Предпоследна законодателна крачка към еврозоната

Министерство на финансите предложи за обществено обсъждане новия Закон за Българската народна банка, разработен от екип на централната банка

Икономика / Финанси
Георги Вулов
648
article picture alt description

Снимка: архив 3е-news/БТА

За обществено обсъждане от Министерство на финансите е предложен разработеният от екипа на централната банка нов Закон за БНБ. Нормативният документ изпълнява всички изисквания, свързани с въвеждане на еврото от 1 януари 2025 година и присъединяване на БНБ към Евросистемата. Тъй като промените са многобройни и засягат всички сфери на дейност на банката и почти всички разпоредби на действащия закон, е избран подход за изработване на нов закон, който да замени Закона за БНБ от 1997 г., с който беше въведен режим на паричен съвет (валутен борд), съобщиха преди време от централната банка. Предложения за промени се приемат до 19 декември 2023 година.

Още по темата

Това е една от последните законодателни крачки към еврозоната. Остава разработването на Закона за еврото. Преди време Министерството на финансите представи Концепция на този бъдещ Закон за въвеждане на еврото в Република България, в която бяха обявени принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като официална валута в България. Сред тях са процедурата за въвеждането на еврото, курса на преобразуване, извеждане на лева от обращение, вкл. начина и срока за замяна на пари в брой, правилата за превалутиране на цени, заплати, социални помощи, финансови инструменти, както и мерките за защита на потребителите, санкции и др.

ЕЦБ вече одобри новия закон за БНБ

Да припомним, че Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) изрази позитивна оценка за изготвения проект на нов Закон за Българската народна банка (БНБ), съобщи на 19 септември на сайта си БНБ. Тогава стана ясно, че нормативният акт ще гарантира правната конвергенция на БНБ в Евросистемата. С оценката си ЕЦБ приветства приложената в проекта техника да се избягва възпроизвеждането на пряко приложимите разпоредби от правото на Европейския съюз, а вместо това, където е уместно, да се включват препратки към тях.

В духа на сътрудничеството с ЕЦБ са предложени и технически промени в проекта на закона с цел по-голяма яснота, включително относно начина на формиране на провизии от БНБ и включване на допълнителни препратки към приложими европейски актове.

Проектът за нов Закон за Българската народна банка, в който са направени предложените от ЕЦБ технически промени беше изпратен на Министерството на финансите за иницииране на процеса на неговото обществено обсъждане и внасянето му в Народното събрание, заявиха тогава от БНБ.

Основните принципи върху които стъпва новият закон

Законопроектът регламентира двата фундаментални принципа, върху които се основава всяка национална централна банка (НЦБ) в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) - принципите на независимост и отчетност, пише в мотивите на авторите на законопроекта.

Според принципа на независимостта на НЦБ, в случая на БНБ като регулатор на банковата система в страната, се забранява да искат или приемат указания от институциите или органите на ЕС, от някое правителство на държава членка или от който и да било друг орган.

Във връзка с принципа на отчетност, се предвижда БНБ да се отчита за своята дейност пред Народното събрание, като се удължава срока за представяне от 30 април (в момента) на 30 юни на следващата година, за да се даде достатъчно време за изготвяне на този отчет след изготвянето на съответните отчети на ЕЦБ, за които БНБ предоставя своята информация.

С новия закон се регламентира и основната задача на централната банка да участва в определянето и осъществяването на паричната политика на Евросистемата. Съгласно европейската правна рамка, всички национални правни разпоредби, свързани с паричната политика, следва да признават, че паричната политика на ЕС се осъществява чрез Евросистемата. С оглед на това, проектът на нов Закон за БНБ предвижда, че Българската народна банка може да осъществява паричните функции и операции предвидени в глава IV от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ.

Нови правила за инвестиране на резервите

В законопроекта се предвижда в какви видове активи и инструменти могат да се инвестират резервите на БНБ. Спрямо действащата рамка се предлага разширяване на оценките за кредитно качество на някои инструменти - вместо инструменти, оценени с двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг, ще се приемат инструменти, оценени с трите най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг. Така се завишават изискванията, като целта е да се разширят инвестиционните възможности с добавянето на инструменти, които осигуряват възможност за по-висока доходност при поемане на малко по-висок кредитен риск, пише още в мотивите към законопроекта.

Относно управлението на БНБ

По отношение на структурата и управлението на централната банка в законопроекта са възпроизведени разпоредбите на действащия Закон за БНБ. Прецизирани са правомощията на Управителния съвет (УС) на БНБ в съответствие с приложимата европейска правна рамка.

Предвижда се УС БНБ да осъществява цялостното ръководство на банката, да участва в определянето на паричната политика на Европейския съюз в съответствие с чл. 127, параграф 2 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ, и да представлява банката в страната и в чужбина в съответствие с член 6 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ.

Запазва се обособяването на три основни управления в банката: „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“, като се регламентират техните функции, с оглед на преминаването към различен режим на парична политика (и излизането от режима на паричен съвет).

По отношение на функцията по осъществяване на банков надзор от страна на БНБ също няма промяна спрямо действащото законодателство. Това обстоятелство се обуславя от присъединяването през 2020 г. на Република България към Единния надзорен механизъм (ЕНМ).

По отношение на функцията по преструктуриране на кредитни институции също не се очакват промени, с оглед участието на Република България също от 2020 г. насам м Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), който е вторият основен елемент (стълб) на банковия съюз, чрез който се осъществяват политиките в банковия сектор на ниво еврозона.

Няма да има съществена промяна и по отношение на надзора на доставчиците на платежни услуги, доколкото всички приложими европейски изисквания са вече въведени в националната правна рамка. По отношение на платежния надзор, БНБ ще прилага надзорни практики хармонизирани с тези на практиките на Евросистемата.

Ново предложение в Закона за БНБ е рагламентиране на изискванията, на които следва да отговарят лицата, за да бъдат назначени за служители в БНБ, като те са значително разширени. Например народен представител или общински съветник, да заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия, ако е действащ едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител.

Без промяна спрямо действащия Закон за БНБ са предвидените в законопроекта взаимоотношение с държавата. Българската народна банка продължава да действа като фискален агент и депозитар на държавата въз основа на сключени договори и при пазарни условия и цени на услугите.

Еврото като парична единица

Новият закон за БНБ урежда, освен статута на общата европейска валута като парична единица, определя и дизайна на национална страна на разменните евромонети, пускане и изваждане от обращение, замяна, обмяна и възпроизвеждане на евробанкноти и евромонети, както и дизайна, номиналната стойност и техническите характеристики на колекционерските евромонети, които емитира.

Статистическата дейност на БНБ

Разпоредбите за тази дейност са изведени в отделна глава, като по този начин се признава важността на тази дейност за функционирането на БНБ и за предоставянето на точна и пълна статистическа информация на цялото общество. Въвеждането на еврото като официална парична единица ще доведе до промени в събирането, обработката и разпространението на официалната статистическа информация, съставяна от БНБ, уточняват вносителите на законопроекта.

С преходна разпоредба в проектозакона се предлага

промяна в Закона за противодействие на корупцията

което е описано в мотивите за законопроекта. Тази законодателна промяна се налага, заради неизпълнена препоръка от ЕЦБ при приемането на новия Закон за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84/2023, в сила от 06.10.2023 г.), свързана с установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт, което е основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията или Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ е предвидено друго. Разпоредбата е възпроизведена от отменения вече Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (предишно наименование - Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество), без обаче да е съобразена последната редакция с включена референция и към специален закон. Затова в проекта на нов Закон за БНБ е включена преходна разпоредба, с която се коригира това несъответствие.

Съгласно Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ единствено националните централни банки на държавите членки на ЕС могат да записват и държат капитала на ЕЦБ, припомнят вносителите на законопроекта. След присъединяването на България към Европейския съюз БНБ вече е внесла процент от дела си в записания капитал на ЕЦБ. След присъединяването към Евросистемата БНБ ще изплати останалата част от записания си дял в капитала на ЕЦБ, с който ще бъдат придобити акции от капитала на ЕЦБ.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща