Топлофикации от настоящето в Европа на слънчева и геотермална енергия

"Дания произвежда енергия от слънцето, защо ние да не можем да го правим като своите съседи?" споделя виждането си Ина Берзина Вейта, изпълнителен директор на слънчевата топлоцентрала Саласпилс-Силтумс в Латвия. Саласпилс е град в Централна Латвия с над 18 000 души, голяма част от които са свързани с централното топлоснабдяване. През 2010 г. разчитахме 100% на газ, а днес повече от 90% разчитаме на възобновяема енергия, коментира тя по време на на събитието "Чиста енергия за хората".

Топлоцентралата разчита на природен газ, биомаса и 20% слънчева енергия, съобщи ръководителят на проекта Ренате Бразинс. Внедрената акумулаторна система също е предимство, което спестява допълнителна енергия. Той е част от слънчевата топлинна система с 8000 куб. метра вода. Тя работи като акумулатор за топлина, енергията идва от слънцето и се преобразува в топлина. Но тази топлината е необходима и през нощта, а чрез системата може да съхраняваме произведена енергията през деня, сподели инженерът Робърт Какис.

А какво споделя министърът на климата и енергията Реймъндс Цударс: "Имахме достатъчно време да убедим хората да инвестират в своята жилищна собственост и да увеличат енергийната ефективност на домовете си, това включваше работа с местните медии." По време на проекта се опитахме да работим възможно най-много с граждани и експерти, тъй като досега много хора смятаха, че в Латвия няма потенциал за слънчева енергия. Но нашите консултации с експерти от чужбина, както и пилотният ни проект за инсталация на 25 kW соларни клетки на покрива на една сграда доказаха, че това не е вярно. Има слънце и в Латвия.

Соларна топлоцентрала от три големи футболни игрища

Обсъждани са различни сценарии за производство на топлинна енергия, но голяма роля са изиграли обществените обсъждания и най-важното директното включване на общинската компания Саласпис -Силтумс. Тя участва в преговорите с хората и подпомагането им в този труден процес както в техническо, така и във финансово отношение. Но ефектът тук наистина е безценен, твърдят експертите.

През 2011 г. централата работеше без възобновяема енергия, през 2012 г. се инсталира първият източник на ВЕИ от слънцето, след три години се инсталира и кондензатор за димни газове. Отново се използват дървени пелети, но вече парите се оползотворяват. През 2019 г. се случва огромна стъпка голям като се изгражда 21, 5 кв. м парк със слънчеви колектори колкото три големи футболни игрища. Соларните колектори са уникални, защото произвеждат чиста енергия, щом грее слънцето.

Така този 100 kW фотоволтаичен парк помага да се произвежда енергията, която се използва за затоплянето на водата и резервоара. Зависи от времето, но днес от инсталираните ВЕИ технологии може да се произведе поне 10 000 Mwh соларна енергия, споделя още инженерът.

Общинското дружество Саласпилс-Силтумс се занимава с производството, преноса и разпространението на топлинна енергия. Дружеството обслужва 21 км топлопреносна мрежа в града. Всъщност Латвия и Литва имат най-дълги централизирани отоплителна системи в Централна Източна Европа от съответно 818 и 741 километра.

Два месеца топлоцентралата работи само със слънчева енергия

Един от най-важните резултати е, че от 2019 г. до 2022 г. компанията е намалила дела на газа от 29% на 5 на сто. През септември 2019 г. производството на слънчевата енергия е само 2%, а сега достига над 17%. От графиката става ясно, че през летните два месеца отоплението е изцяло или 98% от слънчева енергия. Паралелно с това се работи по подобряване на мрежата, има система за отдалечено изследване на показателите, топлинните загуби са намалени от 20 до под 10%. Дружеството инсталира термопомпи, тъй като има дни през лятото, когато няма слънчево греене и в този момент акумулиращия резервоар може да е празен. Включват се термопомпите и при облачно време, за да може градът да се отоплява централизирано. Термопомпите въздух-вода особено в нашия случай са чудесна технология и дават възможност да започнем по-рано да използваме природните източници на енергия. Възобновяема може да е биомасата като дървесните трици, но устойчивият вариант тук е енергията от слънцето. Термопомпите имат нужда от електричество, търсим варианти за ветрогенератори и за фотоволтаици, искаме да разширим възможностите за акумулиране на топлина и привличане на нови клиенти. Искаме да предложим решение на геотермална енергия, посочи Какис.

Участваме в проекти за многофамилни сгради с апартаменти, помагаме за енергийно обновяване на домовете, за да намалят потребяваната енергия.

Ние нямахме много опит с големите инсталации със соларни панели, но нашите най-близки съседи са датчаните, там има специалисти и решихме да тръгнем по този път, сподели Какис. Но основното предизвикателството за реализиране на такива мащабни проекти е липсата на квалифицирани кадри.

Отопление с геотермална енергия за общини

с потенциал и опитът на град Сегед Унгария

Град Сегед в Унгария е пример за отопление с геотермална енергия, от който може да почерпят пример страните от Централна Европа, включително и България, които имат геотермален потенциал.

Град Сегед е със 160 000 души население, но отоплението с геотермална енергия не обхваща целия град, обясни д-р Тамас Меджиес, представител на топлофикацията в Сегед. Инвестицията е 70 млн. евро от различни европейски източници на финансиране и най-хубавото е, че 60% е от частни инвестиции. Проектът за геотермалната централа става възможен в тясно сътрудничество с общината. Когато ни дадоха зелена светлина не беше рисковано благодарение на факта, че 15 години се занимаваме с това, каза Меджиес. Той сподели, че скоро ще има пътна карта, свободна за използване и онлайн, в която ще може да се провери кои общини по държави имат геотермален потенциал.

Високите цени на електроенергията се оказаха трамплин за развитие на проектите за геотермална централа. За отоплението се използва наличната топлофикационна мрежа, която е широкообхватна и покрива целия град.

Отопляваме 433 публични сгради и 27 000 апартаменти, земеделие, технологични компании, но няма тежка индустрия, сподели той. Меджиес сподели, че топлофикацията е била най-голям излъчвател на емисии и са решили да последват стъпките на други градове, централното отопление да премине към геотермално. Не всички градове в Унгария използват за геотермалната енергия за отопление. Постепенно манталитетът се променя, градът има потенциал с добре развита топлофикационна мрежа и експерти в областта, затова и решават да опитат.

20 млн. куб метра газ ще бъде заменен от 600 000 GJ геотермална енергия

Всъщност водата се довежда до 9 системи с по 30 километра нови тръби, които да минимизират загубите. Оттам топлоенергията се разпределя към сградите. След като водата постъпи в отоплителната система, тя се преработва в топлообменници. Според плановете 20 млн. куб метра газ ще бъде заменен от 600 000 GJ геотермална енергия, намалявайки емисиите с 35 000 тона на година, осигурявайки по-чист въздух и сигурност на доставките.

Това е най-голямата модернизация на топлофикация в Централна и Източна Европа. Естествено има по-големи проекти в Исландия и Турция. Но смяната на газови котли с такива с геотермална енергия превръща проекта в наистина уникален и е най-големия в региона. Производствените кладенци са на 2000 метра дълбочина с 90 градуса температура на водата като произвеждат 70 м3/ч. В гъсто населен град е трудно да се намери място за изграждане на кладенците, но някои от тях са разположени близо до домовете на хората.

Предизвикателството кладенците да бъдат до домовете на хората

Водата се връща обратно в земята благодарение на инжекционни кладенци, коментира експертът. Това обаче създава затруднение за местното население, защото те са разположение навсякъде в града. Компанията се опитва да обясни, че те са нужни, за да може да запазят водата като възобновяем източник.

Правят се информационни кампании за ползите във всеки квартал и вече има традиция да се прожектират филми на открито, а в началото на всеки се показва напредъка на дейностите по проекта, което е по-успешен метод от социалните мрежи, смята Меджиес.

Инвестицията ще се възвърне след 11 години, но това не е перфектното решение за цяла Европа.

Общините не трябва да започват с голям проект, а да се концентрират първо върху административните си сгради, първо да направят нещо по-малко, да видят как стоят нещата и след това да минат на по-широко на горещата вода, която буквално се намира под краката ни, съветва Меджиес.

Бъдещето е на възобновяемата енергия и на използване на собствени източници, затова сега е времето да преосмислят своята политика. Още преди няколко години ЕС започна да работи по концепцията за централно отопление само от възобновяеми източници от 2030 година. Тази идея постепенно се забави заради COVID-19 пандемията и войната в Украйна. Но Европейският парламент и Съветът имат съгласие да продължат да работят по тази концепция. Това са по-малко от седем години и е важно всяка община да започне сега. Всички топлофикации и компании, които се занимават с централно отопление могат да се възползват от нашия опит. Важно е да се дадат правомощия на общините. Според директивите на ЕС за енергийните характеристики на сградите, които още са в процес на обсъждане, общините над 45 000 души трябва да имат собствени планове за отопление и охлаждане. Националните политики могат да се определят на национално ниво, но всяка община има местни ресурси, които трябва да може да изпълни, защото поддържката на тези системи ще зависи от общините.

Чехия се е преборила за 400 млн. евро за зелен преход при централното топлоснабдяване

България е сред европейските страни, които могат да се възползват от финансиране по Фондове за справедлив преход, Фонд за модернизация или декарбонизация с конкретни пилотни проекти за Зеления преход, включително промяна на централизираните системи за отопление. Това коментира Андрас Такас от организацията Euroheat and Power. Той да де пример с одобрени над 400 млн. евро за смяна на централизираното отопление в Чехия със зелени източници.

Отделно 30 млн. домакинства може да се отопляват с отпадъчните води, в които се крие най-голям потенциал за отопление в градовете, сподели още експертът.

Не казваме, че всички трябва да реализират проекти само от слънцето, от вятъра, геотермална енергия, трябва всяка страна и община да открие най-добрия за себе си вариант, завършиха експертите.

Геотермалната енергия и соларните системи със сигурност ще са част от енергийното бъдеще на топлоснабдяването. Въпросът е дали и кога и в България ще има такива проекти за ВЕИ системи, свързани към централното топлоснабдяване на градовете.

Различни варианти за алтернативно отопление, представиха от неправителствената организация Euroheat&Power.

Материалът е подготвен и публикуван първо в Dir.bg.