Бъдещата директива за ВЕИ: Мисия невъзможна за водорода от АЕЦ или трудно предизвикателство пред проядрените страни в ЕС?

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
2080
article picture alt description

Източник: pixabay.

Директивата на ЕС за възобновяема енергия, която бе договорена по принцип през миналата седмица, оставя отворена вратата за водорода, получен от ядрени източници. Условията за производството му обаче са толкова предизвикателни, че някои наблюдатели от индустрията казват, че е невъзможно да бъдат изпълнени. Законодателите на ЕС постигнаха политическо споразумение миналия четвъртък (30 март) относно директивата на ЕС за възобновяема енергия, 18 месеца след внасянето й от Европейската комисия, припомня Euractiv.

В допълнение към общата цел от 42,5% възобновяема енергия за 2030 г., директивата определя и секторни цели, по-специално за дела на възобновяемия водород, използван в промишлеността и транспорта. Съгласно тази част от споразумението ЕС планира да произвежда 42% от своя водород от възобновяеми енергийни източници до 2030 г., като до 2035 г. този дял ще достигне 60 на сто. Това е амбициозна цел, като се има предвид, че 95% от настоящото потребление на водород в ЕС се получава от изкопаеми горива.

Още по темата

Поради тази причина Париж и групите от водородната промишленост призоваха за прилагане на по-ниска цел за страни като Франция, която вече има декарбонизиран електрически микс благодарение на своя флот от работещи 56 ядрени реактора. Исканията им бяха чути, но само до известна степен.

Промяна на парадигмата

„Държавите членки с декарбонизиран енергиен микс, по-специално чрез използването на ядрена енергия, могат да се възползват от корекции в постигането на своите цели“, каза Кристоф Грудлер, френски евродепутат и говорител по директивата за възобновяема енергия за центристката група Renew в Европейския парламент.

За тези държави членки целта за развитие на възобновяемия водород може да бъде намалена с 20%, ако отговарят на две условия.

- Първо, те трябва да демонстрират способността си да изпълнят общата цел на ЕС за 42,5% възобновяема енергия за 2030 г. – условие, което се прилага, въпреки че индивидуалните цели за всяка държава-членка на ЕС все още не са известни (и във всеки случай са чисто индикативни).

- Второ, делът на водорода, произведен чрез изкопаемите горива не трябва да надвишава 23% от общото количество водород, който страните ще използват през 2030 г.

След споразумението френският министър на енергийния преход Ание Пание-Рюнаш (Agnès Pannier-Runacher) приветства това, което тя нарече „промяна на парадигмата“ в енергийната политика на ЕС.

Франция и нейните съюзници обаче не спечелиха битката категорично, тъй като се сблъскаха със съпротива от антиядрени страни като Австрия, Германия и Люксембург, които наложиха строги условия.

„Това е стъпка напред, която няма реално въздействие върху конкретното използване на тази разпоредба“, каза Маркус Пийпър, германски консервативен евродепутат, който беше водещ докладчик на Парламента по директивата за възобновяемите енергийни източници.

Предизвикателство

Други предпочитат да гледат на трудните условия като на „предизвикателство“. Сред тях е Симон Пуджау от френската асоциация на водородната индустрия. Той смята, че за да се справи с предизвикателството Франция ще трябва да върви по-бързо от другите държави-членки за постигане на общата цел на директивата на ЕС за възобновяема енергия.

Париж също така ще може да разчита на изключение от така нареченото правило за „допълнителност“ (additionality rule), което изисква възобновяемият водород да идва само от „допълнителни“ възобновяеми енергийни източници. Съгласно изключението страните с нисковъглероден микс от електричество могат да получат дерогация от правилото за допълнителност, ход, който признава декарбонизирания микс от електричество на Франция.

Но някои заклеймяват условията като твърде строги или дори невъзможни за изпълнение. „Франция вече изостава в целите си за възобновяема енергия и […] декарбонизирането на 77-80% от 800 000 тона [френски] водород за седем години изглежда нереалистично“, сподели източник на изданието от френската енергийна индустрия, опасявайки се, че в крайна сметка „дерогацията не може да бъде активирана“.

Независимо от това, новата директива на ЕС за възобновяема енергия може да помогне за утвърждаване на силните страни на ядрената енергия за друг важен законодателен акт относно бъдещите авиационни горива, известен като „RefuelEU“. Франция, заедно с привържениците на нисковъглеродния водород, възнамерява да превърне това в своя нова цел. „Положихме първия камък върху признаването на взаимното допълване на ядрени и възобновяеми източници и е доста добре по пътя към законодателството относно синтетичните горива за авиацията“, смята Пуджау.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща