Планират няколко гигавата ВЕИ на терени в комплекса „Мини Марица Изток“

Изследванията на международни консултанти показват, че през следващите години потреблението на електроенергия ще се увеличава. Това ще се дължи основно на предстоящата електрификация на индустрията и транспорта и на въвеждането на водород като заместващ природния газ, така че да преминем към процеса на пълна декарбонизация през 2050 г.  Това коментира министърът на енергетиката Росен Христов в рамките на кръгла маса на тема „Актуални проблеми на енергийната сигурност на България“, организирана от онлайн платформата 3eNews и експерта по енергийна политика Славчо Нейков.  

Той отчете и положителните ефекти, които ще окажат енергийната ефективност и спестяванията особено при индустрията. В рамките на обръщението си пред участниците в кръглата маса той очерта и визията за развитие на електроенергийния сектор на базата ядрената енергетика, възобновяемите енергийни източници с отчитане на ролята на енергийната ефективност и спестяванията.

Ядрена енергетика, ВЕИ и ПАВЕЦ

Министърът припомни разработената и вече представена визия за развитие на електроенергийния сектор, която предвижда в частност и постепенната трансформация на комплекса „Марица Изток“, а като цяло и на регионите, разчитащи на бизнеса с въглища към съвременни декарбонизирани региони. В тази връзка вече се обсъжда възможността за осъществяване на проект за фотоволтаични централи на територията на „Мини Марица Изток“ от няколко гигавата.

 Самата визия е базирана, както на очакваното нарастващо потребление на електроенергия и поетите ангажименти за декарбонизация, но също така и на базата на достъпност, която да позволи и  икономическото развитие, и електрификацията на транспорта.  Именно, изхождайки от очертаната рамка, министърът обясни, че основно в сектора на електроенергетиката се залага на развитието на възобновяеми енергийни мощности (ВЕИ), беземисионни мощности и в частност ядрена енергетика и водните електроцентрали, съпроводени със системи за съхранение и по-точно ПАВЕЦ.

„Държим да запазим всички съществуващи мощности дотогава, докато е физически и стратегически необходимо, така че да работят без сътресение и без негативни икономически ефекти“ обясни Росен Христов, визирайки проблема с въглищните централи като обясни и какво се прави в тази връзка, особено по отношение на заложеното в Плана за възстановяване и устойчивост. „Всичко това изисква мащабни инвестиции, които са и съществен ангажимент“, посочи енергийният министър и допълни, че се работи по направление частни инвестиции във  ВЕИ и държавно участие в развитието на АЕЦ и ВЕЦ“, посочи той, но обясни, че за  да се постигнат необходимите мащаби и ефекти този проекти ще имат нужда от международно сътрудничество и силно такова с всички държави.

Според министъра в момента по отношение на ВЕИ има няколко проблема като те касаят основно рамката, която би следвало да се опрости, за да се реализира по-бързото им внедряване и електропреносната мрежа, която, както се изрази министъра е „тясното гърло“. „Голяма част от проектите не могат да бъдат реализирани поне по икономически изгоден начин заради недостига на инфраструктура, така че подготвят се инвестиции, включително и европейски средства за разширяване на електропреносната мрежа, така и на електроразпределителните мрежи“, заяви той.

По отношение на ядрената енергетика енергийният министър  обясни, че в момента страната ни си партнира партнираме с международни компании, така че да бъдат направени необходимите предпроектни проучвания, така че „за бъдем готови с конкретни предложения и когато се сформира НС да може да започне работа в тази област“, обясни Росен Христов. Той не спести политиката в ядрената енергетика през последните години, определяйки я като „крачка напред, крачка назад и встрани“.

„Крайно време е да вземем едно твърдо и компетентно решение, базирано на факти и анализи, изчистено от политически нюанси, така че да осигурим необходимата енергийна сигурност“,  категоричен бе Росен Христов. „Моята лична позиция е, че ядрената енергетика на е конкурент на ВЕИ. Напротив, това са допълващи се технологии“, посочи той обяснявайки, че съвременният модел от подобно съчетание осигурява от една страна гъвкавост и по-голямо разгръщане на възобновяемите енергийни източници.

„Виждането на Министерство на енергетиката е, че паралелното развитие на тези технологии е икономически най-изгодният начин България да постигне едновременно целите и за декарбонизация и за осигуряване на необходимите количества електроенергия на изключително достъпна цена като запазим и лидерската си позиция в региона на износител, което пък генерира значителни приходи в бюджета“, каза Христов. В тази връзка той напомни, че през миналата година са осигурени 6 млрд. лв. компенсации за индустрията заради високите цени на електроенергията. В момента работна група се занимава с възможностите за оптимизиране на действащата все още програма за компенсации на бизнеса, но така, че да стане по-ефективна и да стимулира бизнеса в инвестициите в зелени технологии за енергийна ефективност и енергия за собствено потребление с надеждата това да се превърне в траен актив тогава, когато програмата престане да съществува.

Преструктуриране на проектите по ПВУ

Развитието на електроенергетиката е тясно свързано с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и намерението на енергийното министерство е да оптимизира част от проектите по този план, които не са добре структурирани, стана ясно от думите на енергийния министър. Той не пропусна да обясни, че са поети неизпълними ангажименти или такива, които са изпълними, но с негативни ефекти не само за енергетиката, но и за цялата икономика на страната. „Това са ангажиментите за постигане на 40% от емисиите от определени обекти от въглищни електроцентрали“. „Като цяло нашите анализи показват, че България е водеща страна в Европа откъм постигане на целите за декарбонизация. Ние далеч не сме от големите замърсители в Европа и по стойности и по други начини на изчисление, напротив, ние сме в челните редици, ако гледаме общо европейските цели. Така че нашата позиция по предоговаряне е целите, които си поставя България да са европейските такива“, каза Христов. По думите му става въпрос като цяло за запазване на структурата на ПВУ и предоговаряне на определени елементи, включително при спазване на инструкциите на Европейската комисия по отношение на REPowerEU.

„Нашето предоговаряне е де факто постигане на по-висока ефективност по пътя към декарбоницация“, заяви той като подчерта, че по неща, които не биха били от полза, а по-скоро биха навредили се изразява несъгласие, което е от значение за интереса на страната, а и на Европа.  В тази връзка министъра на енергетиката даде пример с позицията на България срещу налагането на санкции в областта на ядрената енергетика като обясни как подобна стъпка би се отразила не само на България, а и на региона и Европа като цяло.

Министърът даде и представа по преструктурирането на проектите по ПВУ.

„Предстои мащабно разгръщане на ВЕИ на територията на „Мини Марица Изток“.  Преговаряме интензивно с редица инвеститори“, съобщи още енергийният министър. В частност става въпрос за разполагане на фотоволтаични централи на територии, които са увредени и, които трябва да бъдат рекултивирани. Става въпрос за изграждане на мощности от няколко гигавата.

По отношение на проектите за съхранение на зелена енергия, министър Христов заяви, че визията на държавата е за изграждане на ПАВЕЦ.

По отношение на геотермалната енергия намерението е за пренасочването на средства за използване на този източник за отопление, а не според настоящата визия за геотермална централа.