Доклад: ЕС трябва да намали емисиите три пъти по-бързо, за да постигне климатичните си цели

Нужно е да се ускори темпът на намаления на вредните емисии в сградите, транспорта и селското стопанство, за да се постигне целта от 55% до 2030 г. Това обяви наскоро комисарят по климата Вопке Хьокстра, цитиран The Guardian.

ЕС трябва да намали замърсяването с парникови газове почти три пъти по-бързо, отколкото през последното десетилетие, за да постигне своите климатични цели. Това се казва в доклад на Европейската комисия.

В опит да спре времето да става все по-екстремно, ЕС обеща да изпуска с 55% по-малко газ, загряващ планетата, във въздуха през 2030 г. Това ще се случи спрямо нивата на емисиите през 1990 г. Но през последните три десетилетия емисиите са намалели само с 32%, оставяйки зад „значителни пропуски“ за следващите седем години, установи комисията в последния си доклад за състоянието на енергийния съюз.

Настоящите политики ще намалят емисиите през 2030 г. само с 43%, според нови оценки от проекта на Европейската агенция по околна среда. Цифрата нараства до 48%, ако включват политики, които са били планирани, но все още не са въведени. Въпреки това все още оставят дефицит в действията за климата от седем процентни пункта.

„За да постигнем напълно тези цели, трябва да се ускори темпът на намаляване на емисиите“, обяснява Вопке Хьокстра, новият еврокомисар по климата.

Докладът на комисията похвали усилията за бързото премахване на доставките на газ от Русия след войната в Украйна, която бързо повиши цените на енергията. ЕС намали вноса на руски газ от 155 милиарда кубически метра през 2021 г. на 80 милиарда кубически метра през 2022 г. През тази година доставките са намалели до приблизително 40-45 милиарда кубически метра през 2023 г.

ЕС също наблюдава бум на чисти технологии като вятърни турбини и слънчеви панели, се казва в доклада. Но комисията предупреди, че възобновяемата енергия трябва да расте много по-бързо, отколкото през последното десетилетие, е посочено още в доклада.

Средно делът на възобновяемите енергийни източници в европейската енергия нараства с 0,67 процентни пункта всяка година, за да достигне 21,8% през 2021 г. Достигането на целта на ЕС от 42,5% до края на десетилетието „ще изисква много по-бърз растеж през следващите години“.

Необходими са повече усилия в сградите, транспорта и селското стопанство

Емисиите спадат стабилно, но три неща се открояват, смята Хьокстра. „Първо, необходимо е значително намаляване на емисиите в сградите и транспорта. Напредъкът в тези сектори е в най-добрия случай бавен. Второ, естественият въглероден поглътител трябва да се покачи.  На определени места технологиите за поглъщане на въглеродните емисии се превръщат в източник на емисии и това е тревожно. И три, имаме нужда от много по-съществен напредък в намаляването на емисиите в селското стопанство.

Хьокстра, бивш служител на петролната фирма Shell и консултантската компания McKinsey, също каза, че субсидиите за изкопаеми горива са „безполезни“ за прехода към чиста енергия и напомни на националните правителства обещанията им да се отърват от тях.

Повечето държави-членки на ЕС отговориха на енергийната криза, като улесниха хората и индустриите да купуват и изгарят изкопаеми горива. Субсидиите скочиха до 123 милиарда евро през 2022 г., като половината от тях нямат крайна дата през това десетилетие, е записано още в доклада.

На срещата на високо равнище за климата COP28 следващия месец ЕС вече заяви, че ще настоява за глобално преустановяване на изкопаемите горива и намаляване на емисиите, които не са обхванати от схеми за ограничения – т.е. тези, при които не се улавят отделяните загряващи планетата газове. Ще се търсят и ограничения за определени видове субсидии. Хьокстра каза: „В мандата на COP28 всички държави-членки – ще кажа отново, всички държави-членки – се съгласиха, че субсидиите за изкопаеми горива, които не са насочени нито към енергийната бедност, нито към справедливия преход, трябва да бъдат премахнати възможно най-скоро.“

Няколко европейски правителства забавиха действията си в областта на климата през последните месеци, въпреки подтикването от страна на ЕС. Само няколко държави-членки изпълниха крайния срок на комисията през юни за представяне на своите проекти на планове от пакета „Климат и енергетика“. Плановете за действие все още липсват от три от петте най-големи замърсители - Германия, Франция и Полша.  

Според нов доклад от европейския клон на групата за кампания Climate Action Network (CAN), политиките в представените проекти не са достатъчни, за да предпазят планетата от нагряване с 1,5C спрямо прединдустриалните нива. Те също така са твърде слаби, за да се съобразят с минималните изисквания на ЕС за климата и енергетика за 2030 г.

Киара Мартинели, директор на CAN Europe, призова правителствата в ЕС да „съобразят мащаба на предизвикателството“ в своите планове за действие. „Този доклад ясно подчертава яркия контраст между спешното търсене на ускорени действия в областта на климата и бавния напредък на практика“.