Учени: "Въглеродният бюджет" за запазване на глобалното затопляне до 1,5°C ще се изчерпи след 6 години
Експертите не очакват да настъпи климатичен хаос, дори да не се спазят целите на Парижкото споразумение
Ако човечеството иска да има шанс 50-50 да ограничи глобалното затопляне до 1,5°C, то ние можем да отделим само още 250 гигатона (милиарда метрични тона) CO2. Това на практика дава на света само шест години, за да стигне до нетната нула. Това показват изчисленията на експерти в свой анализ, публикуван в изданието Nature Climate Change.
В момента глобалното ниво на емисии е около 40 гигатона CO2 годишно. И тъй като тази цифра е изчислена от началото на 2023 г., срокът всъщност може да е по-близо – пет години напред, изчисляват учените, цитирани от Reneweconomy. Тази оценка е в съответствие с доклад, публикуван от 50 водещи учени по климата през юни, и на практика актуализира с нови климатични данни много от ключовите цифри, докладвани от Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) през август 2021 г.
Колко CO2 все още може да се отдели, докато остава под определено ниво на затопляне, се нарича от експертите „въглероден бюджет“ или „таван на въглеродните емисии“. Концепцията за въглероден бюджет работи, защото увеличението на глобалната средна температура на повърхността на Земята се увеличава линейно с общото количество CO2, което хората са отделили след индустриалната революция до наши дни.
Другата страна на това уравнение е, че, грубо казано, затоплянето спира, когато спрат емисиите на CO2 на определено ниво: с други думи, при така известната „нетна нула за CO2“. Това обяснява защо нетната нула е толкова важна концепция и защо толкова много държави, градове и компании са приели цели в тази декарбонизационна цел.
„Ревизирахме бюджета за оставащи въглеродни емисии надолу от 500 гигатона, докладвани от IPCC от началото на 2020 г. Част от тази ревизия е просто времева: три години и 120 гигатона CO2 емисии по-късно, светът е по-близо до прага от 1,5°C . Подобренията, които направихме в метода за изчисляване на бюджетните корекции, свиха още повече оставащия бюджет“, обясняват учените в своя анализ.
Изчистване на въздуха
Освен CO2, човечеството отделя и други парникови газове и замърсители на въздуха, които допринасят за изменението на климата. „Коригирахме бюджета, за да отчетем прогнозираното затопляне, причинено от тези замърсители, различни от CO2. За да направим това, използвахме голяма база данни със сценарии за бъдещи емисии, за да определим как затоплянето, различно от CO2, е свързано с общото затопляне“, допълват експертите.
Част от затоплянето, причинено от парниковите газове, се компенсира от охлаждащи аерозоли като сулфати – замърсители на въздуха, които се отделят заедно с CO2 от изгорели газове на автомобили и пещи. Почти всички сценарии за емисии предвиждат намаляване на аерозолните емисии в бъдеще, независимо от това дали изкопаемите горива се премахват постепенно или емисиите на CO2 продължават да не намаляват.
Дори при сценарии, при които емисиите на CO2 се увеличават, учените очакват по-строго законодателство за качеството на въздуха и по-чисто изгаряне в различните индустрии.
В последния си доклад IPCC актуализира най-добрата си оценка за това колко замърсяването на въздуха охлажда климата. В резултат на това очакваме, че намаляващото замърсяване на въздуха в бъдеще ще допринесе повече за затоплянето, отколкото се оценяваше преди. Това намалява оставащия бюджет от 1,5°C с около още 110 гигатона.
„Други актуализации, които направихме в методологията на въглеродния бюджет, са склонни да намаляват бюджета още повече - като прогнози за размразяване на пермафроста например, които досега бяха включени в по-ранните оценки.
Не всичко е загубено
Важно е да се подчертае, че много аспекти в оценката на въглеродния бюджет са несигурни. Балансът на замърсителите, различни от CO2, в сценариите за бъдещи емисии може да бъде толкова влиятелен върху оставащия въглероден бюджет, колкото и различните интерпретации на това колко е вероятно климатът да реагира, обясняват още учените.
„Също така не знаем със сигурност дали планетата наистина ще спре да се затопля при нетни нулеви емисии на CO2. Като цяло доказателствата от климатичните модели показват, че това ще стане, но някои модели показват значително затопляне, продължаващо десетилетия след достигане на нетната нула. Ако е налице по-нататъшно затопляне след нетната нула, бюджетът ще бъде допълнително намален“, допълват специалистите.
Тези несигурни фактори са причината да цитираме вероятност 50/50 за ограничаване на затоплянето до 1,5°C при 250 гигатона CO2 в атомосферата. Оценка, която е по-склонна към риска, ще отчете шанс две към три за оставане под 1,5°C с оставащ бюджет от 60 гигатона. Това ще рече едва година и половина текущи емисии.
„Времето изтича за ограничаване на глобалното отопление до 1,5°C над прединдустриалните нива. Въпреки че преразгледахме оставащия бюджет за въглеродни емисии, посланието от предишни оценки е непроменено: необходимо е драматично намаляване на емисиите на парникови газове, за да се спре изменението на климата“, категорични са експертите.
Изглежда по-малко вероятно да ограничим затоплянето до 1,5°C, но това не означава, че трябва да губим надежда. Нашата актуализация също ревизира бюджета с 2°C надолу спрямо оценката на IPCC за 2021 г., но с по-малка сума – от 1350 на 1220 гигатона, или от 34 на 30 години с текущите емисии. Ако настоящите национални климатични политики се прилагат изцяло (при оценка по оптимистичен сценарий), това може да е достатъчно, за да задържи затоплянето под 2°C.
Рисковете от задействане на повратни точки като измирането на тропическите гори на Амазонка нарастват – понякога рязко – с нарастващото затопляне, но 1,5°C сам по себе си не е твърда граница, отвъд която вече ще избуи климатичният хаос.
„С ефективни действия срещу емисиите все още можем да ограничим пиковото затопляне до 1,6°C или 1,7°C, с оглед на връщането на температурите под 1,5°C в дългосрочен план. Това е цел, която си заслужава да бъде преследвана“, смятат учените.
Оригиналният текст можете да видите тук.