концентрира усилията си върху дейностите по експлоатация на стопанисваните язовири, съхранение и производство на енергия от ВЕЦ,  осъществяването на инвестиционните ни планове и оптимално търговско управление на закупената и произведена електрическа енергия.

В областта на търговията се стремим към утвърждаването на иновативна и конкурентна компания, търсим развитие с внедряването на нови и прилагането на утвърдени добри търговски практики като балансиране на продажбите на дългосрочна и краткосрочна база, финансово хеджиране на разходите за въглеродни емисии по дългосрочните договори, алгоритмична автоматизирана търговия, активно използване на възможностите на пазара в рамките на деня. Създадохме и анализаторски отдел, който да следи и анализира тенденциите на пазарите.

На прага на новия регулаторен период ще имате ли претенции към КЕВР ?

Вследствие на ценови решения на КЕВР в периода 2014-2015 г. в НЕК се натрупа ценови дефицит, който към момента оценяваме на 2,46 млрд.лв. Това са основно разходи за закупена електроенергия от централите с дългосрочни договори и ВЕИ. Във всяко свое заявление за цени пред КЕВР НЕК предявява този дефицит, ще го направим и в предстоящото.

Друг важен момент е, че с последните промени в нормативната база се въведе таван на приходите за НЕК, като производител и обществен доставчик. При изработване на схемата за целеви вноски съществуват някои неизяснени принципа. Неясните моменти са свързани основно с дължимата вноска от 5% за НЕК като производител към ФСЕС. Тъй като тя е дължима върху приходите при цена постигната на БНЕБ, а част от тези приходи впоследствие се дължат като целева вноска към фонда, практически се заплаща 5% вноска върху неполучен приход от производителя.

Другият съществен проблем е тълкуването за понятието „сделка“, залегнало в облагането на тавана на приходите. При възприемане на понятието „сделка“ за всяко изтъргувано количество на обществения доставчик за енергията от дългосрочните договори се получават  сделки на цена под себестойността и такива над нея. Ако не се извърши салдиране, се дължи вноска само за тези над цената за закупена енергия, но не се приспада недостига в сделки с цена под себестойността. Тъй като НЕК изкупува енергията от дългосрочните договори по фиксирани цени от финансовите модели и одобрени от КЕВР, се натрупва разход, който компанията ще предяви за възстановяване.