Проектът на Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства влиза за разглеждане в енергийната комисия

Комисията по енергетика ще разгледа за пръв път съвсем нов проект на Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства. Както е известно досега в България няма правна база за изграждане на т.нар. офшорни вятърни паркове. В мотивите си авторите от почти всички парламентарни групи без представители на БСП и Възраждане се позовават на необходимостта от уреждане на правната и административна рамка за развитието на този сегмент от ВЕИ-сектора в България. „По този начин ще се отключи потенциалът за местно производство и потребление на нисковъглеродна енергия в голям мащаб в отговор на геополитическите рискове пред националната енергийна сигурност и поетите ангажименти на Република България за борба в климатичните промени“, посочват авторите. Те се аргументират и със съответните европейски регламенти. Вносителите напомнят, че действащото законодателство в страната ни до този момент не предлага цялостна рамка, от която да могат да се ползват желаещи да инвестират в развитието на този сегмент от сектора на ВЕИ.

Според вносителите Законът (Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства) ще засили пазарната конкуренция и ще даде положителен сигнал за инвеститори и опитни компании от Европа. Като цяло този изцяло нов закон е структуриран в шест глави. Той урежда компетенциите на съответните институции, координирането на дейностите им, включително териториалното планиране и проучване на морските територии и определянето им на пригодни и непригодни, т.е. дали са в тях могат да се изградят или не съответните офшорни вятърни централи. Отговорностите, определени в този нов закон озаглавени като компетенции са разпределени между 4 министерства – на енергетиката, регионалното развитие и благоустройство, на транспорта и околната среда и водите и няколко агенции. Координиращите компетенции пък са прехвърлени на министъра на енергетиката за процесите на планиране, изграждане и експлоатация на офшорните централи.

Предвижда се изграждането на вятърни централи да става на принципа на концесия – чрез концесионно споразумение.

Новият закон изисква и създаване на ефективна регулаторна рамка за офшорната вятърна енергия. Според авторите тя следва да въведе конкурентни търгове, които да гарантират разработването на проекти при най-ниски разходи за единица произведена енергия. Тръжната цена представлява референтната цена по договора за разлика, който е включен в концесионното споразумение. Подобни, предвидени в законопроекта договори за разлика стабилизират приходите на оператора на електроцентралата на предварително договорено ниво за срока на договора. Същевременно в периоди, характеризиращи се с високи пазарни цени на електроенергията, гарантират постъпления във ФСЕС, с които могат да се компенсират потребителите“, пишат авторите.

Предвидено е правото на жалби, както и възможностите за налагане на санкции.

„През 2022 г. общият инсталиран капацитет на ЕС-27 в морето възлиза на 16,3 ГВт. Това означава, че за да се преодолее разликата между 111 ГВт, за които държавите членки са поели ангажимент и капацитета през 2022 г. , годишно трябва да се инсталират почти 12 ГВт, което е 10 пъти повече от новите 1,2 ГВт, инсталирани миналата година“, пишат в мотивите си депутатите, като напомнят за удвояване на усилията на ЕК за подкрепа на този сегмент от ВЕИ-сектора. Според тях, законът е и в отговор на нарастващия интерес от страна на инвеститори за изграждане на вятърни централи в Черно море.

Авторите на новия проект на Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства не подминават и значението от развитието на този сегмент за постигане на целите на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата за периода 2021 г. -  2030 г. (ИНПЕК). „ИНПЕК преследва национални цели за увеличение на дела на енергията от ВЕИ до 27,09 % в брутното крайно потребление на енергия и 30,33 % само за сектор електроенергия, които предстои да бъдат актуализирани през 2024 г. предвид повишената цел от 45% ВЕИ до 2030 г. в плана REPowerEU. Инвестициите в нови мощности за производство на нисковъглеродна енергия следва да компенсират и поетапното извеждане от експлоатация най-късно до 2038 г. въглищните централи, които допринасят за 40% от производството на енергия в страната“, се казва още в доклада в частта визираща предизвикателствата. Съответно се посочва и необходимостта на индустрията от големи количества от възобновяема енергия.

Сред посочените предизвикателства се посочват и очерталите се рискове от войната в Украйна по отношение на енергийната сигурност. „Съветът на ЕС предложи промени в Директивата за възобновяема енергия в ЕС, които ще изискват от крайбрежните страни в Централна и Източна Европа по-активно сътрудничество и координирано планиране на икономическите дейности н своите акватории. Съгласно предложенията на Съвета, държавите членки, споделящи морски басейн ще бъдат задължени да извършват съвместно енергийно планиране в морските си пространства, осигуряващо свързаното интегрирано развитие на мрежата и да споделят трансгранични офшорни вятърни проекти“, пишат авторите.

„Вследствие на това Европейската мрежа на операторите на електропреносни системи (ENTSO-E) следва да подготвят планове за разработване на интегрирана офшорна мрежа в съответствие със стратегиите на Европейския зелен пакт. Ще бъдат създадени пет приоритетни офшорни мрежови коридора, сред които Южният и Източен офшорен мрежови коридор, свързващи България, Хърватия и Румъния сред другите 4 страни от Югоизточна Европа“, “, пишат авторите, като напомнят и еврорегламента за трансевропейската енергийна инфраструктура и разглеждат и предизвикателствата за морските пространства и натискът върху тях от гледна точка на околната среда.

В частта, очертаваща възможностите и целите се напомня, определянето на Черно море от ЕК като зона със значим потенциал. „Съвместният изследователски център (JRC) на ЕК оценява потенциала в българската акватория на 62 ГВт инсталирана мощност в анализ от 2020 г. Световната банка изчислява същия за определени перспективни зони на 26 ГВт. Анализ на ЦИД надгражда тези оценки с изследване, което стъпва на специфични за страната допускания и технологичните характеристики на новото поколение вятърни турбини. Изследването оценява техническия потенциал за вятърна енергия в българската акватория на Черно море на 116 ГВт при височина на електрогенериращите съоръжения от 150 м и идентифицира перспективни зони за реализация на офшорни вятърни проекти“, пишат в доклада си депутатите.