В България спешно трябва да започне да се работи по темата за устойчивите авиационни горива

За България е необходимо да води целенасочена дейност на държавно ниво по отношение на структуриране и институционализиране на работата си за развитието на устойчивите авиационни горива (УАГ). Тази политика и подготвяните стратегически и нормативни документи следва да се създават с активната комуникация между съответните дружества и държавни органи и заинтересованите страни. Това е едно от заключенията на модератора Славчо Нейков, който участва в кръгла маса на тема „Устойчивите авиационни горива и нисковъглеродния преход – европейски и национални аспекти“. Събитието се проведе в морската ни столица Варна с медийната подкрепа на 3eNews.

Прилагането на европейската рамка за УАГ следва да има своята база и на стратегическо ниво. Това трябва да е добре икономически мотивирано с ясно обосноваване на последствията за гражданите и бизнеса както от гледна точка на сигурността на снабдяването, така и през призмата на ценовите измерения.

Ето и заключенията от кръглата маса, синтезирани от експертът по енергийни политики Славчо Нейков:

КРЪГЛА МАСА

на тема „Устойчивите авиационни горива и нисковъглеродния преход – европейски и национални аспекти“, (Варна, 30 ноември 2023 г.)

Заключения и коментари на модератора

I. ЗА СЪБИТИЕТО

Организация и участници

Кръглата маса беше организирана по инициатива на модератора със съдействието на 3eNews. Домакин на събитието е Fraport Twin Star Airport Management AD.

Общият брой на участниците надхвърли 30, в т.ч. представители на: държавни институции, търговски дружества, експерти. Събитието беше открито и за медиите.

Относно предмета и обхвата на обсъжданията

Кръглата маса беше посветена на ролята на устойчивите авиационните горива в контекста на опазването на околната среда и прехода към нисковъглеродна икономика. В тази връзка беше представен актуален поглед в европейски и  национален план, вкл. и през призмата на пробиващото си път практическо приложение на този тип горива (В края на ноември 2023 г. беше извършен първият презокеански полет с използване на устойчиви авиационни горива), както и последните промени в европейското законодателство от октомври 2023 г., пряко свързани с тях(Регламент 2023/2405 за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт (инициатива ReFuelEU — сектор „Авиация“).

На база на дискусиите се представиха и конкретни виждания за необходимите стъпки на национално ниво както в стратегически, така и в нормативен и оперативен план с цел гарантиране сигурността на снабдяването и поощряване н иновациите и инвестициите, свързани с устойчивите авиационни горива.

II. ОБОБЩЕНИЕ НА ДИСКУСИИТЕ

А. За новата юридическа рамка в европейски план

1. По време на дискусиите беше подчертано, че на европейско ниво темата за устойчивите авиационни горива (УАГ) и тяхното реално прилагане не е нова, но с приемането на Регламент 2023/2405 от октомври 2023 г. както в концептуален така и в юридически план подходът към прилагането им се поставя на друго ниво – това е свързано с предвиждането както на конкретни цели, така и с налагането на конкретни стъпки и в европейски, и в национален план.

2. Беше направена оценка на връзката между посочения регламент и  предходни стъпки на европейско ниво, засягащи транспорта, които имат пряко отношение към прилагането на концепцията за преход към нисковъглеродна икономика на европейско ниво и ролята на транспорта в това направление (Вкл. и с дириктива 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от ВЕИ, в която се прави връзка с транспотните горива, както и в концепцията за Зелената сделка от декември 2019 г., в която пряко се визира темата за ролята на авиацията за намаляване на емисиите и др.).

3. На този фон беше припомнено, че съгласно статута на регламента в контекста на чл.288 от Договора за функциониране на Европейския съюз , той представлява акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. От такава гледна точка, независимо от създадената европейска рамка, основните въпроси, които възникват по прилагането на регламента, са в страните – членки, в т.ч. и в България.

Б. Относно стратегическите стъпки на национално ниво, свързани с УАГ

4. Дискусиите очертаха няколко основни констатации в това отношение, които бяха подкрепени и от представеените по време на форума данни.

5. На първо място беше посочено, че при подготовката на национална енергийна стратегия, която продължава и към настоящия момент, темата за течните горива въобще, вкл. и темата за устойчивите авиационни горива, следва да намери своето изрично място. В съществуващите досега стратегически документи тези въпроси не са имали адекватно отражение. Подходът следва да е свързан не само с енергийната сигурност, но и с научната и развойна дейност, както и с поощряване на инвестиците и в двете посочени направления.

6. На второ място, беше подчертано, че от стратегическа гледна точка при планирането на съответните стъпки в това отношение водещ следва да е дългосрочният икономически обоснован подход, а не краткосрочни политически цели.

Както вече беше уточнявано и по други поводи при обсъждане на темата а горивата(Напр. по време на кръгла маса, посветена на ролята на горивата за енергийната сигурност (09.11.23 г.), новият стратегически поглед по темата в неговата цялост предполага и визия как България да да защити и развива индустрията си, вкл. и в контекста на очертаващите се пазарни тенденции и промени в европейски и световен контекст, които произтичат от налагането и реализирането на нисковъглеродни цели. Актуалността на въпроса е свързана и през призмата на необходимостта от приспособяване не само към икономическите, но и към технологичните тенденции от страна на бизнеса, който заделя сериозен финансов ресурс за реконструкции и модернизации на своите дейности – и респ. следва да получи активна държавна подкрепа за това в рамките на закона.

В. Относно оперативните стъпки на национално ниво, свързани с УАГ

Извън стратегическия поглед, в рамките на дискусиите бяха очертани редица оперативни въпроси, които очакват своевременна активна държавна намеса и респ. своето институционално решение. Необходимостта от бърза реакция се налага не само поради заложените в регламента срокове и за ЕК със съдействието на страните-членки и за самите страни-членки (напр. 1 юли 2024 г – чл.15; 31.12.2024 – чл.12 и др..), но и поради комплексното съдържание на понятието „устойчиви авиационни горива“ съгласно дадените дефиниции(Изрично чл.3 т.т.7-9 вр. препратка 9 от Регламента и др.).

Оперативните въпроси са посочени по-долу в ред, който не отразява задължително приоритетност и последователност.

7. На първо място беше припомнено, че – макар и   регламентът да се прилага за операторите на въздухоплавателни средства, за летищата в Съюза и съответните управителни органи на летища в Съюза, както и за доставчиците на авиационно гориво (чл.2 т.1) – ролята на .държавните институции е ключова. Реално, самият регламент съдържа няколко конкретно формулирани задължения за страните – членки, изпълнението на които следва да бъде ясно конкретизирано – а за някои от тях са предвидени много кратки срокове – регламентът в по-голямата му част се прилага от 1 януари 2024 г., а в останалата му част – от 1 януари 2025 г.

 Всичко това предполага ясна визия какво предстои в национален план по темата.

8. Това по необходимост предполага механизъм за формулиране на национална позиция – в практически план би било целесъобразно създаване на междуведомствена работна група, в която обаче изрично да бъдат поканени за участие и представители на посочените в чл.2 адресати на Регламента, както и други експерти, които могат да допринесат за структурирането на национален подход (представители на НПО и др.).

Макар и самият регламент да предвижда санкции (чл.12), пристъпването към тяхно прилагане преди да има конкретна яснота за задълженията на държавните институции и за техните указания към лицата по чл.2, налагането на такива би било както, нецелесъобразно, така и формално оспоримо.

9. На второ място е необходимо приоритетно да се обсъдят стъпките, свързани с институционалното развитие, което предполага формално определяне на компетентни органи по прилагане на Регламента (напр. по чл.11 и др.). В това отношение следва да се създаде и механизъм за тяхната ефективна, безпристрастна и прозрачна работа.

10. На трето място, държавната политика по отношение на иновациите и инвестициите в това отношение следва да бъде бързо и конкретно очертана. В това отношение Регламентът съдържа ясно формулирано очакване (препратка 20), но конкретният подход следва да бъде обсъден с лицата по чл.2. На практика, с оглед по-голяма ефективност, при формулирането на държавния подход е целесъобразно съответните държавни институции да се консултират с онези представители на бизнеса, които вече са започнали конкретни дейности в това отношение, вкл. и чрез инвестиции на собствени средства. Важна насока в съвместната работа в това направление ще бъде и подпомагане на проучването на чуждестранния опит.

11. На четвърто място е необходимо да се направи ревизия на съществуващата на национално ниво нормативна база и съответствието й с целите на Регламент 2023/2405. Това конкретно се отнася до степента на транспониране на визираната по-горе Директива 2018/2001, както и на Закона за енергията от възобновяеми източници (Напр. по отношение задълженията на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" по чл.50.).

12. На пето място е необходимо да се формулира институционална позиция по конкретни оперативни въпроси, свързани с по-нататъшния подгод спрямо УАГ, които въпроси имат пряко отношение към работата на лицата по т.2 от Регламента. Такива въпроси напр. са свързани със следното:

- Има ли оценки (и ако няма, кога ще има такива и кой ще ги изготви) за икономическия ефект върху тези лица от прилагането на Регламента съобразно заложените в него срокове ( Чл.4 вр. Приложение 1);

- С въвеждането на задължителните прагове по години за използване на УАГ, авиооператорите реално могат да бъдат поставени в ситуация да понесат допълнителна финансова тежест, което ще се отрази на тяхната конкурентноспособност (Бяха изнесени данни, че към момента цената аа УАГ е между 3 и 5 пъти по-висока от цената на ползваните в момента горива; в тази връзка бяха дадени и примери за оскъпяването на билети в зависимост от това дали се прилагат правила на ЕС или не при една и съща дестинация.);

- Производството на УАГ изисква осигуряването на устойчиви биосуровини и/или отпадъци за част от които има потенциал в България, но за реализацията му е необходимо съдействие чрез целенасочена държавна политика;

Бяха изказани притеснения, че кратките срокове до началото на ефективно прилагане на Регламента налагат бързата необходимост от конкретика относно вида на УАГ, до който реално ще имат достъп авиоператорите и др.

III. РЕЗЮМЕ

1. Независимо, че от юридическа гледна точка темата за УАГ е нова, явно има необходимост от целенасочена дейност на държавно ниво по структуриране и институционализиране на работата в това направление. Това обаче следва да става с активна комуникация между съответните дружества и държавни органи. При тази комуникация е важно да се отчитат обективно икономическите аргументи за предприеманите стъпки, вкл. и такива от юридическо естество.

2. Прилагането на европейската рамка следва да има своята база и на стратегическо ниво, което да е добре икономически мотивирано с ясно обосноваване на последствията за гражданите и бизнеса както от гледна точка на сигурността на снабдяването, така и през призмата на ценовите измерения.

3. Паралелно с изложеното по-горе и независимо от постепенните стъпки по използването на УАГ, поощряването на инвестиционния процес по отношение развитието и прилагането им следва да се счита ключово.

4. При всички случаи обаче решенията и стъпките в съответните направления следва да имат преди всичко икономическа и експертна обосновка и оценка, изготвена с активното участие на лицата, за които Регламент 2023/2405 въвежда преки задължения. 

5. Модераторът подчертава и разбирането си, че организирането и провеждането на подобни дискусионни формати по темата за УАГ е належащо.

Славчо Нейков

Модератор на събитието