Европейският ядрен алианс – стратегическа консолидация на проядрените държави в ЕС

Статия на Борислав Боев - секретар на Българския комитет към Световния енергиен съвет за сп. „Енергетика – Електроенергийни ракурси“

Европейската енергетика се намира в преломен момент. Плановете на Европейската комисия за преход към чисти енергийни източници се сблъскаха със суровата реалност, породена от икономическа несигурност и геополитическа нестабилност. Влошената среда за сигурност в Европа, съчетана с увредените вериги за доставка след 2020 г., неминуемо ще преформатират някои от политиките, свързани с технологичните решения за енергийния преход. В тази среда на несигурност е важно Европа да използва колкото се може повече местни енергийни източници, като същевременно диверсифицира не само маршрутите за доставка на определени енергийни суровини, но и да разнообрази самите енергийни източници.а

Ядрената енергетика в Европейския съюз продължава да има основополагащо значение за функционирането на енергийната система. През 2022 г. ядрените централи на територията на ЕС са произвели малко над 579,87 TWh електроенергия, което им отрежда първо място сред всички електропроизводствени мощности в Съюза. Ядрената енергетика има дял от 23,57% в електропроизводството за 2022 г., докато съвкупният дял на ВЕИ мощности (фотоволтаични централи, вятърни централи, ВЕЦ, геотермални мощности и др.) се равнява на 37,70%. (Energy charts, ENTSO-E, 2023) Тези данни предопределят водещото място на ядрените централи при реализацията на енергийния преход, защото те произвеждат чиста, прогнозируема и управляема електроенергия, което е определящо за енергийната сигурност на Общността.

През последните няколко години на политическо и експертно ниво в ЕС се водеха разгорещени дебати относно включването на ядрената енергетика в Регламент (ЕС) 2020/852 за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции, известен в публичното пространство като „Таксономия“ (ЕК, 2020). Регламентът е част от действията, свързани с мащабното реформиране на европейската енергетика в посока увеличаване дела на нискоемисионните енергийни източници. Първоначалните варианти на документа и съпътстващите го критерии, разписани в делегираните актове, изключваха ядрената енергетика като устойчив източник, който отговаря на определените от Европейската комисия критерии. Това съвсем естествено породи недоумение както от страна на европейската ядрена общност, така и от институциите на национално ниво, експлоатиращи ядрени централи. В резултат на дебатите и многобройните становища в полза на включване на ядрената енергетика в Таксономията, Европейската комисия възложи на своя съвместен изследователски център JRC изготвянето на доклад за Техническа оценка по отношение на критериите за ненанасяне на значителни вреди от Регламент (ЕС) 2020/852 („Регламент за таксономията“), (JRC, 2021).

Основното заключение от него бе, че ядрената енергетика отговаря на основния критерий за „ненанасяне на значителна вреда“ и може да бъде включена в Таксономията като устойчива инвестиция. (WNA, 2021) Допълващият делегиран акт по Регламента за Таксономията на ЕС, включващ ядрената енергия като устойчив източник, несъмнено е стъпка в правилната посока, защото подчертава усилията на ЕК за включването на всички чисти и надеждни енергийни източници. Наред с това обаче някои от критериите, касаещи развитието на отрасъла на ядрената енергетика, поставят трудни или неизпълними условия. Във връзка с това в началото на 2022 г. Българското ядрено дружество излезе с официално становище, насочено към идентифицирането на спорните моменти в Допълващия акт и начините за тяхното разрешение. Някои от тях включват:

-  изискването за използване на гориво, устойчиво на аварии (accident-tolerant fuel), което за момента няма практическо приложение;

- изискването за представянето на проекти за погребване на високоактивни радиоактивни отпадъци до 2050 г., без съобразяване с конкретните експлоатационни срокове на конкретни ядрени проекти;

- създаването на предпоставки за изземване на регулаторни функции от страна на ЕК за сметка на независимите национални регулатори и т.н. (БЯД, 2022).

Тромавият административно-бюрократичен процес по включването на ядрената енергия в Таксономията показа, че технологичните, икономическите и екологичните преимущества не са достатъчни за вземането на адекватни и своевременни решения от страна на европейските институции. Във връзка с това създаването на „ядрен алианс“ между държавите в Европа, експлоатиращи ядрено-енергийни съоръжения, бе неизбежно. Като естествен лидер на този съюз застана Франция, която понастоящем е страната с най-много ядрени реактори в експлоатация в рамките на ЕС. Френската ядрена индустрия е технологичен лидер не само заради експлоатацията на ядрени енергийни съоръжения, но и заради обстоятелството, че Франция има значителни технологични възможности и компетенции, свързани с:

- Производство и поддръжка на конструкции, системи и компоненти (КСК);

- Доставка на инженерни услуги;

- Пълен ядрен горивен цикъл (преден и заден край);

- Научноизследователска и развойна дейност и др. (EDF, 2023) (WNA, 2023).

На 28 февруари 2023 г. в Стокхолм бе подписана съвместна декларация между 11 страни, сред които и България, в подкрепа развитието на ядрената енергетика в ЕС. (Ministère de la Transition énergétique , 2023). Инициативата продължи със среща на про-ядрените държави в Париж на 16 май 2023 г., на която присъстваха министри и официални лица от 16 европейски държави. На нея бяха декларирани намеренията за създаване на пътна карта, регламентираща интегрирана европейска ядрена стратегия. В съвместната декларация на страните бе оповестено, че те ще се стремят към достигането до 150 GW инсталирани ядрени мощности в рамките на ЕС до 2050 г. (Euractiv, 2023).

Интересното в случая е, че в този алианс участват всички ядрени държави от Източна Европа, вкл. и Полша, която планира изграждането на 6-9 GW нови ядрени мощности до 2040 г. Освен това в алианса присъства и Великобритания, която въпреки Brexit, продължава да има водещо място в развитието на ядрената енергетика в Европа. Почти всички държави в европейския ядрен алианс имат сериозни планове не само за продължаване на експлоатацията на съществуващите ядрени мощности, но и за изграждане на нови такива. Важно е да се отбележи, че в алианса присъстват държави като Белгия и Холандия, които доскоро имаха колебливо отношение относно развитието на ядрената енергетика, а други като Италия не експлоатират ядрени мощности от 1990 г.

Създаването на европейски ядрен алианс е ключово събитие за енергийната дипломация, което трябва да се анализира обстойно. Най-накрая държавите осъзнаха, че енергийната сигурност е на първо място, т.е. тя е по-важна дори от плановете за ускорена декарбонизация, зелен преход и т.н. А без ядрена енергия (местен енергиен източник) няма енергийна сигурност.

Създаването на ядрен алианс би подобрил координацията между държавите в редица дейности като надграждането на безопасността на съществуващите ядрени централи, изграждането на нови ядрени съоръжения, внедряването на иновативни ядрени технологии от най-ново поколение, намирането на още по-устойчиви решения за преработката и съхранението на ОЯГ и РАО, обмяна на опит и знания, осигуряването на по-високо ниво на научноизследователска и развойна дейност и др. Съществен момент в бъдещата работа на ядрения алианс би трябвало да бъде и координацията с организации като Nucleareurope (бившата Foratom), Международната агенция за атомна енергия, Световната асоциация на ядрените оператори WANO (World Association of Nuclear Operators), Агенцията за ядрена енергия към ОИСР и др. Конкретните стъпки в тази посока могат да бъдат насочени към съвместни научноизследователски и практико-приложни проекти във всички аспекти на развитие на ядрената енергетика – технологичен, финансово-икономически, екологичен, правен, мениджърски и т.н. Това е особено важно от гледна точка на натрупването и съхраняването на ядрените знания.

Най-важното послание, което носи този ядрен алианс по своето същество е политическо. То трябва да бъде насочено към вземащите решения в ЕК с една основна цел – да не се пречи административно на развитието на ядрената енергетика и да се спазва технологично неутралния подход при класификацията за устойчивост на електропроизводствените технологии. Конкретните предложения в тази посока могат да бъдат следните:

-  Постигането на равни условия при развитието и внедряването на всички енергийни технологии;

-  Включване на ядрената енергия в Таксономията на ЕС като равностоен и равноправен участник, наред с всички други подходящи технологии.

Основният ефект от включването на ядрената енергия в Таксономията, обаче, е имиджовият. По дефиниция ядрените проекти изискват огромни капиталовложения в периода на проектиране и изграждане, което ограничава опциите им за получаване на адекватно кредитиране, особено в сравнение с финансирането на други енергийни технологии. Включването на ядрената енергия в Таксономията и механизмите за устойчиво финансиране ще даде положителен сигнал към кредитиращите институции, че този енергиен източник е подходящ и отговаря на зададените правила от ЕК за екологична и технологична устойчивост.

Включването на ядрената енергия в Таксономията само по себе си не е достатъчно. Подкрепата за развитие на ядрената енергетика в ЕС задължително минава през активна енергийна дипломация и конкретни политически действия. Именно тук създаването на ядрена общност намира своето практическо приложение, защото вместо поединично, националните държави ще могат по-добре да формулират и защитават конкретни искания, свързани с развитието на ядрената енергетика – както на национално, така и на общностно ниво.

Източници:

EDF. (2023). Expertise in the nuclear fuel cycle, from mining to recycling. Извлечено от https://www.edf.fr/en/the-edf-group/our-energies/nuclear/assets/nuclear-expertise/nuclear-fuelcycle-edf-present-at-all-stages

Energy charts, ENTSO-E. (2023). Public net electricity generation in the European Union in 2022. Извлечено от https://energycharts.info/charts/energy_pie/chart.htm?l=en&c=EU&interval=year&year=2022

Euractiv. (17 Май 2023 r.). Nuclear alliance aims for 150 GW of nuclear capacity in EU by 2050. Извлечено от https://www.euractiv.com/section/energy-environment/news/nuclearalliance-aims-for-150-gw-of-nuclear-power-in-eu-by-2050/

JRC. (2021). Technical assessment of nuclear energy with respect to the ‘do no significant harm’ criteria of Regulation (EU) 2020/852 (‘Taxonomy Regulation’). Joint Research Centre. Извлечено от https://finance.ec.europa.eu/system/files/2021-03/210329-jrc-report-nuclear-energy-assessment_en.pdf

Ministère de la Transition énergétique . (2023). Onze Etats membres de l’Union européenne appellent à un renforcement de la coopération européenne en matière d’énergie nucléaire. Извлечено от https://www.ecologie.gouv.fr/onze-etatsmembres-lunion-europeenne-appellent-renforcementcooperation-europeenne-en-matiere

WNA. (2021). EU Taxonomy can move forward with nuclear, JRC finds. Извлечено от https://world-nuclear-news.org/Articles/EU-Taxonomy-can-move-forward-with-nuclear-JRC-find

WNA. (Април 2023 r.). Nuclear Power in France. Извлечено от https://world-nuclear.org/information-library/country-profiles/countries-a-f/france.aspx

БЯД. (2022). СТАНОВИЩЕ на БЯД относно ядрените аспекти на Проект на Допълващ делегиран акт по Регламента за таксономията на ЕС.

ЕК. (2020). Оценка на екологично устойчиви инвестиции. Извлечено от https://eur-lex.europa.eu/BG/legal-content/summary/assessing-assessing-environmentally-sustainable-investments.html

___________________________________________________________________________________________

Борислав Боев притежава докторска степен по икономика. Защитил е дисертация в областта на икономиката на ядрената енергетика. Автор е на множество научни публикации, посветени на стратегическото планиране в енергетиката и икономическите аспекти на ядрената енергетика. Хоноруван преподавател в Стопанската академия „Д.А. Ценов“ - гр. Свищов.