Дефицит в рамки, но реформите остават за 2024 г.
Автор: Лъчезар Богданов, ИПИ
Тази седмица министърът на финансите представи своя бюджетен проект за 2023 г., придружен от актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за 2023-2025 г. Сега народните представители ще имат напрегнати четири седмици, ако действително считат за важно разпоредбите на закона за бюджета да влязат в сила от 1 август. Може би добрата новина е самият факт на преработката на бюджета при спазване на тавана за дефицит от 3% от БВП и ангажиментът той да бъде внесен и разгледан в парламента – досега политическата криза блокираше дори тази иначе общоприетата в миналото за неизбежна и следвана в обичайните срокове процедура. Дори и тези крехки основания за оптимизъм са под въпрос, защото липсата на ясна формула и договореност за парламентарна подкрепа на политиките на правителството може да доведе до всякакви непредвидени, включително и доста вредни, промени при събиране на конюнктурни мнозинства в събранието.
Проектът на бюджет отговаря на основното предизвикателство – дефицитът да бъде ограничен до под 3% от БВП. Какво е различното? Прогнозният дефицит за 2023 г. на касова основа в предложението на служебния кабинет беше близо 11,9 млрд. лева, или 6,4% от БВП, а в новия проект – 4,6 млрд. лева, или 2,5% от БВП. Свиването е почти огледално от приходната и разходната страна – намаление по около 3,6 млрд. лева. На начислена основа – всъщност това е критерият, според който за една страна членка на ЕС може да бъде открита процедура по прекомерен дефицит, и който постоянно се цитира при дебатите за готовността на приемане на еврото – отрицателното салдо се свива от 6,1% до (точно) 3,0%.
Тази „редакция“ на проекта на служебното правителство беше вероятно единственият разумен ход за оставащите месеци на годината. Трябва да припомним, че в поредица анализи екипът на ИПИ е посочвал възможните „бързи“ решения за свиване на дефицита за 2023 г. – без да забравяме, че това не са същински реформи, а своеобразно „обиране“ на буфери и резерви, или, по думите на настоящия министър на финансите – „грешки“. Такива са например свиването на тавана за капиталови разходи и текуща издръжка, след като беше вече очевидно, че те няма как да бъдат реализирани до края на годината. При приходите увеличението е в резултат на очакването – евентуално скрепено с политически ангажименти за подкрепа на редица законодателни промени – за получаване на поредно плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, нова прогноза за леко увеличение на събираемостта в данъчните приходи и получаване на дивидент в размер на пълната печалба на държавните предприятия.
Всичко това оставя съдържателния дебат за нуждата от реформаторски консолидационни мерки за следващата година. Преференциалните по-ниски ставки по ДДС изтичат на 31 декември и не трябва да бъдат удължавани – нито има основания да говорим за криза при ресторантите, фитнесите или цената на зърното и хляба, нито видяхме някакво въздействие за задържане на по-ниски цени заради тези отстъпки. Трябва да обаче да е ясно, че общественият избор е между ниски данъци, но плащани широко и от всички, или високи данъци, плащани от част от бизнеса и работещите, докато друга част укрива обороти и печалби или се ползват от специални привилегии. За дългосрочния растеж, основан труд, предприемачество, знания и инвестиции, безспорно първия избор е по-добрият.
Министерството на финансите предлага няколко мерки за повишаване на събираемостта от 2024 г., но очакванията са за трудна битка в парламента. Другата новост е споменаването някак мимоходом на предстоящото транспониране на директивата за минимално корпоративно данъчно облагане – няма проект, не е посочено какви правила ще избере България да прилага по директивата, но пък са посочени очаквания за допълнителни 220 милиона лева приходи за 2024 година.
В разходната част трябва да се спрат субсидиите за енергийно потребление, а разходите за издръжка, заплати и социално подпомагане трябва да следват реформи, насочени към рационално и ефективно насочване. Не е новост, но да припомним – с по-малко регулации, отчетност и административна тежест и повече електронно управление може да има по-малко сгради, гишета и държавни служители, което дългосрочно води до задържане на ръста на разходите, и едновременно с това до увеличаване на индивидуалните заплати. За социалното подпомагане поредица анализи показват, че в България то е недобре насочено – ресурсите се харчат за програми с широк достъп, без да отчитат доходите на лицата и техните потребности, и в резултат не постигат същинската си цел да подкрепят излизането от бедност и социално включване. Вместо „на всеки по малко“ – от месечните помощи за деца до финансовите помощи за хора с увреждания, стигащи до стотици хиляди лица, трябва да се въведат критерии за доход, имущество и оценка на действителните нужди.
Разбира се, сега отново ще слушаме, че не е добре да се „разбутват“ данъци и разходни програми, защото е средата на годината. Това е принципно рационален аргумент; само че от началото на пандемията всяко лято има бюджетен дебат за актуализация. Интересното е, че когато се влошава бюджетната дисциплина с популистки, глупави или откровено вредни мерки никой не отваря уста, че не е добре да се променят важни принципи и параметри в средата на годината. Сега обаче всеки глас за възстановяване на нормалността – след като вече няма криза заради пандемия, а енергийните пазари след войната се стабилизираха – се възпира заради уж предвидимостта.
В позицията на министерството на финансите, видима както от проекта, така и от публичните изказвания на министъра, липсват две важни обяснения. На първо място, министерството залага на по-високи данъчни приходи, изпълнението на които обаче може да бъде подложено на риск при сценарий с по-рязко спадане на цените, повишаване на лихвите и ограничаване на кредита и общ спад на икономическата активност заради рецесия в еврозоната. С други думи, всичко, което през 2022 г. помагаше на фиска – от неочаквано високата инфлация и огромният ръст на износа на енергоносители, оръжие, олио, и много други стоки – през 2023 и 2024 г. може да действа точно наобратно. Няма обаче план Б – свиване на ръста или замразяване на номиналните бюджетни разходи. Впрочем, данните вече сочат в посока на подобни развития – индекса на цени на износа за първото тримесечие е отрицателен, т.н. много индустрии трябва да продават стоките си на по-ниски цени от постигнатите през 2022 г., само за май цените на производител за международните пазари са с близо 5% по-ниски отпреди година, инфлацията в еврозоната през юни спада за пореден месец, а в някои страни вече е под 2% на годишна база.
Няма и ясна оценка доколко предвижданата фискална политика влияе на инфлацията. Ако правителството си поставя приоритет приемане на еврото, то за целта към април 2024 г. трябва да изпълним инфлационния критерий. Дори да е вярно, че значителна част от ценовата динамика се движи от глобални пазарни тенденции, все пак част от факторите са вътрешни, включително и свързани с данъчно облагане, политика по доходи, правила на регулираните пазари и т.н.
Накрая, но може би най-важното – дори след приложените консолидиращи мерки, според собствената прогноза на министерството през 2025 г. бюджетният дефицит ще е 3,6%. Казано ясно – без структурни реформи и промяна в политиката България остава на траектория към прекомерен дефицит. Това, впрочем, не е изненада, след като вместо да преследваме цел от балансиран бюджет – с излишъци в добри години и дефицити в кризисни (повече за структурния и цикличния баланс може да прочетете в анализа тук) – вече сме преместили обществено-приемливата цел точно на ръба на допустимите 3%.