Как да се промени данъчната система предложи КНСБ

Пропорционалната система на данъчно облагане в размер на 10% не е успя да изпълни нито една от поставените задачи за последните 15 години, сред които намаляване на дела на „сивата икономика“,  увеличението на преките чуждестранни инвестиции, намаляване на неравенствата в българското общество, увеличаване на данъчните приходи като процент от брутния вътрешен продукт. Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров при откриване на конференцията на тема "С тази данъчна система дотук?!“.

Форумът се провежда в централата на синдиката и на него присъстваха заместник-министърът на финансите Александър Свраков, депутати и експерти от финансовата сфера, съобщи БТА.

Какво предлага КНСБ

Самата структура на приходите от преки данъци също е несправедлива, отбеляза Димитров.

От КНСБ посочват още, че събраните данъци от работещите са значително по-големи от тези, които бизнесът плаща.

От синдиката предлагат 15% данък върху доходите на физическите лица и необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата. КНСБ смята, че това ще доведе до положителен резултат за всички работещи, които получават доход до 2800 лв. Става въпрос за над 83% от всички осигурени лица, които реално ще бъдат нетни получатели на средства на годишна база, коментират от синдиката.

Въвеждането на корпоративен данък в размер на 15%, възстановяване на намалените ставки на ДДС, данък „дивидент“ в размер на 10% са други предложения на КНСБ. Сред искането е и въвеждане на „дигитален данък“, от който, според конфедерацията, ефектът върху приходите в бюджета при ставка от три процента ще е до 400 млн. лв. Пламен Димитров каза, че това е един от елементите в предложението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за изменения в международната данъчна уредба. Данък върху финансовите трансакции също е сред предложенията на КНСБ.

Това е едно меню, което предлагаме на депутатите като за възможности за различни дейности откъм приходната част на бюджета, каза Пламен Димитров.

Какво казаха депутатите

Георги Ганев от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) поздрави КНСБ за усилията да се направят предложения за „влизане в умерени рамки“ на бюджета. Той каза, че трябва внимателно да се обмисли 15% данък върху доходите на физически лица и необлагаем минимум. Пълно съгласие с възстановяване ставките на ДДС изрази Ганев. Той каза, че ПП-ДБ имат различна идея за данък „дивидент“.

Убедена съм, че данъчната реформа може да се състои, когато има ясен хоризонт на управление и редовен кабинет, коментира зам.-председателят на парламента и депутат от ГЕРБ-СДС Росица Кирова. Тя посочи, че такава реформа изисква непопулярни мерки и за това трябва широк обществен дебат. Ирена Димова каза, че ПГ на ГЕРБ-СДС е против вдигането на данъка за бизнеса, като пред журналисти по-късно посочи, че такова увеличение по време на криза ще доведе до безработица и намаление на доходите.

Румен Гечев („БСП за България“) каза, че корпоративният данък трябва да се увеличи. Той смята, че първите страни по конкурентоспособност са с най-високи данъци.

За бюджет 2023 г., в средата на годината, не може да се променя цялата данъчна система, но не се отказваме от прогресивното данъчно облагане, коментира Гечев. Защитата на интереса на най-бедните българи и средната класа трябва да е приоритет. Той каза, че политиците трябва да слушат синдикатите.

Данъците имат своята трайност и идва момент, в който някои от тях трябва да бъдат променени, смята Георги Кадиев от „Левицата!“. Той изрази подкрепа за възстановяване на намалените ставки на ДДС за някои продукти, като посочи, че това е била временна мярка. Според Кадиев няма как да се спази 3% дефицит.

По време на конференцията беше засегната темата за необходимостта да поддържаме дефицит от 3%, за да отговорим на условията за членство в еврозоната. От КНСБ повдигнаха темата и за нуждата от увеличение на възнагражденията на работещите в публичния сектор. Пламен Димитров каза, че предлагат максимален осигурителен доход в размер на 5600 лева. От синдиката отново напомниха за искането си за увеличение на 850 лв. на минималната работна заплата от 1 юли тази година.

Заместник-министърът на финансите Александър Свраков поздрави КНСБ за изработения анализ.