Кристин Лагард: Инфлацията ще определя решенията на ЕЦБ за основните лихви

Нашите решения за лихвените проценти ще продължат да се основават на нашата оценка на перспективите за инфлация в светлината на входящите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Това каза в началото на традиционната пресконференция председатеят на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард след днешното решение на регулатора да бъде повишена основата лихва с 25 базисни пункта, считано от 10 май. В пресконференцията участва и заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос.

След увеличението с 25 базисни пункта трите ставки нарастат съответно: лихвата по основните операции по рефинансиране – до 3.75 на сто; лихвата по депозитното улеснение - до 3.25 на сто, а ставката по пределното кредитно улеснение достигна 4.00 на сто. Така трите ставките вече са на най-високото ниво от ноември 2008 година.

По думите на Лагард, бъдещите решения на УС на ЕЦБ ще гарантират, че основните лихвени проценти ще бъдат доведени до достатъчно рестриктивни нива, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към нашата средносрочна цел от два процента и ще бъдат задържани на тези нива толкова дълго, колкото е необходимо. Ще продължим да следваме подход, зависим от данните, за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението, подчерта управителят на ЕЦБ.

Лагард очерта и по-подробно как вижда развитието на икономиката и инфлацията и обясня оценката на борда на директорите на финансовите и паричните условия.

Относно икономиката на еврозоната

Която е нараснала с 0.1% през първото тримесечие на 2023 г., според предварителната експресна оценка на Евростат. По-ниските цени на енергията, облекчаването на затрудненията в доставките и подкрепата на фискалната политика за фирмите и домакинствата допринесоха за устойчивостта на икономиката. В същото време частното вътрешно търсене, особено потреблението, вероятно ще остане слабо, уточни Лагард.

Според нея, доверието на бизнеса и потребителите се възстановило стабилно през последните месеци, но остава по-слабо, отколкото преди неоправданата война на Русия срещу Украйна и нейния народ. Виждаме разминаване между секторите на икономиката. Производственият сектор работи с натрупване на поръчки, но перспективите му се влошават. Секторът на услугите расте по-силно, особено благодарение на повторното отваряне на икономиката.

В същото време доходите на домакинствата се възползват от силата на пазара на труда, като нивото на безработица падна до ново историческо дъно от 6.5 процента през март. Заетостта продължава да расте и общият брой отработени часове надхвърля нивата отпреди пандемията. В същото време средният брой отработени часове остава малко под нивото си отпреди пандемията и възстановяването му е в застой от средата на 2022 г.

Лагард отбеляза, че след като енергийната криза отшумява, правителствата трябва да отменят свързаните мерки за подкрепа незабавно и по съгласуван начин, за да избегнат засилване на средносрочен инфлационен натиск, което би изисквало по-силен отговор на паричната политика. Фискалните политики трябва да бъдат ориентирани към по-производителна икономика и постепенно намаляване на високия държавен дълг. Политиките за увеличаване на капацитета за предлагане на еврозоната, особено в енергийния сектор, също могат да помогнат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. В тази връзка ние приветстваме публикуването на законодателните предложения на Европейската комисия за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, което трябва да приключи скоро, подчерта президента на ЕЦБ.

Относно инфлацията

Според предварителната оценка на Евростат инфлацията е била 7.0% през април, след като спадна от 8.5% през февруари до 6.9% през март. Докато базовите ефекти доведоха до известно увеличение на инфлацията на цените на енергията, от -0.9% през март до 2.5% през април, процентът е далеч под отчетения след началото на войната на Русия срещу Украйна. Инфлацията на цените на храните, обаче, остава висока, като през април възлиза на 13.6% след 15.5% през март.

Ценовият натиск остава силен, подчерта Лагард. Тя каза, че инфлацията без енергията и храните беше 5,6 на сто през април, като леко се понижи в сравнение с март и се върна на нивото си от февруари. Инфлацията при неенергийните промишлени стоки спадна до 6.% през април от 6.6% през март, когато се понижи за първи път от няколко месеца. Но инфлацията в услугите се е увеличила до 5.2% през април от 5.1% през март. Инфлацията все още се тласка нагоре от постепенното преминаване на минали увеличения на разходите за енергия и затруднения в доставките. По-специално в услугите, той все още се тласка нагоре също и от задържаното търсене от повторното отваряне на икономиката и от нарастващите заплати. Наличната информация към март показва, че показателите за базовата инфлация остават високи, обясни президентът на ЕЦБ.

Затова и според нея, натискът върху заплатите се е засилил допълнително, тъй като служителите, в контекста на стабилен пазар на труда, възстановяват част от покупателната способност, която са загубили в резултат на високата инфлация. Освен това, в някои сектори фирмите са успели да увеличат своите маржове на печалба на фона на несъответствията между търсенето и предлагането и несигурността, създадена от високата и променлива инфлация. По думите на Лагард, въпреки че повечето мерки за дългосрочни инфлационни очаквания в момента са около два процента, някои индикатори са се повишили и изискват непрекъснат мониторинг.

Относно оценката на риска

Подновеното напрежение на финансовите пазари, ако продължи, би представлявало риск от влошаване на перспективите за растеж, тъй като може да затегне по-широките кредитни условия по-силно от очакваното и да намали доверието. Войната на Русия срещу Украйна също продължава да бъде значителен риск за икономиката. Неотдавнашното обръщане на минали неблагоприятни сътресения в предлагането, ако се запази, може да насърчи доверието и да подкрепи по-висок растеж от очаквания в момента. Продължаващата устойчивост на пазара на труда чрез укрепване на доверието и разходите на домакинствата също може да доведе до по-висок растеж от очакваното.

Все още има значителни възходящи рискове за перспективите за инфлация. Те включват съществуващ натиск върху доставките на суровини, което може да доведе до по-високи цени на дребно от очакваното в близко бъдеще. Освен това, войната на Русия срещу Украйна може отново да повиши разходите за енергия и храна. Трайно повишаване на инфлационните очаквания над нашата цел или по-високи от очакваните увеличения на заплатите или маржовете на печалба също може да доведе до по-висока инфлация, включително в средносрочен план. Неотдавнашните договорени споразумения за заплатите добавиха рисковете за повишаване на инфлацията, особено ако маржовете на печалбата останат високи. Рисковете за понижаване включват подновяване на напрежението на финансовите пазари, което може да намали инфлацията по-бързо от прогнозираното. По-слабото търсене, дължащо се например на по-забележимо забавяне на банковото кредитиране или по-силно предаване на паричната политика, също би довело до по-нисък ценови натиск от очакваното в момента, особено в средносрочен план.

Финансови и парични условия

Банковият сектор в еврозоната се оказа устойчив на фона на напрежението на финансовия пазар, което възникна преди последната ни среща през март, каза Лагард и допълни, че увеличенията на лихвените проценти се предават силно на безрисковите лихвени проценти и на условията за финансиране на фирми, домакинства и банки. За фирмите и домакинствата растежът на заемите отслабна поради по-високите лихвени проценти по заемите, по-строгите условия за предлагане на кредити и по-ниското търсене. Последното ни проучване за банковото кредитиране отчете затягане на общите кредитни стандарти, което беше по-силно от очакваното от банките в предишния кръг и предполага, че кредитирането може да отслабне допълнително. Слабото кредитиране означава, че растежът на парите също продължава да намалява, обобщи президентът на ЕЦБ.