„Български пощи“ - на прага на промяната

Планът за преструктуриране на „Български пощи“ ще бъде представен на еврокомисарите в началото на 2024 година. Това съобщи пред Dir.bg и 3eNews зам.-министърът на транспорта и съобщенията Григори Григоров, по повод изтичащия срок за изготвяне на такъв план - условие по предоставената преди 6 месеца от ЕК спешната помощ от 50 млн. лв. за дружеството. „Към момента Планът за преструктуриране на "Български пощи" е съгласуван на експертно ниво с ЕК. След запознаване със ситуацията и предложенията от наша страна, представители на комисията предложиха планът да е тригодишен, вместо за обичайния петгодишен период“, обясни той и изрази надежда че ще бъде одобрен от ЕК през пролетта.

Планът предвижда финансов модел с точно отчитане на себестойността на услугите; ангажимент от страна на държавата чрез възлагане на нови услуги от общ икономически интерес и справедливото им компенсиране; активно поведение на дружеството в областта на пазарните услуги, посочи Григоров.

Модернизацията и цената

По въпроса кога ще се модернизират „Български пощи“ и на каква цена, особено сред ревизията на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), ресорният зам.-министър увери: „Независимо от отпадането от ПВУ на проекта за модернизация на дружеството, трансформацията ще продължи, макар и по-бавно“. Той добави, че очаква, това да бъде осигурено с бюджета за 2024 г. и с промяна в Закона за пощенските услуги, с оглед справедливо финансиране на базата на реалните, а не на минали разходи.

Променените условия на пазара на пощенски услуги и икономическите процеси, свързани с нарастване на минималната работна заплата за страната и годишния индекс на инфлацията поставят дружеството с наложени задължения за предоставяне на услуги от общ икономически интерес в неблагоприятно положение, изтъкнаха зам.-министърът, пояснявайки необходимостта от законодателни промени. „Целта на проекта за промени в Закона за пощенските услуги, е подобряване на механизма за навременна и справедлива компенсация на „Български пощи“ ЕАД“, подчерта той.

Принципалът разчита и на затягане на финансовата дисциплина: „Строгата финансова дисциплина ще доведе до по-малка загуба спрямо 2022, независимо от липсата на всякакво допълнително финансиране“. Според вижданията на ръководството на МТС, ще бъдат направени и първоначални инвестиции, основно в IT инфраструктурата на дружеството, с оглед способността му да предоставя нови услуги. Подготовката на бизнес процесите и партньорските взаимоотношения за развитието на куриерските услуги и стартиране на финансови услуги вече е в ход, изтъкна Григоров. За инвестиционната програма, намеренията са да се осъществява основно чрез търговски заеми и продажба на неоперативни активи. Преструктурират се задълженията на дружеството с оглед намаляване на финансовата им тежест и се подготвя повишаване на квалификацията и подобряване условията на работа на служителите, посочи още зам.-министърът.

Заплаха или стимул е конкуренцията

Пазарът на пощенски услуги в България е либерализиран и пощенските оператори са свободни да извършват дейността си без ограничения от държавата. Според Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2022 г. за пощенските услуги, обемът на пазара, измерен чрез показателя приходи от предоставяне на пощенски услуги, през 2022 г. достига до 776,2 млн. лв., поддържайки сравнително стабилен темп на растеж неизменно от 2012 г. насам и спрямо предходната година бележи ръст от 13,7 %.  Към края на 2022 г. общият брой на лицензираните/регистрираните по Закона за пощенските услуги пощенски оператори е 178, като от тях 81 пощенски оператори реално са предоставяли пощенски услуги. Това без съмнение поставя „Български пощи“ ЕАД в силно конкурентна среда, като се има предвид и възложеното от държавата задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. "Конкуренцията е възможност не само за „Български пощи“, но и за останалите пощенските оператори да разнообразят и разширят дейността си, предвид спада на обемите на традиционните пощенски услуги“, коментираха експерти.

Според секторен анализ на ICAP CRIF за пощенските и куриерски услуги у нас, „Български пощи“ са на трета позиция в Топ 5 по оборот за 2021 г. и на водеща позиция в Топ 5 по загуби.  Държавната „Български пощи“ е оценена от ICAP CRIF като най-високорискова компания в сектора - с рейтинг „Е1“. Най-висок рейтинг „А2“ за нисък риск експертите от ICAP са дали на 3 фирми – „Еконт Експрес“, „Спиди“ и „Ди Ейч Ел Експрес България“, като най-нискорискови. Други 80 фирми са с рейтинг „B2“ – средно нисък риск, а 463 имат рейтинг „С1“ – среден риск.

В сектора на пощенските и куриерски услуги са регистрирани 1886 фирми (активните са 1812), в които работят около 22 000 души, сочи анализът на ICAP CRIF. Най-много дружества са регистрирани в София - 515, в Пловдив - 179, Варна – 122, Русе – 92 и Бургас – 91. Огромната част от фирмите са микропредприятия, а 4 се характеризират като големи, 38 фирми са с чуждестранна собственост.

Към юни 2023 г. просрочените задължения на фирмите от сектора към НАП са 34 млн. лв. Общо активите на дружествата от бранша са около 910 млн. лв., но само 28.53% от капиталовата им структура са собствен капитал, цитира данните от анализа на ICAP CRIF алманахът „Логистиците на България“.

Тенденциите и предизвикателствата

Безспорно, електронната търговия е основен стълб за устойчивото предоставяне на пощенските услуги, чрез физическата доставка на пратките, поръчани онлайн. Обемите на т.нар. писмовни пратки продължават да бележат значителен спад. Правителствата в ЕС гарантират предоставянето на универсалната пощенска услуга, което е задължение на всички държави-членки.

Пазарът на пощенски услуги в България бележи устойчив ръст, като основен двигател е електронната търговия и в частност, куриерските услуги. Въз основа на очертаните тенденции в Годишния доклад на КРС за 2022 г. за пощенските услуги, в едногодишен период се очаква ръст в обема на пощенския пазар, приходите от куриерски услуги, както и нарастване на броя на участниците в този сегмент.

Пощенските оператори се предвижда да предприемат различни инициативи по отношение на намаляване на вредните емисии при предоставяне на пощенски услуги. Това е заложено и в приетата наскоро от правителството актуализирана секторна пощенска политика.

Според документа, предстои пощенските оператори да използват електромобили, LED осветление, „зелени“ опаковки, които могат да се рециклират, както и алтернативни варианти за доставка на пратки чрез автоматизирани терминали.  „Дейностите, набелязани в актуализираната секторната политика са препоръчителни за пощенските оператори и в рамките на техните възможности“, отбелязаха от МТС и посочиха, че у нас водещите пощенски оператори вече са предприели редица дейности за ограничаване на вредните влияния върху околната среда.

„Разработени са програми с няколко годишен хоризонт за подобряване на експлоатационните практики по отношение на околната среда, използват се електрически автомобили без вредни емисии за доставка на пратките, подкрепят се различни екологични инициативи“, уточниха от ведомството. За „Български пощи“ , от МТС изтъкнаха, че дружеството е част от международен консорциум за осъществяване на проект „Зелени умения и практики за пощенските услуги за изпълнение на Европейския зелен пакт“ – GreenPosts. „Проектът приключи в края на октомври т.г. и беше разработен в отговор на необходимостта от намаляване на въглеродния отпечатък на пощенския сектор с оглед на управлявания от него автомобилен парк, използването на различни видове транспорт, големия брой сгради и значителното потребление на електроенергия, вода и хартия“, посочиха от ресорното министерство.

Материалът е изготвен за и публикуван също в Dir.bg.