RystadEnergy: Очертава се недостиг на вятърни кули. Търсенето на офшорни вятърни кули в Европа ще надмине производствения капацитет до 2028 г.

Офшорните вятърни разработки са критичен компонент от плановете за енергиен преход на Европа, но проблем в доставките може да се появи за индустрията още преди края на десетилетието, алармират анализаторите от Rystad Energy. Моделирането от страна на експертите от компанията показва, че през 2028 г. търсенето на офшорни турбинни кули ще надхвърли производствения капацитет. Според тях това е достатъчен сигнал, че времето континента да се справи с проблема и да увеличи производствените си възможности изтича.

Прогнозата на Rystad Energy за офшорни вятърни мощности показва, че капацитетът за производство на вятърни кули ще поддържа темпото и ще надхвърли търсенето преди 2028 г. Тази година обаче е повратната точка и през 2029 г. търсенето значително ще надмине производствения капацитет. Търсенето на стомана за офшорни вятърни кули ще достигне общо повече от 1,7 милиона тона през 2029 г., но производственият капацитет ще бъде максимум около 1,3 милиона тона, което означава, че предлагането може да задоволи само около 70% от търсенето, посочват анализаторите.

Ако Европа иска да обърне тази тенденция, производителите трябва да започнат разширяване на мощностите за производство през следващите две години, тъй като изграждането на нови съоръжения отнема между две и три години. Тези прогнози предполагат, че няма голям недостиг на стомана, така че производителите да могат да работят на пълна мощност. Ако недостигът се превърне в реалност, Европа може да се изправи пред проблем с доставките дори по-рано от очакваното.

Размерите на турбините продължават да растат, тъй като значението на офшорния вятър за глобалната енергийна мрежа се ускорява, а съответно се очаква да нарасне търсенето на вятърни кули. Това е златна възможност за производителите да се възползват от увеличеното търсене, но незабавно трябва да се добавят нови производствени мощности, ако Европа иска да избегне проблемите с доставките, коментира вицепрезидентът kd RystadEnergy Alexander Flotre.

Тъй като изграждането на мощности за производство на кули може да отнеме три години, европейските производители трябва да започнат разширения най-късно през следващите две години. От Rystad смятат, че за тях това не би трябвало да е проблем, тъй като вятърните кули са направени  стомана и не е необходима сложна техника или машини.

Тъй като средният капацитет на турбината, определен в Европа през 2023 г., се очаква да достигне почти 10 мегавата (MW), от RystadEnergy изчисляват, че 50% от общите турбини, инсталирани между 2029 г. и 2035 г., ще бъдат по-големи от 14 MW, като някои проекти предвиждат изграждането на 20 -MW в началото на 2030г.

В тази връзка се отбелязва, че теглото на кулата варира в зависимост от височината на главината, която трябва да бъде повече от половината от диаметъра на ротора - с изключение на разстоянието до водната повърхност - и която варира в различните държави.

В допълнение, с нарастването на размерите на ротора, размерите на турбините се увеличават и са необходими по-големи кули. Това нарастване, както се отбелязва е по-видимо в Европа, където разработчиците на офшорни вятърни инсталации са поискали за проектите си турбини от 12 MW или по-големи.

Испания и Дания са водещи по отношение на доставки на офшорни вятърни кули за Европа и  държат  около 90% от очакваните 1,1 милиона тона доставки на континента.

Междувременно, наскоро и от европейската вятърна асоциация предупредиха за проблем в доставките през следващите години в сектора на вятърната индустрия.  Почти всички вятърни паркове, построени от Европа до днес, използват турбини, произведени в Европа. В Европа има над 250 фабрики, произвеждащи турбини и компоненти. Но вече има тесни места във веригата за доставка на вятърна енергия в Европа. Производителите на техника за офшорните вятърни паркове, включително за монтажни кораби са напълно резервирани за няколко години напред.

Както е известно, вятърната енергия е ключова за енергийната сигурност и целите на Европа в областта на климата.  Очакването е 43% от потреблението на електроенергия в Европа до 2030 г. да е от ВЕИ спрямо 17% днес. Това означава изграждане на 30 GW нови вятърни паркове всяка година.