Агроволтаичните панели могат да допринесат значително за целите на ЕС за слънчева енергия до 2030 г.

Енергетика / Зелен преход
Георги Велев
1709
article picture alt description

Проект на агроволтаичен парк в Кипър.

Комбинирането на селското стопанство и фотоволтаиците в така наречените агроволтаици върху само 1% от използваната земеделска площ в ЕС може да доведе до 944 GW пиков капацитет онлайн. Цифрите са от Обзора на потенциала и предизвикателствата за агро-фотоволтаиците в Европейския съюз, издаден от Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre JRC). Този резултат би се постигнал в случай че се приеме, че 600 kWp ще паснат на всеки хектар, като средностатистически сценарий.

С наземно монтирани системи на същата повърхност, капацитетът ще достигне 1,8 GW. За сравнение, ЕС има за цел да достигне 720 GW слънчева енергия до 2030 г. в пиковите моменти или пренос в правотокови системи. В края на 2022 г. инсталираният капацитет е 211 GW.

Слънчевите панели произвеждат постоянен ток, който се преобразува в променлив ток, който се използва директно или се инжектира в електрическата мрежа. Точките за свързване към мрежата обикновено имат капацитет, който е около 20% по-нисък при ВЕИ инсталацията.

По данни на Евростат използваната земеделска площ е 158 млн. хектара. Има 98 милиона хектара обработваема земя, 49 милиона хектара постоянни пасища и ливади, 10 милиона хектара трайни насаждения и 290 000 хектара различни земеделски градини.

Фокус върху продоволствената сигурност и общественото приемане

Проучването също така очертава текущата ситуация във връзка с дефиницията на агроволтаици и свързаните стандарти и насоки. Той насочва вниманието към предизвикателствата, пред които са изправени разработчиците.

Въпреки че значителен капацитет може да бъде инсталиран на покриви, в градски райони, на изоставени индустриални обекти и върху инфраструктура, други приблизително 50% се очаква да бъдат монтирани наземни инсталации в земеделски райони, посочват авторите. Съществуващите наземни фотоволтаични системи (92 GW) обхващат 100 000 хектара, припомнят организаторите.

„Въпреки това, едно бъдещо значително разширяване на соларните централи трябва да спазва изискванията за хранителна сигурност, както и да вземе предвид проблемите с общественото приемане по отношение на ландшафта и въздействието върху околната среда. Агроволтаичните централи предлагат компромисно решение, макар и с икономична цена“, подчертават от JRC.

Агриволтаиците са повече от просто оставяне на овце да пасат между монтирани на земята панели

За разлика от конвенционалните наземни фотоволтаични системи, при агроволтаичните приложения панелите се поставят по-високо, върху носещи конструкции. Това позволява растежа на култури, трева или плодове и осигурява достъп до селскостопански машини и добитък.

Подходът става все по-популярен, тъй като предполага едновременна земеделска дейност и производство на електроенергия.

Предвижда се да се осигури средно положение в компромиса между енергийната сигурност и продоволствената сигурност. Въпреки че е общопризнат като един от най-чистите източници, има етични и икономически проблеми със слънчевата енергия, които трябва да бъдат решени, когато става въпрос за панели, монтирани на земята. Критиците посочват случаи, в които местообитанията са застрашени и се противопоставят на завземането на обработваемата земя от ВЕИ инсталации.

Но вместо да монтират панели над главата, агрисоларните проекти често се свеждат до оставяне на добитъка да пасе между масиви, разположени на земята, което така или иначе намалява разходите за поддръжка.

Все още няма официално определение за агроволтаиците

Липсата на ясна и хармонизирана в ЕС дефиниция за агриволтаика представлява значителна пречка, тъй като инсталирането на такива системи може да доведе до промени в характеристиките на земята, което може да повлияе на допустимостта за земеделски субсидии и данъчно облагане, обясняват още от JRC.

Документът изброява още предизвикателства: максимизиране на производството на електроенергия, без да се засяга добивът, като същевременно се гарантира опазване на биоразнообразието и възстановяване на природата, сложни разрешителни и процедури за свързване към мрежата и увеличения на цените на земята, които биха могли да застрашат благосъстоянието и сигурността на фермерите.

Препоръките включват интегриране на агроволтаика в търгове за стимули за възобновяема енергия. Ангажирането на селските общности в процеса на планиране и вземане на решения е от съществено значение, обясняват още авторите на проучването.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща