Изводите от проект слънчеви градове в Бургас и София: Големите многофамилни сгради у нас са изключително подходящи за фотоволтаици

Всеки си задава въпросите дали изграждането на фотоволтаик на покрива може да бъде изгодно. Заслужава ли си тази инвестиция? Аз мога ли да я направя? Затова е важно да знаем предварително какъв е потенциалът на нашата сграда да използва слънчева енергия? Вече има начин да оцените потенциала на покрива и това вече се случва в два от най-големите български града- Бургас (https://burgas.solarcities.bg/) и София ( https://sofia.solarcities.bg/) по проект „Слънчеви градове“. Специален софтуер прави проверката съвсем лесно и бързо.

Използват се реални годишни разходи за енергия

Съвсем точно може да се оцени колко слънчева радиация може да погълне вашият покрив и съответно колко фотоволтаична енергия може да се произвежда. Към момента за около 50% от многофамилните жилищни сгради в Бургас (сградите очертани със сини контури, бел. авт.) са изготвени проекти за изграждане на фотоволтаични системи на покривните пространства. Това съобщи за Dir.bg и 3eNews Ивайло Трендафилов, главен експерт от дирекция „Стратегическо планиране“ в община Бургас. За не малка част от тези сгради са използвани действителните годишни разходи за електроенергия,  предоставени от електроразпределителното дружество, като се стремим това да е подхода при анализите за максимална точност на резултатите, сподели още експертът.

Вече са оценени половината от сградите в Бургас, от началото на април такива анализи се правят и за град София в жилищните комплекси Люлин, Надежда и Обеля

В другите държави има разработвани подобни системи както на местно, така и на регионално или национално ниво. Това което отличава нашата система от повечето други е, че данните които ние използваме, са изключително точни: ортофото заснемане, анализи чрез специализирани софтуери, действителна консумация на електроенергия. Това е предпоставка и за точност на резултатите, подчерта Трендафилов.

Интересно ще бъде на база на тази информация дали и колко сдруженията на етажната собственост, в близките години, биха предприели стъпки за изграждане на фотоволтаични централи на блоковете.

Най-важното според специалистите обаче е, че покривните пространства имат много добър потенциал за изграждане на соларни инсталации. Също така се наблюдава и повишен интерес и от местната власт и от страна на гражданите към монтиране на подобни съоръжения.

Големите сгради са с най-голям потенциал за изграждане на фотоволтаици

От анализите в двата града към момента се вижда, че покривите на големите многофамилни сгради са изключителни подходящи за изграждане на подобни съоръжения. Средният период за възвръщане на първоначалната инвестиция е между 5 и 6 години, но разбира се това варира от полезната площ на покривните пространства и консумацията на електроенергия. Важно е обаче да се направи правилно конструктивно обследване на цялата сграда, за да не се получат дефекти при монтажа на соларната система. Някои от покривните пространства са силно занемарени с годините назад и сега е трудно да се оцени доколко тези постройки са наистина подходящи за подобни системи.

Голяма част от общинските сгради (основно училища и детски градини) имат много добри характеристики за поставяне на фотоволтаици, предвид че покривите са плоски и с много голяма, равна площ. Предстои изготвянето на анализи на общинските сгради през май, коментира още Трендафилов.

Основната цел на проекта е да се предостави точна и надеждна информация на граждани и институции в Бургас и София, за да могат те да вземат информирано решение за инвестиране във фотоволтаични инсталации. Много е важно да се повиши информираността сред обществото за възможностите за задоволяване на собствените нужди от електроенергия чрез ВЕИ. Предстоят и информационни дни за ползите от изграждане на фотоволтаични централи. През лятото ще се организират изложения за ВЕИ в двата града, коментира още Трендафилов.

Предизвикателствата са свързани със законодателството

В началото предизвикателствата бяха свързани с определянето на точния модел, по който да се създаде, анализира и представя информацията в соларната платформа, но тези обстоятелства бяха решени бързо, каза Трендафилов. Другото предизвикателство беше намирането на допълнителни специалисти, които да имат познания и умения за работа със софтуер за детайлно конфигуриране на фотоволтаични системи. А това отне малко повече време, допълни още той. Данните в софтуера се въведоха буквално за дни, но пък имаше и доста ръчна работа. Това обясни за Dir.bg и 3eNews д-р Стелиян Димитров, преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и ръководител на екипа на Националния център за геопространствени изследвания и технологии към университета, който работи по проекта. Създадохме прецизен модел на покривните конструкции и изчислихме соларния потенциал на покривите, допълни той. 3D модел премахва всички ненужни компоненти от заобикалящата среда и изчислява полезната площ на покривите. Накрая резултатът е, че софтуерът дава представа на хората дали си заслужава да правят подобна инвестиция за тяхната сграда.

Но как да захраним всеки апартамент със слънчева енергия?

Предизвикателства, свързани с националното законодателство са добре известни. Захранването на всеки апартамент в големите многофамилни жилищни сгради от фотоволтаичната централа е трудно от техническа гледна точка, защото изисква прекарване на допълнително окабеляване и свързаните с това строително ремонтни дейности. Към момента практиката на техниците показва, че с подобна „безплатна“ енергия е по-лесно да се захранят общите части и частично асансьорната уредба.

Да се въведе възможността за нетно отчитане

„Надяваме се в близко бъдеще и в България, подобно на други европейски страни, да се въведе така нареченото „нетно измерване на електроенергията“, което ще стимулира сдруженията на етажната собственост да предприемат стъпки по изграждане на фотоволтаични инсталации,“ каза Трендафилов. Нетното отчитане ще позволява прехвърлянето на енергия между отделни жилища, не само на тези, които се намират в един блок, но и на такива, които са на разстояние. Така например ако имате много слънце на село и излишък на енергия там, ще може да я прехвърлите за ползване през зимата в града. Подобни са и целите на енергийните общности, които тепърва ще се създават у нас.

Нетното измерване е началото на изграждането на система от умни електромери, но за тази цел се изисква и сериозна комуникация с местното електроразпределително дружество. Припомняме, че смяната на електромер се извършва само със съгласието на ЕРП, защото уредът е собственост на енергийния доставчик, а не на домакинството. Отделно към момента все още е трудна продажбата на електроенергия от етажна собственост към енергийната мрежа, а и се подкрепя използването на енергия основно за собствени нужди.

Освен електроенергия е възможно по покривите на сградите да се произвежда и топлоенергия, която да се „включи“ към отоплителната инсталация на блока. Това би намалило евентуално и сметките за топлоенергия, припомнят експерти.

.С ВЕИ на покривите много хора биха могли да се преборят с енергийната бедност

Все по- неотложни стават нуждите от законодателни промени, които да улеснят оползотворяването на потенциала на българските градове за добиване на електроенергия от слънцето. Това ще подпомогне местните власти в борбата с енергийната бедност, от която все повече хора са застрашени и същевременно ще ги улесни в постигането на климатичните цели, които са си поставили. Реално погледнато като знаем, че близо 2 млн. души са енергийно бедни, трябва държавата да помисли как да бъдат подпомогнати в изграждането на собствени енергийни източници. Такива програми има на европейско ниво, не само през Плана за възстановяване. Финансиране е възможно да има чрез програмите, но и възможностите на Фонда за справедлив преход, Социален климатичен фонд, дори да се търсят средства от продажбата на квоти вредни емисии. Но тези програми в момента се бавят заради липсата на реформи и от желанието ни да удължим и използваме максимално местния ресурс на въглищните централи. Липсва и информация за това кои потребители са „енергийни бедни“ като подобна дефиниция все още не е създадена в българското законодателство.

Липсата на допълнителни средства и фондове за преминаване към по-екологични алтернативи ще се отрази негативно на обикновените хора. В момента се очакват средства за инвестиции в умни мрежи, като да дойдат по линия на Модернизационния фонд. Той все още обаче не е създаден у нас.

 Как се извършва оценката на соларния потенциал на една сграда през софтуера?

Оценка на соларен потенциал се извършва в 3 етапа.

·         Изготвяне на цифров модел на покривите.

Първоначално се изготвя високоточен цифров модел на повърхността /DSM/. За създаването на високоточен цифров модел на повърхността се използват фотограметрични методи за обработка на въздушни снимки. Фотосите се създават чрез облитане на сградата и района с дрон.

След това се прави дигитализация на покривите. Дигитализацията се извършва в 3D графична среда, където на всеки покрив биват векторизирани границите.

·         Определяне на подходящи покривни повърхности.

Покривите представляват масив от пиксели, а за всички масиви данни се отсяват само тези пиксели, които отговарят на 2 критерия - да не са върху повърхност с наклон по-голям от 45 градуса и да не са върху северен скат на покрив. При анализа неподходящите пиксели се премахват.

·         Оценка на соларната енергия

Третият етап е оценка на соларната енергия и накрая данните се осредняват за целия покрив.

За всеки час от денонощието и ден от годината се прави анализ на видимостта на слънцето от незасенчената зона като се изчислява слънчевата радиация. Самото изчисление на радиацията се прави, като се взима в предвид климатичната зона и други фактори, характерни за местоположението на обектите. Накрая данните за всички часове от годината се осредняват.

Така получените стойности ни позволяват да филтрираме само тези, които предоставят енергия повече от 800 kWh/m2, разказват специалистите.

След отстраняване на неподходящите пиксели, за всеки покрив се изчислява остатъчната подходяща площ за поставяне на соларни панели.

Ако тази останала площ е по-малка от 30 кв.м., то за съответният покрив не се прави анализ. Такива покриви се смятат за неподходящи за инсталиране на фотоволтаични системи. За всички останали се прави осредняват данните от пикселите за да получим средно годишна слънчева радиация – тоест колко енергия може да се произведе.

Какво показват резултатите в кв. Славейков, град Бургас:

Анализите на покривните пространства в градовете Бургас и София се реализира в рамките на проект „Градове захранвани от слънцето. Отключване на потенциала за производство на слънчева енергия на градовете Бургас и София” (Слънчеви градове) https://solarcities.bg/, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI).