Енергиен баланс 2022: Пак този нефт

Анализ на Института за енергиен мениджмънт

В края на ноември Националният статистически институт (НСИ) обичайно представя най-пълното статистическо отчитане на енергийните продукти и техните потоци в икономиката, а именно енергийния баланс на страната. Тази година традицията беше нарушена. Близо месец по-ранно в компактен формат беше налична детайлната картина на енергийната ситуация в страната за изпълнената с несигурност откъм енергийни доставки на изкопаеми горива и с ескалиращи цени 2022 година.

Енергийните баланси имат съществен принос за оценките на въздействието в областта на енергийните политики. Стратегическите документи на страната, като например Енергийната стратегия и Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата, трябва да бъдат подкрепени с надеждни статистически данни за вземането на правилни решения. Тъй като енергията е жизненоважна за всички сектори на икономиката и обществения живот, енергийните данни често се използват и за анализ на състоянието в други сектори, например за оценка на политиките в транспорта и климатичните промени.

Целите на енергийната политика на Европейския съюз и на страната включват необходимостта от сигурни енергийни доставки, устойчиво потребление на енергия и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. С помощта на информацията от енергийните баланси може да се оцени напредъкът или ниличието на негативни тенденции в тези области.

Водещи акценти за 2022:

1. Силен ръст от 8,5% на производството на първична енергия за втора поредна година, в резултат на интензивен местен добив на въглища;
2. Възстановяване на вноса и износа на нефт и нефтени продукти близо до високите предпандемични нива от 2019 г.;
3. Исторически за последните 10 години спад от 8% на вноса на природен газ;
4. Нов връх от 19 555 хил. т н.е. за последните 14 години на брутното вътрешно потребление на енергия;
5. По-слабо търсене на енергия от индустрията и домакинствата, което рефлектира в спад на крайното енергийно потребление с 3%;
6. Забавен растеж, но с нови върхови стойности в потреблението на сектор Транспорт;
7. Драматично съкращаване на енергийното потребление с 11% на домакинствата, съчетанo с категоричен отлив от пряко използване на въглища;
8. Намаляване на енергийната интензивност на БВП;

Производство на първична енергия, внос и износ на енергия и енергийни ресурси

През 2022 г. производството на първична енергия достигна 13 155 хил. т н. е. и с това подобри съществуващия рекорд от 2011 г. (12 240 хил. т н.е.). Принос за това има основно  значителният ръст от 26% на производството на въглища за втора поредна година. Почти 100% от добива на въглища е предназначен за производство на електроенергия в страната.

Годината се оказва благоприятна за вноса и износа на енергийни ресурси и продукти. След две години на отрицателен ръст, с рязък скок от 27,4% вносът на енергийни ресурси се възстанови до 12 875 хил. т н. е. Моторът на този скок е вносът на нефт и нефтени продукти, който в рамките на една година е нараснал от 6 537 хил. т н.е. (2021) на 9 354 хил. т н. е.  Вносът на въглища в периода 2016-2021 е слаб (средно 516 хил. т н. е.  годишно), но през 2022 отбелязва ръст от 45,2% и се завръща със стойност от 805 хил. т н. е., ниво, близко до това от 2015.

С безпрецедентен ръст от 80% енергийният износ се завърна към високите нива през периода 2015-2017 от над 5500 хил. т н.е.. И тук нефтените продукти са основен двигател с двойно по-голям обем на изнесените количества спрямо 2021 г.  Износът на електрическа енергия (1175 хил. т н. е.), макар и с по-слабо влияние, също допринесе за силния общ енергиен износ. През 2022 г. той е нараснал с 22,2% и доближава исторически високите нива от 2014-2015 година.

Брутно вътрешно потребление на енергия

В резултат на две последователни години на ръст (2021:+8,8%, 2022:+1,5%) брутното вътрешно потребление на енергия достигна 19 555 хил. т н. е. или най-висока стойност от 2009 година насам. Принос за растежа през 2022 г. имат почти всички енергийни източници, с изключение на природния газ и ядрената енергия.

Графика: EMI по данни на НСИ

Крайно енергийно потребление

През 2022 г. крайното енергийно потребление е 9845 хил. т н. е., което е с 3% по-ниско от това през 2021 г. Налице е спад при почти всички видове енергия с голямото изключение на нефтени продукти.

Графика: EMI по данни на НСИ

• В контекста на провежданите енергийни политики следва да се отчете трайна тенденция на свиване на дела на въглищата в КЕП от 8,9% (2003 г.) до 2,7% (2022 г.). През същия период делът на ВЕИ и биогоривата се е разширил от 6,4% до 14,9%.
• Липсата на подкрепяща политика в областта на централизираното топлоснабдяване доведе до почти двойно редуциране на дела на топлинната енергия от 11% на 5,6% за последните двадесет години.
• От 2009 г. насам делът на електроенергията в крайното енергийно потребление е устойчив, като варира в тесния диапазон 26-27%.
• Съвсем очаквано, предвид ситуацията на пазарите на природен газ в Европа през 2022 г., потреблението на природен газ записа рекорден спад от 15,8%.
• Годината е изключителна за търсенето на нефтени продукти. Тяхното крайно енергийно потребление в страната отбеляза исторически рекорд от 3 738 хил. т н.е. и 38% дял в КЕП.
• От гледна точка на потребителите несигурността и високите цени на енергийните пазари се отрази в намалено потребление от индустрия и домакинства, но не засегна секторите на транспорта и услугите. Няма разместване на местата и водещият най-голям потребител продължава да бъде секторът на Транспорта.

Графика: EMI по данни на НСИ

Крайно неенергийно потребление

Крайното неенергийно потребление включва горива, използвани за химически суровини, разтворители, смазочни материали и материали за направа на пътища. През 2022 г. то спада до рекордно ниските 406 хил. т н. е. В началото на настоящото хилядолетие това потребление възлиза на 1000 хил. т н.е.

Индустрия

Потреблението на индустрията се свива с 4,4%, като при почти всички подсектори е налице спад. Химическата индустрия, която е водещ потребител на енергия, за една година е намалила съществено енергийната си консумация до 757 хил. т н. е. или понижение от 8,7%.

Развихрилата се енергийна криза накара индустрията да свие търсенето на природен газ с 18,4%, на въглища с 15,8% и на електрическа енергия с 1%. Същевременно, се проявява  интерес към нефтените продукти с ръст от 13,8%, топлинната енергия с 13% и ВЕИ и биогорива с 11,4%.

Транспорт

През последните години потреблението на сектор Транспорт убедително расте и завоюва нови рекорди всяка година. От 2014 г. насам само избухването на КОВИД 19 и ограниченията, свързани с пандемията през 2020, спряха възходящия ход. Макар и с по-скромен ръст от 1%, транспортът реализира нов връх от 3 468 хил. т н. е. Обичайният двигател на този ръст са нефтените продукти, чието потребление достигна 3 091 хил. т н. е.

През 2006 г. за пръв път статистиката отчита потребление на възобновяеми източници и биогорива в транспорта. Тогава те са в размер на 5,6 хил. т н. е. През 2022 г.  са вече рекордните 190 хил. т н. е., но все още представляват скромен дял от едва 5% от КЕП на транспорта.

По отношение на потреблението на електрическа енергия, то все още е незначително в размер на 39 хил. т н. е..

Домакинства

Несигурността на енергийните пазари и последвалата инфлация (2022 г: 15,3%), а може би и някои от призивите на ЕС за спестяване на енергия, са накарали домакинствата значително да ограничат енергийното си потребление, което спада драматично с рекордните 11%. Намалено потребление се наблюдава при всички енергийни ресурси и продукти, с изключение на електрическа енергия, която запазва стойност близка до 2021 г.

Задълбочава се намаленото потребление на ВЕИ от домакинства с още 14,3% (2021 г.: спад от 11,2%) като минава под 700 хилт.н.е.. Ако тази тенденция е в резултат на по-малко потребление на биомаса (дървен материал), може да е повод за радост, но това е трудно да се прецени въз основа на публичните данни към момента.

Предвид желанието за по-чист въздух, повод за радост може да се окаже изборът на домакинствата да потребяват значително по-малко количества въглища. През 2022 те са използвали рекордно ниските 42 хил. т н. е. Преди повече от 10 години това потребление беше около 200 хил. т н. е..

Търговия и обществени услуги

От 2015 г. насам потреблението на енергия от този сектор непрекъснато расте. Изключение и тук прави само 2020, когато избухна пандемията от КОВИД 19 и бяха наложени силни протипандемични ограничения. През 2022 г. има нов връх от 1 344 хил. т н. е., в резултат основно на ръст от 19,2% в потреблението на ВЕИ.

Търговията и обществените услуги през 2022 г. също са свили потреблението с 2% на най-предпочитания енергиен продукт, а именно електрическата енергия.

Графика: EMI по данни на НСИ 

Коефициенти за ефективност

Енергийната интензивност може да се разглежда като приблизителна оценка на енергийната ефективност на икономиката на дадена страна и показва количеството енергия, необходимо за производството на единица БВП. Съществуват различни причини за наблюдаваните подобрения в енергийната интензивност: общо преминаване от индустрия към икономика, основана на услугите, преминаване в рамките на индустрията към по-малко енергоемки дейности и производствени методи, закриване на неефективни звена и използването на по-енергийно ефективни уреди. За 2022 г. енергийната интензивност на страната е около 0,353 т н. е. за 1000 евро БВП (2015 = 100), което представлява подобрение от 2,6% спрямо предходната година. Въпреки позитивната промяна на този показател в рамките на изминалите 20 години, енергийната интензивност на страната е над 3 пъти по-висока спрямо средната стойност за ЕС (2021: 0,107 т н. е. за 1000 евро БВП (2015 = 100) .

Графика EMI: по данни на НСИ

Съотношението на крайно потребление към първично потребление (брутно вътрешно потребление на енергия минус неенергийно потребление) на енергия показва каква част от вложените енергийни продукти са достигнали до крайните клиенти след процесите на преобразуване и пренос. Леко влошаване се наблюдава на този показател  от 55% (2020 г. и 2021 г.) на 52% (2022 г.). За съпоставка същият показател в ЕС e 74% (2021 г.).