Драгомир Цанев: Държавата да влезе в ролята си на координатор и да одобри системата за обучения за енергийна ефективност

С новите изисквания за строителство на сгради клас А от 2024 г., повишеното търсене от клиентите и приоритетно финансиране от банките, строителният сектор ще бъде принуден да инвестира в квалификация и преквалификация

Г-н Цанев, един от най-големите проблеми за проектите, свързани с енергийната ефективност е липсата на кадри, което би могло да е предизвикателство за качественото им изпълнение. Какво е решението в момента?

България има нужда от два пъти повече строителни работници, за да обхванат целия обем строителни дейности, които се планират да бъдат финансирани от традиционния пазар, но и от средствата, които идват по линия на ЕС. Има нужда и от много повече строителни специалисти, проектанти, архитекти, инженери, енергийни одитори. На всички нива има остра нужда от кадри. Заедно с това има остра нужда от повишаване на квалификацията на всички професионалисти. Разбира се, безспорен факт е, ние имаме добре подготвени инженери и архитекти. Но професията се променя изключително бързо, изискванията и регулациите в сферата на енергийната ефективност и възобновяеми източници се изменят. Затова е необходимо да има допълнителна квалификация и за високо подготвените кадри.

Ако говорим за строителни специалисти със втора и трета степен ситуацията е още по-трудна, защото изискванията за детайли и начин на монтиране на компонентите, които реализират енергийната ефективност в сградите, се променят много бързо.

В България реално няма работеща система за продължаваща професионална квалификация,

която да предоставя тези нови знания и умения на хората, които вече са приключили образованието си преди 20 години, когато тези технологии не са били на пазара.

В България заетите в сектора не само, че нямат задължение по закон да се обучават, но и доброволната такава система не функционира особено добре. Такава система е задължителна в много европейски страни, особено що се отнася до архитекти и проектанти.

Как функционира доброволното обучение в сектора, през Центровете за професионално образование ли?

Да, през Центровете за професионално образование има възможност за допълнителна квалификация за строителни специалисти по различни програми. Те са над 300 в областта на строителството, но много малка част от тях функционират. Още по-малка част от тях се специализират в направления, свързани с енергийна ефективност. Повечето осигуряват базисни умения, свързани със здраве и безопасност на труда. Обучението по професионални теми е много малко застъпено. Според данни от Националната агенция за професионално образование и обучение виждаме, че в областта на строителството общият брой обучени специалисти е напълно недостатъчен в сравнение с нуждите. Темите, които се обхващат, не са свързани със съвременните тенденции, а енергийната ефективност е много слабо застъпена.

Университетите от своя страна също имат своята роля за актуализирането на знанията и уменията на висококвалифицираните специалисти. Ще дам само един пример – след 10 години пауза, на първия курс за енергийни одитори се записаха близо 100 участника, въпреки доста сериозната цена от 3500 лева. Търсенето е огромно, пазарът очевидно е доста атрактивен, но лицензираните университети трябва да изградят вътрешен капацитет и най-важното – да гарантират високо качество на обученията, защото именно тази услуга определя и качеството на проектите, и на работата на обекта.

Какво е необходимо, за да се подобри този механизъм, компаниите ли да бъдат задължени или работниците да правят обучения периодично?

Усилието трябва да е общо. Образователният сектор, браншовата асоциация и самите строителни компании би следвало да подобряват квалификацията на работещите в сектора. Това е основна функция на Камарата на строителите в България и те се опитват да я изпълняват, като през миналата година техния учебен център „Строителна квалификация“  е обучил 128 строителни техници, но има нужда от много по-голям обхват. Това би трябвало да е в интерес на работодателите, на строителните фирми. Те обаче трябва да получат подкрепа. Трябва да има повече образователни институции - професионалните гимназии в областта на строителството, центровете за професионално образование, както и университетите трябва да предлагат образователен продукт, който да е съобразен с нуждите на строителните фирми. Тези фирми не могат да си позволят нито много дълго обучение, така че да отделят работниците за дълъг период от време, нито много скъпо обучение. Добре е обученията да са в кратки форми, на работното място, да имат много сериозен практически елемент, а не типичните обучения с лекции на черната дъска. Трябва да си признаем, че формалното образование не е на особена почит в строителната професия. Практическият елемент трябва да бъде по-силно застъпен.

Имаме нужда и от регионална политика в строителството,

защото в традиционни области, силни, в производството на кадри за строителството, днес то е изместено от навлизащите по-модерни професии в IT сектора. Всички политики по образование трябва да бъдат координирани много добре от Министерството на образованието и всичко трябва да се случва едновременно с цялостна стратегия. Необходим е секторен съвет в областта на строителството, който да извършва мониторинг на нуждите от определени знания и умения сред бизнеса, да стимулира образователните институции да предлагат по атрактивни обучения. Строителството като защитен сектор трябва да бъде приоритизиран във финансовите инструменти. Има достатъчно инструменти за подпомагане на обучения. Но това приоритизиране трябва да се случва и на регионален принцип.

Вече няколко пъти посочвате колко е важно да се имат предвид нуждите на отделните региони? Може ли да дадете примери?

В област като Пазарджик, типично силна за строителството, секторът се оплаква, че се откриват все повече паралелки, свързани с информационни технологии, с мода в планинските села, които обикновено са били източник на кадри за строителството. Строителството остава с ниска репутация. Родителите предпочитат децата им да влизат в специалности, които звучат по-модерно, макар че е много спорно какво качество на образование ще се получи в такива новооткриващи се специалности. От друга страна, секторът може да бъде изключително атрактивен, защото съвременното строителство е свързано с информационни и комуникационни технологии, с виртуална реалност, с информационно моделиране. Заплатите за добра професионална кариера в строителството може да са сравними с най-високоплатените сектори или поне такава е тенденцията в цяла Европа. Истината е, че в България един от основните спиращи механизми за увеличаването на възнагражденията в сектора е очакването за ниска себестойност на строителния продукт. Това не позволява на работодателите да инвестират в по-високо качество и съответно да задържат работниците, които могат да осигурят по-високото качество.

За съжаление работодателите не осигуряват работещите на реалното възнаграждение и процентът на сив сектор в строителството е много висок.

Абсолютно е така, но от друга страна, когато пазарът започне да изисква високо качество, а това се случва конкретно в София и в някои по-големи градове с малки, но сигурни стъпки, тогава няма как строителните фирми да го предоставят без да инвестират в знания и умения.

Високото качество не е повече строителен материал или по-скъп компонент, а начинът, по който се проектира и изпълняват дейностите на строителния обект.

Когато контролът от страна на инвеститорите за качество се засили, резултатът е инвестиране в качество, в знания и умения.

Има ли опити за сформиране на секторен съвет в строителството?

Тази идея неколкократно се повдига и преди няколко години имаше изгледи, че ще се случи. Но политическата нестабилност до този момент не позволява да се реализира такъв съвет. Единодушно е мнението на всички, че е крайно необходим. Тук е важна координационната роля на държавата. Държавните институции трябва да бъдат намесени в лицето на Министерството на образованието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които в крайна сметка имат определена отговорност към развитието на сградния сектор.

Затова ще се опитаме заедно с Камарата за строителите в България, АУЕР, НАПОО и заинтересовани страни като Българската асоциация по изолации в строителството да реализираме пътна карта за обучения за енергийна ефективност и възобновяеми източници в сградите. Имаме подкрепа за това по проект BUILD UP Skills Bulgaria 2030 и се надяваме да сме готови в края на годината.

В тази пътна карта ще заложим на първо място оптимизиране на учебните програми, помагала, обучения на преподаватели, подобряване на материалната база. Но преди всичко ще създадем рамката на система за продължаваща професионална квалификация в областта на енергийната ефективност. Тя ще позволява на работниците да проследяват развитието си, да се вижда през какви обучения са минали, да инвестират в паспорти на уменията. Системата ще е публично достъпна. Така работниците ще повишават конкурентоспособността си, трудовата мобилност, своето възнаграждение, когато кандидатстват за нова работа. А в интерес на строителните фирми е да знаят, че подходът е един и същ и че могат да разчитат на професионално обучение, да са сигурни в качеството и резултата.

По този начин се случват нещата във всички европейски държави. Звучи сложно, но имаме всички основи – както моделът на Нидерландия от проект BUSLeague, така и специфични обучителни модули от проекти като nZEB Ready и iBROAD2EPC.

Какъв е опитът в другите европейски държави?

Един от примерите, който често посочваме е Ирландия. Аз лично съм получил многобройни точки от тяхната система от участие и презентиране на конференции. Системата проследява различни инициативи за повишаване на професионалната квалификация, включително участието в събития и публикации в медии. За три години всеки професионалист в сферата трябва да събере определен брой точки, за да продължи да упражнява професията. Това е изискване за всички професии в строителния сектор. Но е задължително за проектанти, които не могат да проектират без да са събрали точките от системата за професионална квалификация.

Камарата на архитектите в България се опита да направи подобна система, която започна като доброволна. Но не е по силите на една институция да промени средата изцяло. За да функционира тази система, трябва да има достатъчно много възможности активните проектанти да получат тази допълнителна квалификация.

Целта е чрез онлайн платформа да свързваме работници и работодатели с доставчици на обучения по дадена тема. Ако многобройни теми се групират в съответна учебна програма след завършването им последователно в удобно за обучаемия време, той ще може да получи сертификат. Това ще става в удобно време, на цена, на която той прецени и от учебен център, който сам избере. Процесът ще се контролира от браншовите организации на база единици резултати от ученето. Когато Център за професионална квалификация предлага по конкретен модул образователна програма, той гарантира, че се постигат определени резултати, ясно описани и с цялостна изпитна програма, дефинирана в тази платформа.

Платформата ще бъде за всички. Центровете за професионално образование ще структурират учебни програми с покриване на конкретните резултати и ще се рекламират. Потребителите ще влизат в платформата и избират по кой модул искат да се обучат и от кой доставчик.

Каква ще е ролята на държавата?

Всички национални институции и браншови организации ще могат да проследяват кой работник през какво обучение е минал, да са сигурни, че е постигнал конкретни резултати. Важно е да бъде фиксирано какво точно се предлага по всеки модул, като освен това се поддържа пряка връзка с изискванията на  Националните образователни стандарти - тогава ще знаем, че даденият специалист е преминал през този модул и е получил тези знания. Често се получава да има обучения за нулевоенергийни сгради, но аз преподавам едно, друг друго. Целта е стандартите и програмите в сектора да се уеднаквят. Затова е важна координиращата роля на държавата и браншовите организации. Те ще са гарант и ще контролират качественото изпълнение на държавните стандарти в процеса.

Това ли е един от резултатите, който търсите с проекта за Пътна карта за енергийна ефективност, какво още планирате да се случи?

С тази Пътна карта планираме да разпишем тази система така, че тя да се ползва от всички. Няма да обхваща всички сфери на строителството, но поне сферата на енергийната ефективност. Ако един строителен специалист с трета степен на професионална квалификация иска да получи специализация по енергийна ефективност, трябва да премине през определена група модули. Това ще бъде гаранция за качество на придобитите умения. Такава система трябва да бъде приета от всички. Но това е и най-трудното нещо.

Националната пътна карта за енергийна ефективност трябва да бъде приета от всички

Националната пътна карта за енергийна ефективност ще има няколко компонента. На първо място да дефинираме кои учебни програми имат нужда от актуализация. Първият доклад с анализ какво е постигнато последните 10 години и какво още трябва да се направи ще бъде готов през май. На тази база ще построим Пътната карта. Тя ще каже например в областта на подобряване на учебните програми в кои конкретни специалности да се добавят знания и умения, свързани с енергийна ефективност. Всяка професия има специалности и за всяка от тях ще се опитаме да кажем какво трябва да се подобри на национално ниво.

Наскоро представихте първата нулевоенергийна каравана, мобилна къща, в процеса на изработката й къде открихте липсата на експертиза?

Проблемите се виждат навсякъде. По проект nZEB Roadshow, с който финансирахме нулевоенергийната мобилна къща, имахме късмет да работим с изключително опитни колеги от Западна Европа, които ни помогнаха в проектирането. От тях учим достатъчно много, за да сме спокойни, че проектите ни са с достатъчно внимание към детайла.

Но имахме различни ситуации с изпълнението на самия обект, което ни отне доста време и усилия. Това са типичните болки свързани с енергийната ефективност в строителството независимо дали е каравана, къща или блок. Когато говорим за въздухоплътност, строителите не разбират същността на концепцията, защо се прави и какви ползи носи. Монтажниците не знаят как се монтира така, че действително да работи. Два пъти трябваше да спираме изпълнението на обекта. Накрая се наложи инженери и архитекти от нашия екип заедно с  доставчиците на самите материали да ги монтират собственоръчно. Някои от работниците имаха голямо желание да се научат и към края започнаха да се справят много добре, но имаше и други, които отказваха да възприемат задачата и дори саботираха процеса. Става въпрос за ленти и мембрани за въздухоплътност, които уплътняват връзките между елементите във всяка съвременна енергийно ефективна сграда. Те трябва да се познават и използват правилно - ако това не се случи, първо, губим топлина, и второ, вентилационната система, която имаме, не работи достатъчно добре. Всеки, който монтира вентилационна система с рекуперация, което е най-икономически ефективното и полезно решение за осигуряване на комфорт в нулевоенергийните сгради, трябва да направи въздухоплътността по най-добрия начин. Така гарантира, че системата функционира максимално добре – в обратния случай губим пари, при това не малко.

Във всяка сграда с обществено предназначение трябва да има системи за вентилация, а ние ги препоръчваме и за жилищните. Когато работят в недобре уплътнени помещения, те просто харчат повече енергия. Но този принцип не се разбира от много професионалисти. Някои използват аргументи от рекламите, които звучат добре, но са неправилни: „Сградата трябва да диша.“ Не. Сградата не диша. В сградата дишаме ние, хората. Да, разбира се, трябва да управляваме паропропускливостта. Системата трябва да бъде така проектирана, че да не се задържат пари в сградната конструкция, а ако точката на конденз е в изолационния слой, изолацията ще бъде компрометирана. Но това не е „дишане“ и не означава, че трябва да оставим стената отворена и да не я изолираме.

В нашия случай, строителите бяха сложили тези ленти по най-неправилния начин, въпреки че направихме обучение. Единият от работниците беше нарязал цялата мембрана за въздухоплътност, така че тотално я беше компрометирал и пак трябваше да се оправя. Имахме проблем и с прозорците -  въпреки че по спецификация трябваше да са топъл дистанционер, бяха дошли на обекта с алуминиев и монтирани така. Някой е решил, че това е подробност, която няма никакво значение.

Само че тази подробност намалява ефективността с 20%.

Тогава, в най-големия бум на строителството, когато всички монтажници на дограми работеха за големи поръчки и обекти, трябваше да им се молим и да чакаме шест месеца да сменим един дистанционер. Ако това обаче се случи на голям обект и собственикът е достатъчно информиран, това ще коства на строителя не само допълнително време да се преправи всичко, но и ще доведе до загуба на доверие. Затова обученията са важни за строителните фирми, за да избегнат грешки, които им струват пари. В момента, в който няма критичност от страна на инвеститорите, строителните фирми могат да правят каквото поискат или да убедят инвеститора, че така ще спести пари и всичко ще е наред, а някой друг после ще плаща сметките.

В крайна сметка можем ли да кажем, че инвестицията в енергоефективно строителство може да излезе толкова колкото и стандартна инвестиция?

Всичко започва от идейния проект и приоритетите на клиента. Ако клиентът постави като приоритет да направи сградата енергийно ефективна, той може да се лиши от луксозни довършителни работи, италиански мрамор по стълбището и да инвестира малко повече в енергийна ефективност. Така ще получи крайна цена, която е съизмерима, равна и дори по-ниска отколкото е средната цена на строителството за държавата или региона.

Това е доказано в държавите, в които вече е въведен стандарта „Пасивна къща. В регион Брюксел, Белгия това се случи още през 2015 г.. При луксозното строителство в Брюксел, доминирано и от европейски инвестиции, реално пасивните сгради излизаха с по-ниска себестойност отколкото средното за региона. Всички нови сгради са много енергийно ефективни. Когато стартирахме инициативата Renovate Europe, включихме Радан Кънев от Брюксел, и той каза, че след три години обитаване на жилището си едва през тази се е наложило за първи път да включи отоплението в апартамента и тогава установил, че то всъщност никога не е въвеждано в експлоатация – това е ефектът от работата по стандарт „Пасивна къща“. Типичният темп на ново строителство е около или под 1% годишно, така че още не може кажем, че има драматична разлика за целия сграден фонд, но е факт, че тези нови сгради се случват и работят добре.

Каква е ситуацията у нас обаче, какъв процент от сградите са нулевоенергийни?

При нас не може да кажем, че има такъв процент, защото минималното изискване за новото строителство е клас B, няма изискване за висока енергийна ефективност. Такова изискване за проектиране и строителство на почти нулевоенергийна сграда трябва да влезе от 2024 година. Нормативно вече го има като задължение. Аз имам обаче сериозни опасения, че няма да бъде спазвано на практика.

В България малък процент сгради са клас А, но вече се вижда, че банките създават преференциални продукти за хората,

които купуват жилища в сгради клас А. Това означава, че финансовият сектор много добре разбира, че когато клиент на банката влезе в енергийно ефективното жилище, той плаща по-малко или почти не плаща за енергия, ще има повече разполагаеми средства и ще може да си обслужва кредита без затруднения. Така, дори  цените на енергията и съответно сметката скочи три пъти, клиентът няма да се притеснява как ще си плаща заема. Банките разбират, че енергийно ефективните жилища са по-качествени и имат по-малка нужда от ремонт. За банката това означава, че клиентът няма да има непредвидени разходи и че стойността на жилището, в което тя реално инвестира, няма да падне.

Тази промяна на бизнес модела на финансиране би трябвало да е фактор за инвестирането в образование и обучение на работниците.

Когато инвеститорите търсят клас А и банките финансират приоритетно клас А, строителят трябва да направи клас А. Ако се окаже, че не е реален, клиентът на втората година има рекламация и плаща високи сметки за отопление, строителят ще понесе последствията за некачествената работа. С навлизането на новите изисквания, с повишаване очакванията на клиентите и финансирането от банките се повишава изискването за качество в самия сектор и той е принуден да инвестира в обучения.

Тук вече държавата трябва да влезе в своята координационна функция, да създаде секторен съвет и да одобри системата за продължаваща професионална квалификация.