Какви са най-важните десет стъпки към по-бърз енергиен преход?

Глобалната енергийна система е в повратна си точка по пътя към бъдеще с нулеви нетни емисии. С конференцията COP28, която стартира тази седмица, Rystad Energy очертава 10-те критични стъпки, необходими за ускоряване на прехода, ограничаване на глобалното затопляне и осигуряване на чисто и надеждно енергийно бъдеще за планетата.

Преходът от изкопаеми горива към чисти енергийни източници набира скорост със забележим напредък в приемането на чисти технологии по света. Въпреки настоящия прогрес е необходимо още по-бързо разширяване и световните правителствени и бизнес лидери ще играят основополагаща роля, когато става въпрос за определяне на темпото.

Въпреки това бавното развитие на инфраструктурата, недостатъчните инвестиции в нови технологии и лошата оптимизация на мрежата ограничават значимия напредък. Международното сътрудничество също е жизненоважно, но последните глобални напрежения и конфликти се оказаха пречка през последните години. Въпреки че тези напрежения, подобно на продължаващия търговски спор между Китай и САЩ, ускориха преминаването към възобновяема енергия, те също фрагментираха глобалните вериги за доставки, което може да бъде пагубно за развитието на чистите технологии.

„Последните тенденции в политиката в областта на енергетиката и климата отразяват преминаване към протекционизъм, с нарастващ акцент върху суверенната енергия (собственото производство). Тази промяна се фокусира върху насърчаването на местната индустрия, намаляването на зависимостта от международната търговия, привличането на инвестиции и създаването на местни работни места, както и контролирането на веригата за доставки. За да управлява ефективно този преход, от съществено значение е глобалната общност да избягва да се движи по-надолу по енергийната пирамида поради конфликти, които могат да възникнат от опасения за енергийната сигурност“, казва Ларс Нитер Хавро, старши анализатор на чисти технологии в Rystad Energy.

„Идентифицирахме 10 стъпки, които могат значително да ускорят световния енергиен преход, като същевременно поддържат най-амбициозните цели на Парижкото споразумение в обсега. Тези стъпки имат за цел да насочат леснодостъпните и въздействащи опции за декарбонизация, които могат да ускорят внедряването на възобновяеми енергийни източници, да подобрят енергийната ефективност, да се справят с пазарните неуспехи и да стимулират инвестициите, необходими за постигане на нетни нулеви емисии“, потвърждава и Джон Хансен, вицепрезидент на глобалните енергийни системи в Rystad Energy.

1. Бързо развитие на възобновяеми източници

Веригата за доставки е подготвена и готова за бързо разширяване на разработките, но внедряването трябва да набере скорост. Сроковете за издаване на разрешения трябва да бъдат съкратени, а краткосрочните финансови бариери като високите лихвени проценти трябва да бъдат смекчени, ако целта е новите добавени ВЕИ съоръжения да кореспондират с изискваната цел до 2030 г.

Според последното ни моделиране глобалният възобновяем капацитет трябва да се увеличи от около 3,6 теравата (TW) миналата година до почти 11,2 TW до 2030 г., за да отговори на сценария за глобално затопляне от 1,6 градуса. Слънчевата енергия ще представлява около 65% от това необходимо разширение, но е необходима още работа, преди светът да тръгне по този път. Въз основа на съществуващи проекти, политики и индустриални тенденции, глобалният капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници ще достигне само 8 TW до 2030 г. и няма да достигне 11,2 TW до поне 2034 г.

За да се ускори развитието на възобновяемите източници, е необходима реформа на Запад, политическа подкрепа в Азия и оптимизиране на глобалната соларна верига за доставки. Освен това договорите за разлика (CfD) на пазарите с високо навлизане на ВЕИ могат да смекчат финансовите рискове от канибализация на цените, като по този начин насърчават стабилни инвестиции в проекти за възобновяема енергия.

2. Удвояване на усилията за енергийна ефективност

От 500 екзаджаула (EJ) първична енергия от изкопаеми горива, в крайна сметка се използват само 250 EJ. Ако слънчевата, вятърната или водната енергия са основният източник на енергия, около 440 EJ ще бъдат достъпни за крайния потребител.

Когато молекулите се изгарят за производство на електричество или движение, само 30-50% от химическата енергия се преобразува в полезна енергия. Останалата енергия се губи като топлина в околната среда. За разлика от това, с възобновяеми енергийни източници като слънчева или вятърна енергия, 70-90% от първичната енергия е достъпна за крайния потребител, дори след отчитане на съхранението и разпределението. Термопомпите в индустрията и сградите позволяват много по-ефективно генериране на топлина от традиционните електрически радиатори. Следователно преходът от изкопаеми горива към възобновяеми източници би довел до революция в енергийната ефективност.

Освен това, подобренията в енергийната ефективност в сгради, уреди и машини са се увеличили с един процент годишно през последните няколко десетилетия поради по-добри материали и дизайн. Тази тенденция обаче се нуждае от по-строги регулации и политически стимули, за да се ускори до нивата, необходими за привеждане в съответствие с най-амбициозните климатични сценарии.

3. Смислени действия и за метана

Метанът е отговорен за 15-20% от глобалните емисии на парникови газове, но намаляването на емисиите му често се пренебрегва в стратегиите за декарбонизация. Метанът е най-малко 25 пъти по-мощен от въглеродния диоксид (CO2) като парников газ, така че ясните цели, мониторингът, санкциите за неспазване и стимулите за улавяне на метан са от първостепенно значение.

Селското стопанство, особено животновъдството, и сметищата са значителни източници на емисии на метан. Подкрепата за инвестиции в нововъзникващи селскостопански технологии като клетъчно земеделие и прецизна ферментация може значително да намали емисиите от животновъдството. Освен това, насърчаването на улавянето на сметищен газ и анаеробното разлагане може да превърне тези емисии в енергия или водород, намалявайки отделянето на метан в атмосферата.

Петролният и газовият сектор също значително допринасят за емисиите на метан, главно от течове на производствена и транспортна инфраструктура. Прилагането на най-добри практики за редовно и усъвършенствано откриване на течове, последвано от навременни ремонти, минимизирането на факела при тежките индустриални производства са от голямо значение. Както и ускоряване на внедряването на модерна въздушна пневматика, която също може значително да намали емисиите.

4. Поставяне на цена на въглерода

Постепенното съзряване на пазара на въглеродни емисии ще изпрати мощен финансов сигнал към замърсителите за намаляване на емисиите. Това е особено важно в сектори, в които е трудно да се намалят вредните газове, където цената на въглерода пряко влияе върху степента на приемане на чисти технологии. Например в циментовия сектор бизнес аргументът за използване на улавяне, използване и съхранение на въглерод (CCUS) е подсилен от стойността на въглерода.

Понастоящем CCUS е скъп, но се очаква напредъкът в процеса на химическа абсорбция значително да намали разходите през следващите години. Химическата абсорбция е водеща в приемането на технологията CCUS в циментовия сектор, като представлява 32% от обявената технология в предстоящи проекти, включително проект, ръководен от Heidelberg Cement, който има за цел да улови 400 000 тона годишно.

5. Увеличаване на инвестициите в чисти технологии

Инвестициите в чисти технологии, включително слънчева и вятърна енергия, ще надминат инвестициите в петрол и газ до 2025 г. Въпреки това е от решаващо значение да се ускори процесът, особено в развиващите се страни и технологии, като зеления водород.

През 2023 г. 70% от нисковъглеродните инвестиции са направени в осем държави, като 50% са в Китай и 20% са разпределени в страните от Г-7. Останалите 30% са направени главно в развитите икономики, с изключение на Индия, която представлява 2,5% от глобалните нисковъглеродни инвестиции. Поради това е от съществено значение да се стимулира ранното пазарно търсене на нисковъглеродни продукти в развиващите се икономики чрез инвестиране в зрели технологии за крайни потребители, които могат да стимулират търсенето на електрификация и чисти технологии.

6. Оптимизация при използването на мрежата

Ограниченията на електрическите мрежи често възпрепятстват възобновяемите енергийни източници. Обикновено се смята, че интегрирането на нова променлива възобновяема енергия изисква огромни инвестиции в мрежова инфраструктура, но това е неточно. Само 40-50% от мрежите се използват активно, така че увеличаването на ефективността на мрежата може значително да намали необходимите инвестиции от нов капацитет при преноса и разпределението.

Чрез внедряване на съществуващи и достъпни технологии като оптимизация на топологията и динамичното производство, капацитетът на предаване може да бъде увеличен съответно с 30-40% и с 20% съответно при доставчиците. Това значително би подобрило устойчивостта, гъвкавостта и ефективността на мрежата. В допълнение, надеждните решения за съхранение на енергия биха могли да управляват скокове на търсенето по време на горещи вълни или застудяване.

7. Подкрепа за електрификацията на автомобилния транспорт

Преминаването към електрически превозни средства (EV) е от решаващо значение за намаляване на зависимостта ни от изкопаемите горива. Само автомобилният транспорт представлява 19% от световното крайно търсене на енергия и 15% от глобалните емисии на CO2. За да запазим сценарий за затопляне от 1,6 градуса, трябва да се постави амбициозна, но постижима цел от 70% проникване на електромобили.

За да се улесни ускореният преход в сектора, финансовите стимули като субсидията от $7500 на превозно средство в Закона за намаляване на инфлацията в САЩ са от решаващо значение, както и разширяването на мрежата от зарядни станции.

8. Намалена консумация, повторно използване, рециклиране

Кръговата икономика е от решаващо значение за ефективна стратегия за декарбонизация. Повторното използване на материали, като пренасочване на батерии на електромобили за стационарно съхранение на енергия, и значително увеличаване на нивата на рециклиране са от съществено значение. Без конкретни действия и подкрепящи политики, възможностите за устойчиви индустриални практики могат да бъдат пропуснати.

Рециклирането е особено важно за трудни за намаляване на емисиите сектори като производството на стомана. Първичното производство на стомана отделя 2,3 тона CO2 на тон продукция, докато рециклираната стомана произвежда само 680 kg CO2 на тон. Това води до 70% намаление на емисиите. Така се подчертава и критичната роля на рециклираната стомана за устойчивостта на околната среда и политиците трябва да вземат под внимание този факт.

9. Намалете неефективните субсидии за изкопаеми горива

Неефективните субсидии за потреблението на изкопаеми горива създават значително изкривяване на световните енергийни пазари. Тези субсидии насърчават неефективното и увеличено използване на изкопаеми горива, създават неточни ценови сигнали за горивна ефективност и предоставят несправедливо предимство спрямо прехода към чисти енергийни технологии.

Въпреки че е значително, прякото финансово въздействие на тези субсидии се усложнява допълнително от въздействието върху околната среда и здравето. Следва да се приложи структурирано и постепенно спиране, за да се изравнят условията, да се пренастрои пазарната динамика към устойчиво използване на енергия и да се улесни по-плавният преход за икономиките и потребителите, свикнали на субсидирани енергийни цени.

10. Избягване на търговското напрежение и homeshoring, които забавят напредъка

За да се справят ефективно с изменението на климата, глобалните лидери трябва да се изправят пред рисковете от търговско напрежение и тенденцията за прехвърляне на веригите за доставки към родна земя (homeshoring – самодостатъчност при дадено производство, бел ред.). Въпреки че локализирането на производството стимулира вътрешните индустрии, то може значително да забави енергийния преход, като насърчава надпреварата за субсидии в ключови сектори на чисти технологии като батерии, водород и фотоволтаичната енергия. Освен това инжектирането на средства в тези индустрии не е лекарството, особено предвид свързания с това недостиг на умения.