Глобалните въглеродни емисии достигнаха нов рекорд въпреки натиска и ръста при зелената енергия
Развиващите се страни бързо увеличават използването на изкопаеми горивас разрастването на икономиките си. Азиатско-тихоокеанският регион е свидетел на експлозивен ръст на емисиите парникови газове
Емисиите на въглероден диоксид от енергийния сектор се повишиха с 0,9% през 2022 г. до нов връх от 34,4 милиарда метрични тона. Това е нов абсолютен рекорд в световен мащаб. А мнението на експертите е, че този пик на емисиите показва липса на напредък в ограничаването на световното производство на въглерод. Емисиите се отдалечиха още повече дори спрямо целите за намаляването им, изисквани в Парижкото споразумение. Данните за емисиите са от Статистическия преглед на световната енергетика (Statistical Review of World Energy), който вече 70 години се изготвяше от енергийният гигант BP.
Прегледът за 2023 г. показва, че светът остава силно зависим от изкопаемите горива за енергийни нужди, въпреки че възобновяемите енергийни източници като слънчевата и вятърната енергия продължават да растат бързо.
Докато възобновяемата енергия се разраства с рекордни темпове, изкопаемите горива поддържат дял от 82% от общото потребление на първична енергия. Търсенето на природен газ и въглища остана почти непроменено, а петролът се възстанови близо до нивата отпреди пандемията.
След като беше надежден ресурс за огромна част от енергийния сектор от първото си пускане през април 1952 г., Статистическият преглед изигра важна роля в предоставянето на изчерпателни данни за глобалното производство и потребление на нефт, газ и въглища.
Според говорител на компанията, BP е решила да прехвърли публикуването на доклада на Енергийния институт (EI), за да позволи на екипа на главния икономист Спенсър Дейл да приоритизира инициативите на главния изпълнителен директор Бърнард Лууни за преход на петролната и газова компания към възобновяеми източници и нисковъглеродна енергия. В края на юни EI публикува своята встъпителна версия на доклада, който е 72-ро издание на Статистическия преглед на световната енергетика. Пълният отчет и всички данни можете да намерите на този линк.
В свой анализ пред изданието Oilprice авторът Робърт Рапиер (Robert Rapier) се фокусира върху констатациите на доклада относно въглеродните емисии.
Рекордно високи въглеродни емисии
Преди година съобщих, че емисиите на въглероден диоксид са имали „най-бързия темп на нарастване от близо 50 години“. Освен това отбелязах: „Емисиите са само с 0,8% по-малко от най-високото ниво за всички времена, поставено през 2018 г. Те са на траектория да достигнат нов рекорд за всички времена през 2022 г., освен ако рецесията не ограничи световното търсене на енергия през втората половина на годината. ”
Глобални емисии на въглероден диоксид в периода 1965 г. до 2022 г.
„Въпреки по-нататъшния силен ръст на вятърната и слънчевата енергия в енергийния сектор, общите глобални свързани с енергията емисии на парникови газове отново се увеличиха“, каза президентът на EI Джулиет Дейвънпорт. „Все още се движим в посока, обратна на тази, изисквана от Парижкото споразумение“, коментира анализаторът.
Азиатският пазар движи напред парниковите емисии
Тъй като по-голямата част от света изглежда се ангажира да намали въглеродните емисии, защо те продължават да се увеличават?
Проблемът е, че съществува огромна разлика в емисиите между развитите и развиващите се нации. 38-те държави, предимно страни членки на ОИСР с високи доходи, са свидетели на намаляващи емисии на въглероден диоксид от 15 години. Техните емисии сега отговарят на нивата от преди 35 години.
Междувременно развиващите се страни продължават бързо да увеличават използването на изкопаеми горива и въглеродното замърсяване с разрастването на икономиките си. Азиатско-тихоокеанският регион, по-специално, е свидетел на експлозивен ръст на въглеродните емисии през последните 50+ години.
Регионални емисии на въглероден диоксид в периода 1965 г. до 2022 г.
Развиващите се държави извън ОИСР са свидетели на експлозивен ръст при въглеродните емисии поради две основни причини.
Първо, те преминават през фаза на развитие, зависима от въглищата, подобна на историята на страните от ОИСР, преди да се възприемат политиките по опазване на климата. Второ, милиарди хора в гъсто населените развиващи се страни повишават жизнения си стандарт и потреблението на енергия.
По този начин, докато използването на изкопаеми горива на глава от населението изостава от развитите нации, съвкупното въздействие на емисиите на милиарди хора, бавно увеличаващо потреблението, води до по-голямата част от нарастващото глобално производство на въглероден диоксид. Китай, например, сега отделя близо два пъти повече въглероден диоксид от САЩ, въпреки че емисиите на глава от населението са половината от тези в САЩ.
Топ 10 на страните - емитерите на въглероден диоксид.
Това представлява монументално предизвикателство за контрола на емисиите, когато 60% от населението на света живее в бързоразвиващи се страни от Азиатско-тихоокеанския регион. Ограничаването на въглеродното замърсяване в световен мащаб ще изисква от развиващите се нации да надскочат зависимостта си от изкопаеми горива, която тормози развитието на ОИСР. Но това не се случва.
Монументално предизвикателство
Когато хората се питат защо глобалните въглеродни емисии няма да намалеят въпреки предупрежденията за климата, данните разкриват отрезвяваща реалност. Експлозията на емисиите в развиващите се страни в Азия засенчва усилията на другите държави.
Това не са само огромни емитери като Китай и Индия. Множество държави в Азиатско-Тихоокеанския регион увеличават емисиите, докато се стремят към бърз икономически растеж. Въпреки че САЩ държат титлата с най-много кумулативни емисии на въглероден диоксид, Китай е на път да вземе тази титла в рамките на едно десетилетие. В резултат на това едностранните американски съкращения на въглеродните емисии не могат да преместят глобалното ниво без сътрудничеството с Азия.
В продължение на повече от половин век разширяването на емисиите в тези многолюдни нации доведе до нови рекорди на глобалния въглероден диоксид въпреки спадовете в развиващите се страни. Светът няма голяма надежда да овладее емисиите, без да обърне стръмната крива на растеж на Азия, смята авторът.
Това представлява внушително технологично и дипломатическо предизвикателство. САЩ трябва да поемат водеща роля в пионерството и споделянето на достъпни нисковъглеродни технологии, позволяващи на развиващите се нации да надскочат традиционната зависимост от изкопаеми горива. И е необходимо спешно многостранно сътрудничество, за да се начертае справедлив, проспериращ път, без да се обрича климатът. Укротяването на емисионния звяр изисква спешно партньорство на Азия, обяснява Рапиер.
Текст и графики: Робърт Рапиер за Oilprice.com