Десетгодишният план на ЕСО: До 2032 г. брутното електропотребление в страната няма да надвиши 43 474 GWh
надвиши 43 474 GWh Делът на ВЕИ през 2032 г. се очаква да достигне 30%
До 2032 г. брутното електропотребление в страната няма да надвиши 43 474 GWh
Очакваният абсолютен максимален електрически товар на България през 2032 г. е 7877 MW, а максималния товар за среден работен ден е 7150 MW.
Делът на енергията от ВЕИ, от брутното електропотребление през 2032 г. се очаква да достигне до 30%. Провеждането на мерки за енергийна ефективност, в комбинация с изграждане на нови ВЕИ, би подпомогнало за осъществяването на националните индикативни цели. Това се посочва в Десетгодишния план за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2023-2032 г., който предстои да бъде обсъден на заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране през следващата седмица.
В Десетгодишния план е предвиден график за развитие на електропреносната мрежа с достатъчна перспектива във времето, предполагащ изпълнени всички дейности по съгласуване, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на планираните нови съоръжения, без да се нарушава нормалната работа на електроенергийната система. Определено е и развитието на преносната електрическа мрежа на България до 2032 г., така че да се създадат необходимите технически условия за сигурно и качествено доставяне на произведената електрическа енергия до всички възли на електропреносната мрежа, за осигуряване на устойчива работа и развитие на производствените мощности в страната, включително и жизненост на пазара на електрическа енергия
Експертите от ЕСО стъпват на три основни сценария за развитие на потреблението на електроенергия
Сценарий „Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата“
Според този сценарий за брутното електропотребление без помпи се предвиждат около 2200 GWh над максималната прогноза на ЕСО ЕАД, тъй като тръгва от по-високо потребление за 2023 година, което предполага ръст от 6,7% спрямо приведеното потребление за 2022 година, на фона на тенденцията от последните години за лек спад. Въпреки това, съгласно насоките на ENSTO-G и ENTSO-E, именно този сценарий следва да се вземе в предвид като референтен при разработването на националните планове за развитие на електропреносната мрежа.
Максимален сценарий
Разработеният сценарий за брутното електропотребление без помпи съвпада с тренда на референтния такъв за крайното електропотребление в страната на Европейската комисия за периода 2015-2025 г. В него е заложено е забавяне в прилагането на мерки за енергийна ефективност.
Този сценарий предполага към 2032 година се очаква брутното потребление да достигне 41 200 GWh.
Минимален сценарий
При този сценарий е предвидено задържане на нивото на електропотреблението без помпи за целия период, поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. През 2032 година брутното електропотреблението достига 38 800 GWh. Прогнозата за развитие на производствените мощности на България до 2032 г. се основава на изразените от производствените дружества инвестиционни намерения. При липса на промяна в информацията, предоставена за предходния десетгодишен план отговори не са изисквани, респективно не са получавани.
Поради разлика между инвестиционните намерения на дружествата и заложените инсталирани мощности в „Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата“, в настоящия план освен референтен сценарий са разгледани и допълнителни алтернативни сценарии, отразяващи сключените предварителни и окончателни договори за присъединяване.
Към документа са приложени и таблици с предвидените за въвеждане в експлоатация ВЕИ. В зависимост от сключените предварителни и окончателни договори за присъединяване на нива преносна и разпределителни мрежи.
Десетгодишният план на ЕСО е съобразен с факта, че българската електропреносна мрежа е част от обединената преносна мрежа на страните от континентална Европа, както и, че развитието ѝ е тясно свързано с развитието на мрежите на съседните страни. В докладът си работната група от КЕВР отбелязва, че при изготвяне на настоящия Десет годишен план, освен решаване на техническите проблеми по електропреносната мрежа, са взети предвид и резултатите от пазарните и мрежовите изчисления, извършени в работната група „Югоизточна Европа“ към ENTSO-e, при изготвяне на регионалния инвестиционен план 2022 г. В групата са представени системните оператори на страните от Балканския полуостров, Унгария, Италия и Кипър.
Отбелязва се също така, че да пръв път при разработката на плана се взима в предвид влиянието на ЕЕС на Турция върху потокоразпределението в региона.
Прогнозите на турския оператор за 2030 и 2040 година са за голям ръст на нови генериращи източници, с ниска цена на електроенергията и възможност за целогодишен експорт. В същото време, в българската ЕЕС не се предвиждат инвестиции за нови мащабни източници на електроенергия, достъпни 24 часа в денонощието, които да не отделят парникови газове. Това може да доведе до повишаване на транзитните потоци на електроенергия през нашата преносна мрежа в направление изток[1]запад и може да направи българо-турската и българо-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали търговията на електрическа енергия. Транзитът на електрическа енергия през нашата страна би станал още по-голям, при редуциране на производството от генериращите мощности в комплекса „Марица изток“.
Стъпвайки на резултатите от проведените изследвания експертите от ЕСО изразяват очакване за пренос на големи количества електроенергия в посока изток-запад. Според тях това води до тесни места по границите в това направление.
За България, резултатите от пазарните изчисления показват недостатъчен трансграничен капацитет на българо-турска (2100MW) и българо-сръбска граница (1490MW). На тази база са разработени и очакванията за развитие на мрежите.
След 2032 г. се предвижда изграждане на втори междусистемен електропровод със Сърбия и трети междусистемен електропровод с Турция, които не са в обхвата на настоящия десетгодишен план.
Мрежа 400kV
Мрежа 400kV е гръбнака на електропреносната мрежа в България. Географското разположение на страната предполага в бъдеще голям търговски интерес за транзит на електрическа енергия през електропреносната мрежа на страната.
ЕСО ЕАД е завършил дейностите по изграждането на новия междусистемен електропровод п/ст „Марица изток“ – п/ст „Неа Санта“ (Гърция). Очаква се изграждане на гръцката част на електропровода. Във връзка с инвестиционен интерес за присъединяване на значителни генериращи нови мощности от ВЕИ паркови модули към електропреносната мрежа, в югоизточната и североизточната част на страната, е необходимо значително развитие на електропреносната мрежа.
Предвижда се изграждане на нов пръстен 400kV: п/ст Марица изток – п/ст Узунджово (съществуващата подстанция се реконструира като 400/110kV) – п/ст Любимец 2 (нова) – п/ст Тенево (съществуващата се разширява и реконструира като п/ст 400/110kV). В североизточна България се планира изграждане на нов пръстен 400kV: п/ст Варна – п/ст Добрич 2 (нова, в нея се разкъсва двойния ЕП Белгун/Сенокос) – ВС Генерал Тошево 2 (нова) – ВС Свобода (нова, в нея се разкъсват междусистемните ЕП Дружба и Съединение). След 2032 г. се предвижда изграждане на втори междусистемен електропровод със Сърбия и трети междусистемен електропровод с Турция, които не са в обхвата на настоящия десетгодишен план.
Мрежа 220kV
Приета е концепция, преносната мрежа 220kV да не се развива повече и да се редуцира, за сметка на мрежи 400kV и 110kV. В дългосрочен план се обмисля реконструкция на някои вътрешни електропроводи 220kV и прилежащите им подстанции към ниво 400kV по направления, които са приоритетни за ЕЕС на страната.
Мрежа 110kV
Мрежа 110kV има преобладаващо локално значение и нейното развитие се обуславя от: - подобряване сигурността на захранване на потребителите; - подобряване обмена на електроенергия с разпределителните мрежи; - присъединяване на директни потребители при необходимата категория на осигуреност; - присъединяване на генериращи модули – директни и в разпределителните мрежи.
Инвестиции
Както посочват от работната група на КЕВР, годишните прогнозни стойности на всички разходи за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация на обектите от електропреносната мрежа и на системите за защита и управление на ЕЕС за периода на Десетгодишния план за периода 2023-2032 г. са в размер на 2 010 211 хил. лв.
ЕСО ЕАД за периода 2023-2025 г. възнамерява да направи инвестиции в размер на 618 704 хил. лв. или 30,8% от общия размер на инвестициите, посочени в Десетгодишния план.
Базирайки се на представения одитиран годишен финансов отчет на ЕСО ЕАД за 2022 г., соперд който дружеството е увеличило печалбата си от оперативната дейност от 88 365 хил. лв. за 2021 г. на 101 319 хил. лв. за 2022 г. и има коефициентът на обща ликвидност за 2022 г. от 1,91 в сравнение с 1,48 за 2021 г. експертите от КЕВР изразяват очакване за изпълнение на задълженията, а също и на инвестиционната програма.
Съотношението между собствен капитал и краткосрочни и дългосрочни пасиви за 2022 г. е 1,82 и показва, че дружеството разполага с достатъчно собствени средства да обслужва дългосрочните и краткосрочните си задължения. В тази връзка след извършен анализ на състоянието на ЕСО ЕАД на база представения одитиран годишен финансов отчет за 2022 г. може да се направи извод, че дружеството ще разполага със средства за изпълнение на инвестиционната си програма, пишат още експертите от КЕВР.
В прикачения документ може да се запознаете с предложения Десетгодишен план на ЕСО за развитие на преносната и електрическата мрежа на България за периода 2023 – 2032 г.