Атанас Кръстанов: Огромни средства са отделени за справяне с риска от наводнения, но резултатът е много скромен

Седмици след трагедията по южното Черноморие въпросите са повече от отговорите. Липсва единна система за предупреждение на бедствия, липсва стратегическа визия, а едни пари и проекти потъват в администрацията. Проектите, които приключват с тяхното отчитане без доразвиването им и продължаване на тяхната работа. Разговаряме с Атанас Кръстанов, завършил теоретична физика – специалност “Физика на твърдото тяло” в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Занимавал се е с научни и практически въпроси на приложения за позитронна анихилация и микроелектроника. Работил е в Комитета по използване на атомната енергия за мирни цели (понастоящем Агенция за ядрено регулиране). През последните години е консултант към Столична община по въпроси, свързани със защита от бедствия и разработване на редица документи като планове за защита от природни и индустриални бедствия. Има издадени книги и технически документи в тази област, като работи активно по международни проекти, свързани с изменението на климата и създаване и прилагане на различни платформи за оценка и ранно предупреждение за възникване на отделни и каскадни бедствия. 

Прогнозите на НИМХ се провалиха, какви още проблеми изтъкна и какви още отворени въпроси остават коментира още с Атанас Кръстанов.

Г-н Кръстанов, можеше ли да се избегнат човешките жертви по Южното Черноморие?

Въпреки, че след поройния дъжд и последвало наводнение в района на Югоизточна България е сравнително лесно да се дават препоръки какво е могло да се направи, определено може да се каже, че беше възможно да се избегнат жертвите.

Прогнозите на НИМХ се провалиха.

Първо оранжев код беше определен за Серена България, а се предполагаше, че на юг от Бургас евентуално би достигнал жълт код. В последствие прогнозата беше коригирана на оранжев код за опасност от проливни валежи. Не ми е ясно, защо въпреки зараждащите се два циклона и зона с високо атмосферно налягане между тях не беше обявен червен код и да последва бърза евакуация?

Въпреки, че се знае, че този район е с потенциал за развитие на интензивни валежи, в продължение на години, нямаше никакви изисквания за забрана за застрояване, забрана за поставяне на каравани близо до реки и засипани дерета.

Администрацията едва след наводнението обяви, че всички каравани, трябва да се преместят в рамките на 3 дни.

Сега се стига до ситуацията, да се изплащат помощи на заведения и постройки, които са били построени в рискови зони.

Може би от този момент, трябва районните администрации стриктно да спазват изискванията да не се строи и поставят каравани в близост до такива рискови места, а ако са поставени на свой риск и въпреки забраните, да бъдат лишавани от каквато и да е помощ.

Липсата на предупредителна система, която да обхване наблюдението на количеството и интензивността на валежите, нивото на реките, бързо да предупреди кметството, МВР - ОДПБЗН, Областната дирекция МВР, Спешна помощ и други структури от
ЕСС (Единна Спасителна Система) доведе до това, да не се отцепят опасните райони и инфраструктури. Както се видя, не беше ограничен достъпът до моста който се срути и на който загинаха нашите съграждани, повлечени от придошлите води.

Човешките жертви биха се избегнали ако имаше сигурно строителство. Срутен мост, дори от тези за нас тежки наводнения не е оправдание за надеждно изграждане на мостова конструкция. Като се прибави и поголовна сеч в горите, засипване на дерета,
липса на отводнителни канали (дерета) здрави стени на язовирите, съобразяване с метеорологичната обстановка при източване на язовирите многократно увеличават уязвимостта.

По оперативна програма са осигурени над 48 млн. лева за модернизация на системата за ранно оповестяване на населението, която ще осигурява изпращане на съобщения към мобилните телефони на засегнатите в случаи на природни бедствия в даден район? Системата трябваше да заработи в средата на 2023 г., защо това не е факт?

Какво трябва да осигурява като информация и данни, какви ще бъдат ползите от нея?

Съмнявам се, че системата ще заработи и в новите обявени срокове. В различни репортажи се обясни, че следват тестове на системата. След това ще има коригиране на изпълнението, изчистване на бъгове и ред други непредвидени проблеми, които
неминуемо, както във всяка нова система, ще се появят. Няма информация коя фирма или консорциум от фирми е спечелила търга за изграждане на системата. Въпреки, че търга е преминал не се съобщава какво е било заданието и изискванията за изграждане на такава система. Кой е изготвил това задание? Едва ли това е секретна информация?

Ще се появят много проблеми касаещи чисто технологичните и правни отношения за връзка с населението. Някои от въпросите се отнасят до:

- Всички ли ще получават съобщения или само тези, които предварително са
заявили желание да получават съобщения?

- Хората които нямат смартфони ще получават ли такива съобщения? А тези които
имат стари телефони с ограничен достъп на нови функции какво ще правят?

- Ще има ли политика за внос само на нови смартфони с такива възможности?

- Какво ще стане ако се получи срив на мобилните връзки?

- Ще се уведомяват ли частите на ЕСС по тази система?

Една такава система, за която са заложени 48 милиона лева трябва да има много повече функции, от тези които първоначално бяха обявени. Ако системата ще дава само предупреждение на населението е крайно недостатъчно за такава огромна сума.

Ако трябва да се заложат допълнителни функции, какви са те?

Това са например:

- Освен СМС ще има ли пращане на допълнителна информация по електронна поща?

- Ще разполага ли системата с мрежа от сензори за метеорологичната обстановка – валежи, атмосферно налягане, ниво на води, температура, посока и сила на вятъра и др. Полезно би било за такава сума да има и допълнителни сензори за радиационни измервания да предоставят данни за състоянието на замърсяването на въздуха и други.

- Как ще се извършва централно управление и анализ: Информацията, събрана от сензорите, трябва да бъде предавана и анализирана в реално време от компетентните органи или център за управление на бедствия. Кой ще бъде този център за управление на бедствия? ОДПБЗН или друг?

- Ще се предоставя ли визуализация на данните, зони на риск и евакуационни основни или запасни маршрути на интерактивни карти. Тази информация трябва да бъде лесно разбираема и достъпна както за обичайни граждани, така и за компетентните органи.

- Ще съдържа ли системата база данни с информация за населението, включително брой на хората, които трябва да бъдат евакуирани, и хора със специални потребности.

- Важен елемент на една такава системата е възможността за връзка с обществеността за предоставяне на информация и инструкции за предприемане на действия в случай на опасност. Това може да включва и система за гласови съобщения през високоговорители или радио.

- Системата ще има ли възможност да се интегрира с други системи за управление на бедствия, за да се подобри координацията и реакцията при евакуация и облекчаване на последиците при наводнения и не само?

- Как ще се гарантира защитата на данните и сигурността на системата?

- Има ли достъп до исторически данни за възникнали наводнения, предприети действия и друга историческа информация?

Бившият екоминистър Росица Карамфилова представи и обновена система за предупреждение за интензивни валежи и наводнения на БАН, но там също няма движение?

Проблемът не само на БАН, но и при всички проекти, които се печелят от научните институти е, че работят само докато се отчетат. Няма приемственост, споделяне на опит, споделяне на данни. Има някаква ревност от това да покажеш и споделиш опит, оборудване и данни. Огромният проблем е, че след приключване на проекта не се осигурява финансиране за поддръжка и развитие на системата и свързването им с други системи.

Настоящият екоминистър Юлиян Попов пък съобщи, че ще бъде завършена системата за ранно предупреждение за река Искър? Какво трябва като информация да ни дава такава система и само река Искър ли ще има подобна?

Този проект датира от преди повече от 5 години, като са ангажирани много фирми, общини, институти, министерства (МОСВ), дори и Световната банка. Проектът е финансиран по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г.. Всеки път след
изказване на някой министър, проектът се отлага за неопределено време. Нямам идея докъде е стигнал в своето многогодишно (не)развитие.
От съобщението на МОСВ се посочва, че до края на годината ще бъде завършен проект за създаване на Система за управление на водите в басейна на река Искър в реално време. Очаква се Системата да информира близо 1.3 млн. граждани, които живеят
на територията на 8-те общини по поречието на реката – Столична, Своге, Костинброд, Елин Пелин, Горна Малина, Сливница, Роман и Ботевград. Системата ще идентифицира критичните точки по водосбора на река Искър. Целта е населението в тези райони да бъде предупредено при заплаха от наводнения.

Дали тази система ще бъде интегрирана и системата за ранно предупреждение, посочена по-горе? В тази връзка само в София ли има някакви системи за ранно предупреждение?

Не, има и на други места – примерно в Бургас, МОСВ провежда непрекъснато наблюдение нивата на язовирите в България.

Системата за наблюдение на реките в Столична община (ситемата АКВА) обхваща 30 станции, които се следят денонощно. Тук проблемът е, че такава система съхранява повече от няколко милиона записа, които трябва да се анализират и да се установи
корелация в данните при различни нетипични (проливни дъждове) събития. В Столична община работи единствената на територията на страната общинска служба (дирекция) (дирекция Аварийна помощи превенция), която изпълнява различни дейности по превенцията, реагирането и възстановяване след бедствия, като оказва помощ на СДПБЗН и останалите структури на ЕСС. Оперативният център следи в реално време информация за възможни валежи, ветрове и др., като прави и ежедневни обходи на критични места в общината.
За съжаление има много какво да се желае по отношение на картиране на опасностите, връзка между наземни и космически наблюдения. Необходимо е да се провежда редовен мониторинг на промените в определени територии и критична инфраструктура.

Какви средства трябва да се отделят за създаването, но и за поддържането на подобни системи за оповестяване при бедствия? Държавата би могла да го заложи в плановете си, знаете ли дал се работи ефективно по такива превантивни мерки на национално ниво?

Трябва да се промени философията за борбата с бедствията – от реакция след бедствието, до превенция и прогнозиране преди бедствието. Държавата трябва да приеме нови съвременни Норми/Стандарти, неотменими на местно или ведомствено ниво - Освен
това трябва да се променят националните стандарти и изисквания по изпълнение на критичната инфраструктура и комуникационни мрежи. Съществуващите норми и стандарти са от преди поне половин век и вече не съответстват на реалните проблеми. Пример за стратегическо планиране на критична инфраструктура - Главният колектор за отпадни води на Рим е с размерите на железопътен тунел и все още изпълнява основни функции. Никой не се е съобразявал с броя на римските граждани преди 2 хиляди години. Огромни средства са отделени за съставяне на карти за риска, но резултатът е много много скромен. Само по поречието на Искър са идентифицирани 116 района, а цитираната по- горе злополучна система, която се изгражда в продължение на години ще обхване само 4 района.

Има редица системи, които работят в отделни общини и покриват определени области, може ли да има подобна национална система, която дори да не се изгражда наведнъж, да се надгражда?

Не само може, но и трябва да се направи единна система. Тогава ще струва много по-
малко и ще се обслужва много по -лесно.

Говорят ли си отделните системи на отделните министерства и институтите на БАН?

Не.