Местните власти да се включат активно в определяне на целите за енергетиката и климата

Местните власти да се включат активно в определяне на целите за енергетиката и климата. Общините следва да бъдат включени и на практика, тъй като чрез тях се реализира енергийна политика на местно равнище. Това коментира за climateka.bg Мария Манолова, част от екипа на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект", най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.

През 2020 г. националните планове в областта на енергетиката и климата бяха представени пред Европейската комисия (ЕК) от държавите членки. През 2023 г. ще е необходимо те да бъдат актуализирани в предварителен вариант и през 2024 г. да бъдат представени като финален вариант.

Tези планове са ключов стълб за постигане на целите за климата до 2030 г. и път към въглеродно неутрална Европа до 2050 година. Но в процеса на тяхното изготвяне рядко биват включени представители на местните и регионалните органи, макар по европейското законодателство това да се изисква. Въпреки това местната и регионалната власт е сред основните участници, които имат за задача да прилагат мерки за пестене на енергия и ограничения в полза на борбата с климатичните предизвикателства. 

През 2020 г. ЕК излезе с оценка върху 27-те национални плана в областта на енергетиката и климата (наричат се още и интегрирани планове в областта на енергетиката и климата, НПЕК) на държавите членки на ЕС, която тема бе подробно разгледана в предходна статия. В общата оценка върху плановете стана ясно, че освен, че често в тях се пропуска поставянето на принципа “енергийната ефективност на първо място”, също се наблюдава недостатъчното включване на местните и регионални ръководители и заинтересованите страни в процеса на предварително обсъждане на тези документи в етапа на изготвянето им. 

България изпълнява минималните изисквания и представя вяли амбиции

Целта от 0% за емисиите на парникови газове (за секторите, които не попадат в Схемата за търговия с емисии) в сравнение с нивата от 2005 г., определена в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г., е допустима съгласно европейското законодателство (Регламента за разпределяне на усилията), но едва ли е амбициозна. На базата на включените в българския план прогнози се стига до заключението, че целта от 0% ще бъде изпълнена с допълнителни мерки* 
като се приема, че е постигнато задължението за положително или нулево салдо за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) (т.е. отчетените емисии няма да надвишават отчетените поглъщания). Важно е да се отбележи обаче, значението на използваните за изчисленията стойности на емисиите за 2005 г. в българския план. 

Комисията посочва, че има разминаване в стойността на емисиите за 2005 г., което от своя страна води не до намаляване на емисиите, а точно обратното. Посочените стойности в българския план са 27,27 мегатона (2013 г.), а тези съгласно решението за разпределяне на усилията (SWD(2019) 396) след разширяването на обхвата на схемата за търговия с емисии (СТЕ) през 2013 г. – 22,12 мегатона. Стойността през базовата 2005 г., съгласно Регламента за разпределяне на усилията (РРУ), може да бъде променена въз основа на най-новите подробно преразгледани данни от инвентаризацията на емисиите на парниковите газове.

Друга съществена констатация, съгласно оценката на ЕК, е, че в българския план не се разглеждат възможностите за разходоефективно намаление на емисиите чрез прехвърляния към други държави членки, както и възможностите за растеж и създаването на работни места, използването на гъвкавостта от сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство към секторите за разпределяне на усилията.

ЕК определя целта на България, свързана с увеличението на дела на възобновяемите източници (27,09% на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия за 2030 г.), като адекватна. 

Приносът на България към целта за енергийна ефективност на ЕС за 2030 г. показва много ниска степен на амбициозност
Тя е постигане на ниво от 17,5 млн. т.н.е. за първичното потребление на енергия. Енергийната ефективност е посочена като съществен елемент на националните политики, но

В българския НПЕК не се разглежда изрично прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“.

Като положителна черта в сферата на сградите, притежавани и използвани от публичните власти, е отбелязано, че България възнамерява да надхвърли заложената в законодателството на ЕС годишна цел за реновиране от 3% и предприема мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5% от разгънатата площ на сградите, ползвани от публичната администрация. 

В препоръката от Европейската комисия за България се набляга на няколко аспекта. Сред тях са засилването на опитите за намаляване на цялостната зависимост от изкопаемите горива чрез ускоряване на развитието и приложението на възобновяеми енергийни източници. Също разнообразяване на източниците и маршрутите за доставка на газ чрез увеличаване на междусистемните връзки със съседни страни, както и намаляване на търсенето на енергия чрез подобряването на енергийната ефективност в индустрията, както и в частния и обществения сграден фонд.

Като цяло в сферата на провеждането на енергийна и климатична политика у нас често се срещат ограничения и непълноти от страна на законодателството, които възпрепятстват пряко постигането на съществени резултати, ограничават участието на гражданите и енергийните общности в процеса на енергийната трансформация. Именно затова са необходими промени в настоящия Закон за ограничаване на изменението на климата на България. 

Според изискванията на един от посочените регламенти, всяка държава членка е длъжна да изготви актуализиран проект на своя национален план в сферата на енергетиката и климата до юни 2023 г. и да представи окончателния през юни 2024 г. Особено внимание се поставя и върху създаването на система за мониторинг и контрол, която ще докладва напредъка за постигането на целите до 2030 г. 

Докато някои от държавите членки вече са започнали процеса по преразглеждане на плановете си, България все още не е отворила дискусия по темата. В Гърция, например, актуализираният вече НПЕК съдържа амбицията да задоволява 80% от вътрешното потребление на електроенергия от ВЕИ, както и увеличение на целите за енергийната ефективност с акцент върху сградния фонд и транспорта до 2030 г.

Преходът на Европа към неутралност по отношение на климата определя важно място на местните администрации.

Общините трябва да имат водеща роля не само на теория, но и на практика,

тъй като чрез тях се реализира политиката в тази сфера на местно равнище. Въпреки това, в своята оценка на окончателните национални планове в областта на енергетиката и климата, ЕК отчита, че това все още не е видимо на национално ниво.  Методът за определяне на целите би трябвало да е обърнат „от долу нагоре“, а не обратно. 

За да се изясни неоткритият потенциал не само за спестявания, но и за активно сътрудничество са необходими платформи за диалог и среща между отделните йерархични нива в държавата, както изисква член 11 на Регламента за управление на Европейския съюз.

Местните власти имат своето важно място в цялата структура при дефинирането на подобни цели, тъй като голяма част от мерките се изпълняват именно на местно равнище. Задължението на общините може да бъде силно компрометирано, когато в дадена община липсва определен професионален капацитет, както е случаят с обновяването на 5% от сградния си фонд на година, каквото България е възприела съгласно НПЕК. Други съществени предизвикателства и важен фактор за определяне на напредъка за местните ръководства и не само са организацията и структурирането на базата данни, свързана с устойчивото управление на енергията чрез системи за мониторинг, практика, която много често липсва. Подобно системи влагат много по-конкретни детайли и данни в годините (практика, която сериозно липсва у нас), което подпомага изработването на измерими цели за устойчива енергия и климат. 

Не е съвсем ясно разграничено кои са съществуващите и кои допълнителните мерки в плана. Сред основните мерки са: 

• Сектор “Транспорт” – модернизация на автомобилния парк чрез разрешаване на вноса в България само на автомобили от Евро IV и по-високи евро, зони с ниски емисии, насърчаване използването на електрически и хибридни превозни средства и др.; 
• Сектор “Индустрия” – по-висока енергийна ефективност (ЕЕ) в промишлеността, намаляване на топлинните загуби, използване на алтернативни горива, въвеждане на стимули за бизнеса да инвестира в научноизследователска дейност, насочена към ефективност на ресурсите, системи за мониторинг, одити за ЕЕ и др.;
• Сектор “Селско стопанство” – намаляване на емисиите от земеделските дейности, чрез стимулиране използването на подходящи сеитбообороти, особено с азотфиксиращи култури, биологична рекултивация, прилагане на мерки за контрол на ерозията и методи за обработка на почвата, въвеждане на технологии за напояване и спестяване на вода и енергия, насърчаване на екстензивното земеделие, намаляване на метановите емисии от биологичната ферментация и др.;
• Сектор “Управление на отпадъците” – продължаване и увеличаване на разделното събиране на „зелени“ отпадъци в общините, улавяне и изгаряне на биогаз във всички нови и съществуващи регионални депа, въвеждане на съоръжения за анаеробна стабилизация на утайки в населени места с над 20 000 д. население, оползотворяване на биоразградими отпадъци и др. 
• Сектор “Енергетика” – намаляване на загубите от разпределителните, преносните и топлопреносните мрежи, заместване на енергоизточници – от въглища на природен газ, увеличаване на дела на ВЕИ в отоплението и охлаждането, задължителна схема за енергийна ефективност, ускорено прекратяване на традиционните замърсяващи отоплителни уреди (печки) и др.;
• Сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство” – залесяване на изоставена земеделска земя, голи и обезлесени площи, увеличаване на площта на парковете и зелените площи в и извън населените места, опазване на влажните зони, възстановяване и поддръжка на защитни горски зони и др.