Предстои ли европейски ренесанс за ядрената енергия?

Енергетика / Анализи / Интервюта , Зелен преход
Георги Велев
2000
article picture alt description

Източник: needpix.com

Ядрената енергия се завръща на енергийната сцена на ЕС след наситената със събития 2022-2023 г., което според Париж отразява „отлични дипломатически резултати“ на Франция в защитата на атомната енергия.

След три години интензивни преговори ядрената енергия официално се присъедини към списъка на „преходните“ енергии в зелената таксономия на ЕС на 1 януари 2023 г., обобщава Euractiv.

След гласуването, потвърждаващо позицията на Европейския парламент по въпроса през юли 2022 г., съпредседателят на групата на Обединената левица Манон Обри предупреди, че това решение е „изпълнено със значение […] за бъдещи срокове и гласувания по въпросите на климата“.

Въпреки това, с последиците от енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна, страните от ЕС – всички от които колективно решиха да се отдръпнат от руския газ – станаха по-склонни да се отворят към ядрената енергия. Във Франция и по-специално в източните страни от ЕС ядрената енергия все повече се разглежда като жизнеспособно решение за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.

Възобновяеми енергийни източници на ниво ЕС

И все пак развитието на възобновяемите енергийни източници остава основен приоритет на ниво ЕС.

На 18 май 2022 г., три месеца след инвазията на Русия в Украйна, Европейската комисия предложи повишаване на целта на ЕС за възобновяема енергия до 45% за 2030 г.. Тази цел бе одобрена от Европейския парламент през септември същата година.

В Съвета Франция възприе доста необичайна позиция, подкрепяйки целта от 45%, но само ако страните с нисковъглеродни миксове от електроенергия – своеобразен „код“ за ядрена енергия – получат по-ниска цел.

Идеята беше отхвърлена и впоследствие целта беше намалена до 42,5% в политическо споразумение, постигнато с Европейския парламент относно третото преразглеждане на Директивата за възобновяема енергия (RED III).

Въпреки че никой не е особено доволен от решението, дискусиите показаха новооткритото влияние на проядрените държави върху институционалните преговори на ниво ЕС.

Водород, получен от ядрена енергия

Това новооткрито влияние на про-ядрените страни беше отразено и в дискусиите за нисковъглеродния водород, които придобиха неочаквано политическо измерение.

От септември 2022 г. френският министър на енергетиката Ание Пание-Рюнаш се появи в офанзива. В писмо, разкрито от френския офис на Euractiv, Пание-Рюнаш призова Европейската комисия да признае приноса на водорода, получен от ядрени източници, в целите, определени в RED III. За Париж целта беше да се предотврати целите за възобновяем водород да застрашат нисковъглеродното производство на водород от ядрени източници.

В края на март 2023 г., след месеци на битки между страните от ЕС и в рамките на Европейския парламент, политическото споразумение относно RED III признава принципа на неканибализация между възобновяемия и нисковъглеродния водород.

Но докато това изглеждаше като победа за Франция, условията, наложени на водорода, получен от ядрени източници, за да допринесе за постигането на целите на ЕС, бяха толкова строги, че бяха практически непостижими.

След месец и половина колебание Париж блокира окончателното приемане на RED III, насрочено за средата на май, тъй като споразумението не предоставя достатъчно гаранции по отношение на водорода, получен от ядрени източници. Това се случи макар че решението за блокиране на приемането на директивата не се хареса на всички във френския лагер.

На 16 юни Франция най-накрая получи официална декларация от Европейската комисия, в която се признава ролята на ядрената енергия за постигане на целите за декарбонизация на икономиката на ЕС – плод на една интензивна година на лобиране, подпомогната от създаването на проядрен съюз, воден от Франция и 14 държави от ЕС, като има опция и да се увеличат тези страни.

"Ядреният съюз"

В периферията на неформалния енергиен съвет на ЕС в Стокхолм в края на февруари Франция обедини 10 други страни от ЕС около нова концепция: среща за защита на интересите на ядрената енергетика в ЕС. Същата група се срещна в Брюксел в края на март, към която се присъединиха Белгия и Италия като наблюдатели.

Въпреки че срещата предизвика други държави, които се застъпваха срещу развитието на ядрената енергия, образувайки съперническа група, наречена „Приятели на възобновяемите енергийни източници“, това не спря мисията на Франция. Пание-Рюнаш свика отново групата в Париж в средата на май, към която се присъединиха още три държави от ЕС и Великобритания. Заедно те се съгласиха да построят „30 до 45 нови големи ядрени блокове“ и малки модулни реактори, известни като ММР.

Еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон, която присъства на срещата, бе помолена да подкрепи развитието на „съвместни инициативи“ за осъществяване на тези проекти.

Групата се срещна отново във Валядолид в средата на юли. Срещата доведе до нова декларация, призоваваща Европейската комисия да третира еднакво ядрените и възобновяемите енергийни източници, когато представя бъдещи предложения за законодателство в областта на климата.

Закон за индустрията с нулеви емисии (Net-Zero Industry Act)

Междувременно обаче в Брюксел се отвориха два други фронта.

Първият се отнася до предложението за Закон за индустрията с нулеви емисии (NZIA), което беше представено от Комисията в средата на март, определяйки списък с предпочитани технологии за развитие на нисковъглеродна индустрия в целия блок.

Първоначално ядрената енергия не беше включена в списъка на така наречените „стратегически“ технологии като вятър, слънчева енергия или електролизери, които отговарят на условията за регулаторни предимства съгласно NZIA, включително 40% за собствено, европейско производство.

В средата на юли, след лобиране от страна на много членове на ЕП от целия политически спектър (социалисти, центристи и консерватори), докладчикът по регламента NZIA в Европейския парламент предложи ядрената енергия да бъде третирана еднакво с другите технологии.

Засега докладът на германския консервативен депутат Кристиан Елер (ЕНП) все още не е гласуван, а страните от ЕС все още не са дали своето становище. Някои страни може да се противопоставят на заключенията на Елер, като Германия, която не е склонна да приеме финансирането на ядрената енергия от фондовете на ЕС.

Реформа на пазара на електроенергия в ЕС

Вторият текст, който се преговаря, се отнася до реформата на пазара на електроенергия в ЕС, по която се очаква споразумение преди края на годината.

Без видими проблеми, финансирането на бъдещи ядрени мощности може да се възползва от механизмите за финансиране, които в момента се договарят съгласно реформираните правила на пазара на електроенергия. Но Франция също така иска този механизъм да обхваща съществуващи АЕЦ – ход, на който се възпротивиха много други страни, включително някои от „ядрения съюз“. Те се противопоставят на идеята, заявявайки, че това би нарушило правилата за конкуренция на ЕС.

За управлението на EDF решението не е оптимално. Водещата енергийна и ядрена компания в Европа трябва да може да инвестира в средства, генерирани от нейните продажби, каза нейният изпълнителен директор.

Офисът на Пание-Рюнаш обясниха пред медията, че са готови да договорят условия, „съвместими с правилата на вътрешния пазар и пропорционални на икономическите, климатичните и енергийните интереси на ЕС“.

Какво да очакваме от 2024 г.?

Въпреки че няма съмнение, че предстоящите дискусии ще бъдат трудни, кабинетът на френския министър смята, че „всичко, което е договорено, няма да бъде повторено в бъдещи цели за 2040 и 2050 г.“.

И докато настоящата Европейска комисия призна приноса на ядрената енергия за декарбонизацията, изборите за ЕС през 2024 г. може да разместят картите в Брюксел.

Дотогава може би задачите на комисаря по енергетиката вече няма да се отнасят до „по-нататъшно извеждане от експлоатация на ядрена енергия“, както все още се случва.

В същото време „някои „приятелски настроени към ядрените” страни членки станаха „вярващи в ядрената енергия”. В Холандия вече има консенсус относно ядрената енергия, докато Швеция, която беше неутрална през първата половина на 2023 г., вече открито защитава възраждането на ядрената енергия“, обясни френски служител, близък до досието.

Ето защо „оценката за 2022-2023 г. е отлична“, смятат от офиса на Пание-Рюнаш.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща