ЕК: 584 млрд. евро инвестиции в енергийните мрежи са нужни до 2030 г. за присъединяването на ВЕИ проектите

Европейската комисия разкри днес нов план за действие за ускоряване на внедряването на ВЕИ в електрическите мрежи и премахване на пречките, възпрепятстващи внедряването на възобновяеми енергийни източници на местно ниво. Планът за действие има за цел да гарантира, че електрическите мрежи се разгръщат по-бързо и ще са цифровизирани, за да се ускори преходът към възобновяеми енергийни източници.

В целия ЕС „времето за изчакване за разрешителни за модернизация на мрежата е между 4-10 години и 8-10 години при високото напрежение“, обясняват от Комисията в новия си план. Вероятно най-голямото предизвикателство е свързано със застаряващите местни разпределителни мрежи в Европа, които са подложени на повишен натиск поради нарастващия брой домакинства, свързващи електрически превозни средства, термопомпи и слънчеви панели към мрежата, коментира изданието Euractiv.

Общо, Комисията изчислява, че ще са необходими 584 милиарда евро инвестиции за електрическите мрежи до 2030 г., като по-голямата част от тях отиват в местни разпределителни мрежи, за да ги направят „цифрови, наблюдавани в реално време, дистанционно управляеми и с подобрена киберсигурност“.

„Мрежите трябва да бъдат фактор, а не пречка в прехода към чиста енергия“, каза Кадри Симсън, еврокомисар по енергетиката. „По този начин можем да интегрираме огромните количества възобновяеми източници на енергия, електрически превозни средства, термопомпи и електролизери, които са необходими за декарбонизиране на нашата икономика“, обясни тя в свое изявление.

Комисията има за цел да се справи с това чрез план за действие от 14 точки, с който се цели подобряване на дългосрочното планиране на мрежите, по-бързи правила за издаване на разрешителните режими, подобрен достъп до финансиране за мрежови проекти – както на ниво пренос, така и на ниво разпределение.

Реакциите

Eurelectric, асоциацията на енергийната индустрия на ЕС, приветства плана на Комисията като „отлична първа стъпка“ за подобряване на европейските електрически мрежи.

„Хубаво е да видим, че мрежите сега са център на дневния ред на ЕС“, каза президентът на Eurelectric Леонхард Бирнбаум, като похвали Комисията по-специално за насърчаването на по-голяма прозрачност при обмена на данни от мрежите.

„Въпреки това все още има място за подобрение“, добави той, цитирайки необходимостта от укрепване на устойчивостта на електрическите мрежи пред лицето на нарастващите заплахи от екстремни метеорологични явления, причинени от изменението на климата.

Освен това Eurelectric призова за „конкретни насоки“, за да се изясни как ЕС може да улесни достъпа до финансиране за мрежови проекти на ниво електроразпределение.

„Призоваваме предстоящото председателство на Белгия (Съвета на ЕС) да осигури подходящо одобрение на плана за действие по елеткромрежата на ЕС (EU Grid Action plan) и да поискаме от страните от общността бързо да приложат действията си, за да ускорят нашите електрически мрежи с енергийния преход“, каза Бирнбаум.

От енергийният тинк танк Ember също приветстваха инициативата на Комисията.

„Тъй като Европа декарбонизира енергийния сектор и електрифицира икономиката си, мрежите ще играят все по-важна роля“, каза Крис Рослоу, старши анализатор в Ember. „Планът за действие за мрежите обръща така необходимото внимание на ключовите предизвикателства и сега държавите-членки и индустрията трябва да си сътрудничат, за да осигурят свързана и гъвкава система, която е в синхрон с новите технологии и бъдещето“, смята той.

Проектът за регулаторна помощ (Regulatory Assistance Project (RAP), друг мозъчен тръст, също похвали фокуса на Комисията върху по-доброто планиране, финансиране и издаване на разрешителни за нови мрежи – „особено когато става въпрос за сложни проекти като хибридни офшорни връзки или разрешаване на опашките при чакащи междусистемни връзки на ниво разпределение“.

Въпреки това от RAP призовават за „много по-силен мандат за декарбонизация“ спрямо националните регулаторни органи като те дават приоритет на проекти, които допринасят за постигането на нетната нула.

„Развитието на мрежата за природен газ, топлоенергия и електроенергия трябва да се планира по координиран на местно ниво начин, който не може да бъде оставен само на мрежовите компании“, предупреди Брам Клейс, старши съветник в RAP.

Успоредно със своя план за действие в мрежата, Комисията разкри и нов списък с проекти от общоевропейски интерес, които ще бъдат допустими за финансиране от ЕС – т.нар. проекти от общ интерес.

От 166 избрани проекта 85 са свързани с електроенергия, офшорни и интелигентни електрически мрежи, като много от тях се очаква да бъдат пуснати в експлоатация между 2027 г. и 2030 г., обясняват от ЕК.

За първи път са включени 65 проекта за водород и електролизери, които ще играят „главна роля в осигуряването на интеграция на енергийната система“ и декарбонизирането на различни индустриални сектори, които изпитват трудности при намаляване на емисиите, допълват още от Комисията.