COP28: Политиците трябва да се съсредоточат върху енергийните технологии и мрежата

Срещата на високо равнище за климата COP28 бе открита в Дубай, но вече е ясно, че светът не е на път да постигне целите за ограничаване на затоплянето на атмосферата, които правителствата си поставиха в Париж през 2015 г. Следователно в строго числово изражение COP28 ще бъде провал, както всички срещите на върха за климата, които бяха преди него. Вероятният отговор ще бъде много кършене на ръце и сочене с пръсти, докато хората за пореден път заключават, че на човечеството му липсва морална и политическа воля да спаси планетата и себе си. Това коментира пред изданието City AM  Пол Домян, бивш съветник по енергийна сигурност към Европейското командване на САЩ към Министерството на отбраната.

Това е грешен подход към изменението на климата. Енергийният преход, необходим за борба с глобалното затопляне, не е само въпрос на воля. Това е въпрос на технология. Технологиите държат ключа към спирането на изменението на климата и макар да имаме планина за изкачване, необходимата нова технология идва на пазара по-бързо, отколкото повечето хора осъзнават, смята експертът. Нуждаем се от лидери, които да възприемат прецизен фокус върху технологиите и политиките, необходими за тяхното разработване и внедряване възможно най-бързо. Светът има нужда от лидери обратно в техните родни страни, които се опитват да разберат как да създадат среда за растеж на тази технология.

Правителствата по целия свят се отдръпват от обещанията си за декарбонизация, защото инфлацията, цената на живота, Украйна, Газа и други проблеми го правят да изглежда прекалено скъпа политическа авантюра. Демократичните политици по целия свят правят една и съща сметка: спасяването на планетата няма да ги накара да бъдат преизбрани. Те не могат напълно да се откажат от обещанието, така че вместо това коригират разказа и си играят с времевата линия.

Вместо това политиците трябва да се съсредоточат върху технологиите. Това означава да се признае, че сегашното ниво на технологиите е недостатъчно, за да осигури достатъчно намаляване на емисиите на въглерод по начин, който позволява развитие на енергийна система, която да е достъпна, сигурна и надеждна. И следователно е необходим по-голям технологичен напредък за преход на енергийната система, без да се натоварват излишно потребителите.

Вижте глобалните разходи: преди пет години 500 милиарда долара годишно бяха изразходвани за чиста енергия, докато почти два пъти повече – 900 милиарда евро – отиваха за въглеводороди. Инвестициите във въглеводороди оттогава остават същите, но разходите за чиста енергия се увеличават като гъби, достигайки 1,2 трилиона долара през миналата година и се очаква да достигнат 1,8 трилиона долара през тази година. Това все още е доста по-малко от 5 трилиона годишни инвестиции, които според МВФ са необходими. Но и тази траекторията е добра, смята Домян.

След като разберем, че критичният определящ фактор е колко бързо технологията може да отговори на предизвикания от политиката шок при енергийния преход, става ясно, че правилният отговор на лошите новини, очаквани от Дубай, е да се направи равносметка на наличната технология. Тоест дали светът има технологията за осигуряване на политически жизнеспособен енергиен преход, който е достъпен, сигурен и устойчив? Ако не, какво ни трябва? Кога може да бъде наличен, колко бързо може да бъде разгърнат и увеличен, и с какви финансовите последици? Какво трябва да се промени в обществената политика, за да се стимулира по-добре тази промяна?“, анализира подхода американският експерт.

Следователно енергийният преход не е просто въпрос на воля. Въпреки че е необходима политическа воля за стимулиране и поддържане на всяка голяма промяна в политиката, в основата си енергийният преход е реинженеринг на глобалната икономика. Този преход е рязко различен от всяка предишна икономическа трансформация: вместо технологията да шокира икономиката, с регулиране, което се стреми да навакса изоставането; регламентът за избягване на изменението на климата шокира световната икономика и технологията е тази, която сега трябва да наваксва. Би било голяма трагедия, ако политиците се откажат от целите в областта на климата точно когато технологията вече настигне политиката.

Мнозина оприличават енергийния преход с пускането на човек на Луната, но аналогията е невярна. Снимката на Луната беше еднократно усилие да се създаде първа по рода си технология, която да може бързо да се развие, за да постигне политическата цел – американско превъзходство в изследването на космоса – на всяка цена и с много високи нива на риск.

Енергийният преход обаче изисква приемането на нова технология, глобално и в мащаб, и надеждното й интегриране със съществуващи енергийни системи, което фундаментално ще трансформира тези системи и по-широката световна икономика.

На път са редица технологии за отключване на енергийния преход. В есенното изявление председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви амбициозен план за намаляване на закъсненията при свързването към мрежата на ВЕИ проекти. Европейската комисия е на път към решителна промяна на политиката, например с предстоящия План за действие на ЕС за мрежата, подкрепящ въвеждането на възобновяеми енергийни източници в рамките на интегрирана и ефективна електрическа мрежа.

Тази технологична революция предлага по-светло бъдеще за нашата енергийна система, а в по-дългосрочен план и разходите за енергия и енергийната сигурност. Политиката след Cop28 навсякъде трябва да стимулира разработването и мащабирането на решения за пречките, които са възпрепятствали енергийния преход до момента. Общественото настроение може да е скептично, но импулсът на технологичните промени е неудържим. Докато напускат Дубай, политиците трябва да застанат зад вторите и да не се страхуват да бездействат от първите, обобщава Домян.